„Ще стана и ще отида при баща си.”
Лука 15:18

Братя, притчата за блудния син трябва да завладее цялото наше внимание. В нея всички ние се виждаме като в огледало. Сърцеведецът Господ немногословно и с примера само на един човек е показал как измамната сладост на греха ни отделя от истински сладостния живот по Бога и как изпитваната от нас тежест на греха върху душата и тялото ни подтиква по действието на Божията благодат да се обърнем, и мнозина действително отново се обръщат към Бога и към добродетелен живот. Нека си я припомним и да побеседваме за това, как грешникът трябва да се обърне към Бога.

„Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.”
Лк. 2:26

В евангелското четиво за празника Сретение Господне се казва, че имало някога в Иерусалим човек на име Симеон. Малко се казва за него в Евангелието, но то е най-важното, най-същественото. Той бил праведен и благочестив и с нетърпение очаквал утехата израилева, тоест пришествието на отдавна обещания от Бога Месия-Изкупител, „и Дух Светий беше върху него”.

Вчера апостолското четиво ни наведе на тази мисъл, а днес тя пряко ни се внушава от Евангелието. „Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето” (Мк. 13:33). „И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата…та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите” (Мк. 13:35–36).

Покаяния отверзи ми двери, Жизнодавче!

Така започва да пее Църквата от днешната неделя – Неделята на митаря и фарисея.

Това означава, че скоро ще настъпи Великият пост и следователно скоро ние ще трябва да изповядаме нашите грехове. Да спрем вниманието си върху думите на това песнопение.

Свещеник Атанас Янев Баев е роден на 18 декември 1905 г. в с. Срем, Елховско. Завършва свещеническо училище в Черепиш през 1934 г., въпреки нежеланието на баща си. През 1925 г. се венчава за Станка Митева, с която имат три деца: Енчо, Йона и Мария. Ръкоположен е за свещеник на 9 август 1927 г. от Сли­венския митрополит Иларион в храм „Св. Димитър” в Сли­вен. Служил е последователно в Сремска енория (8 год.), в храм „Св. Николай” в гр. Ямбол (2 год.) и в Черноземска енория (4 месеца). Когато на 1 март 1938 г. пристига в село (днес град) Каблешково, там има 2000 жители, 500 къщи и също толкова венчила. Освен в Каблешково, отец Атанас Янев завежда енориите и в близките села Медово, Александрово, Лъка и Габерово.

„Закхее, слез по-скоро” (Лк. 19:5).

Що за мисъл ще да се е породила в главата на Закхей, когато се качвал на дървото? „Може пък да ми се отдаде да видя този дивен Учител и Чудотворец, на мен и толкова ми стига”.

Така са говорили старите хора. Това беше тяхната ясна визия и точно усещане за този живот. Тази визия е замъглена в наше време, това усещане за реалността е притъпено.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

В днешното евангелие чухте, че когато Господ след Кръщението в Йордан излязъл на проповед, то първите Му думи, които и по-нататък били повтаряни, призовавали към какво? Към покаяние.

Когато човека твърде много го безпокоят помисли против волята му, това е знак за Божия милост към този човек.

Днес се освещава водното естество. Днес Синът Божий се кръщава във водите на Йордан без Самият Той да се нуждае от очистване, а за да очисти от сквернотата греховния човешки род.

Разтварят се днес небесата и се чува гласът на Бога Отца: „Този е Моят възлюбен Син”.

Съвсем скоро след Рождеството на Христа се чува глас в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плаче за децата си, и не иска да се утеши, защото ги няма (Мат. 2:18).

Не плачи, не унивай, не скърби много, когато хората те обиждат, когато те притесняват, отнемат ти щастието или спокойствието. Те не могат да ти отнемат Бога и вечното спасение. Напротив, заради това, че хората ти отнемат щастието в този живот, Господ ще те възнагради с блаженство след смъртта; и за временните безпокойства, които търпиш тук, Той ще ти въздаде с вечен мир там отвъд.

В тази статия ще разгледаме най-разпространения мит за Рождество Христово. Сигурно почти всички читатели са го чували. Става дума за твърдението, че на 25 декември се отбелязвал голям езически празник в Римската империя, а Църквата нарочно определила този ден за празнуване на Рождество Христово, за да "погълне", инкултурира и християнизира този езически обичай^[1]. Това е краткото изложение на идеята.

В днешното евангелско четиво се проследява родословието на нашия Господ Иисус Христос.

Има родове благословени и има родове проклети. Проклет е родът, от който произлязъл предателят Иуда. Очевидно има особено проклятие и върху Дановия род, тъй като според Откровението на свети апостол Иоан Богослов при края на света от този род няма да има нито един, който да е запечатан от ангела, тоест да е годен за Царството Божие. От всички родове на Израиля се намерили угодни на Господа, а само от Дановия род нямало ни един.

Уважаеми Л. А.,

Получих от Вас като подарък книгата с Вашите илюст­рации. Благодаря!

Но какво беше моето удивление и огорчение, когато видях, че сте поставили моето име като съавтор на Вас и на Виктор Юго, като сте написали за това във Вашето предисло­вие.

Спомнете си как мнозина от вас посрещнаха Нова година и хладнокръвно преценете – прилича ли това на нещо християнско? До полунощ да играете на карти или да плямпате разни глупости, а точно в полунощ, на границата между старата и новата година, да вземете чаши с вино и да се въртите – какво е това и има ли в него някакъв смисъл?

Бог, Господарят на времето и на живота ни, ни е дал да изкараме една година и ни въвежда в друга. Какво е уместно да направим в минутата на този преход?