Нашият Господ Иисус Христос след изцеряването на слепородения казал: „За съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи” (Иоан 9:39). Тези Господни слова не могли спокойно да слушат гордите мъдреци и праведници на този свят, каквито били иудейските фарисеи. Тяхното самолюбие и високо самомнение се оказали накърнени. На Господните слова те отвърнали с въпрос, чрез който изразили едновременно и негодувание, и самомнение, и насмешка, и ненавист към Господа, съединени с презрение към Него.

Възражение пето:

„Не желая да бъда кръстен от свещеник, защото всичките са користолюбци, а пък проповядват нестяжание. Самите те обаче карат мерцедеси. А в Църквата всичко трябва да е безплатно! Да не споменавам и че сред тях попадат всякакви негодници, ченгета, обратни и т. н. Нима може Бог да слуша такива?”

Филмът представлява екранизация на писмото до свещеник Александър Мен написано в средата на осемдесетте години на миналия век от митрополит Антоний (Мелников), управляващ тогава Ленинградската епархия.

В писмото се разкрива същността на съвременния ционизъм, стремящ се да разруши отвътре Руската църква. За тази цел ционизмът внедрява в иерархията на РПЦ свои „постови” - един от които се явява протоиерей Александър Мен - които под вид на проповедничество изопачават неизменните истини на Христовото учение.

Митрополит Антоний изобличава скрития ционист и привежда убедителни доказателства за принадлежността му към иудаизма.

Преди година (и по-точно на 1 май 2011 г.) в Двери.бг се появи статията на свещ. Ангел Величков "За морала на забрадките и православната традиция". Настоящият коментар (и "реплика") идва чак сега по простата причина, че едва неотдавна мой познат свещеник ми предостави материала. С добрите намерения, че може би ще намеря нещо полезно в него, а именно - едно аргументирано съвременно богословско трактуване на темата за покриването на главите на жените в църква. Още повече, че в моето семейство "жените" са пет - съпруга и четири дъщери.

Съгражданите на самарянката, у които Спасителят прекарал два дни, след това й казали: "ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос" (Иоан 4:42). С всички става така.

Писмо до руския свещеник Н. С.

Не трябва да се безпокоим, трябва ревностно да се трудим. Труди се и ревнувай за истината и Божиите светини, и възложи своите грижи на Господа. Той иска от нас само това, което е в наша власт.

На този въпрос преди триста години е отговорил Блез Паскал, казвайки: „Ако теоремите в геометрията касаеха човешките желания и страсти също както истините на вярата, то геометрията би предизвикала точно толкова спорове, колкото и религията”.

- Ти си говедо! - извика Архондарят и изхвърча от стаята, като затръшна вратата след себе си.

Като освободител на пленените и защитник на бедните, лекар на болните и поборник на вярващите, победоносче, великомъчениче Георгие, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Тропар на св. Великомъченик Георги Победоносец, глас 4

В онова време Симон влъхв бил хванат от римските войници и докаран в Рим, за да бъде наказан за делата си. Но той, като помрачил с вълшебствата си умовете на мнозина, така ги прелъстил, че не само не понесъл наказание, но и много хора започнали да го почитат като бог. Този слуга на сатаната изумил със своите вълшебства дори самия кесар Клавдий. Била изваяна статуя на магьосника и поставена между два моста на река Тибър. На нея имало надпис: „На светия бог Симон”. За това подробно пишат Иустин и Ириней. А ние - продължава Симеон Метафраст - да се върнем към предстоящия разказ.

Едно от главните и най-важни последствия от великото дело на изкуплението на човечеството, извършено от Възкръсналия тридневен от гроба Жизнодавец Христос, било именно прощението, отпускането на греховете.

„Но какво понятие ще си съставиш за Бога, ако се довериш изцяло на доводите на разума? Докъде ще те отведе изпитващият разум теб, безумно възгордели се философе на философите и богослове на богословите?”

Григорий Назиански, „Пет богословски слова”

6. Свободата като такава

Друг от интересните възгледи, които се представят на нашето внимание в романа „Бесове”, е възгледът за свободата, изразен основно чрез думите на Кирилов: „Не разбирам, как досега атеистът е можел да знае, че няма бог, и тутакси да не се самоубие? Да осъзнаеш, че няма бог, и тутакси да не осъзнаеш, че ти си станал бог, е глупост, инак непременно ще се самоубиеш. … Три години търсих атрибута на моята божественост и го намерих: атрибутът на моята божественост е Своеволието! Това е всичко, с което мога да покажа непокорството си и страшната си свобода в най-главното. Защото тя е много страшна. Самоубивам се, за да покажа непокорството си и новата си страшна свобода.”^[1]

Големи води не могат угаси любовта и реки не ще я залеят...

Песен на песните. 8:7

Прието е да се казва, че жените са по-страхливи и по-слаби от мъжете. Поне така гласи клишето. Може и така да е... донякъде. Наистина, когато видят буболечка, обикновено надават сподавен писък или отскачат на безопасно разстояние, докато някой в панталони не реагира. Ако видят куче на улицата, пак гледат наблизо да има представител на „силния пол”, зад когото да се скрият. Ако трябва да се премести дивана или да се сложат плочки в банята, да се закарат децата на училище или да се хвърли боклука – моля, това е „мъжка” работа! Много неща са „мъжка” работа. Освен една - когато трябва без страх да се последва повика на сърцето. Тогава и с буболечката ще се справят и от кучето няма да избягат, особено ако трябва да защитят невръстния син, крачещ редом с тях. Откак свят светува женската любов и преданост не срещат никакви прегради, когато е нужно „смело сърце”. Всичко може да направи жената, която обича! Сърцето си дори ще изкара и от любов ще го дари!

„Но какво понятие ще си съставиш за Бога, ако се довериш изцяло на доводите на разума? Докъде ще те отведе изпитващият разум теб, безумно възгордели се философе на философите и богослове на богословите?”

Григорий Назиански, „Пет богословски слова”

1. Увод

Фьодор Михайлович Достоевски е известен руски писател и публицист от 19 век. Неговото богато литературно творчество и досега е обект на множество изследвания от различни литературни критици, философи и богослови. Смята се дори, че написаното за него многократно надхвърля това, което сам той е написал.

След като св. ап. и евангелист Иоан Богослов понесъл жестоки мъчения за вярата при гонението на римския император Домициан, без да претърпи никаква вреда както от ударите, така и от чашата с отрова, и от това че бил хвърлен в котел с врящо масло, императорът решил, че светият апостол е безсмъртен и го осъдил на заточение на о. Патмос.