„Неплодна преди, днес тя ражда Христовия предтеча и той е изпълнение на всяко пророчество. Защото Този, за Когото пророците проповядваха^[1], на Него той възложи ръка в Йордан и се яви на Божието Слово пророк, проповедник и едновременно с това – предтеча.” (Кондак на празника)

На този ден празнуваме рождението на св. Йоан Кръстител, който е бил повече от пророк (според свидетелството на Самия Господ) и е имал заповед да приготви пътищата Господни (Мат. 3:3). Народът нарича този празник „Еньовден” (Еньов = Йоанов), а ето кратко описание на събитието, което празнуваме.

Праведните съпрузи Захарий и Елисавета, въпреки че живеели според Господните наредби, оставали бездетни до дълбока старост. Те горещо се молели на Бога да им даде рожба. И когато веднъж свещеник Захарий принасял кадилна жертва в храма, св. архангел Гавриил му възвестил: „Елисавета ще ти роди син и ще го наречеш с името Иоан; и ще имаш радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа, няма да пие вино и сикер и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен” (Лука. 1:13-17).

Наистина, св. Йоан Предтеча е най-големият от пророците и ние, християните, подобава да се обръщаме със смирени молитви към него, защото великият Кръстител има голямо дръзновение пред Господа.

Но ето какво четем в писанията на някои съвременни електронни сайтове, посветени на „Еньовден”, от които все по-явно вее полъхът на древното езичество (но вече в нова, по-добре излъскана опаковка). Макар и да присъства мъдрият призив да се вгледаме в себе си и да си дадем равносметка за извършеното, но всичко останало е пропито от окултния дух на Ню ейдж движението: „...Човек е част от Вселената и като всичко в този свят е подвластен на космическите закони. Както Слънцето спира на този ден в небето, за да огледа Земята, така и човек трябва да спре своя бяг, да се огледа около себе си и най-вече в себе си, да си даде сметка какво добро и лошо е сторил през това време и по какъв път да продължи по-нататък... На Еньовден, най-виталния ден през годината, да спрем надпреварата с времето, да откъснем стръкче росна билка, да се усмихнем на Слънцето и заредени с енергия да извървим пътя до края на годината.”^[2]

С други думи, цветя и рози навсякъде, ние почтително се усмихваме на „Слънцето”, енергията автоматически ни изпълва, и въобще – щастие без край. В този случай, обаче – езичество без край.

Суеверни предания и нечестиви гадания. Според езическото поверие, когато слънцето изгрява на Еньовден, то „трепти” и „играе” и който видел това, щял да бъде здрав през годината. Точно по изгрев всеки трябвало да се обърне с лице към слънцето и през рамо да наблюдава сянката си. Отразявала ли се тя цяла, човекът щял да бъде здрав през годината, а очертаела ли се наполовина – щял да боледува. А която мома първа видела слънцето – „ще има пари и от здраве няма да се отърве”.

Още се вярва, че преди да тръгне към зима слънцето се „окъпва” във водоизточниците и прави водата лековита. А и росата пада с особена „магическа сила”, „затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.”

При залез слънце срещу Еньовден се взима „мълчана вода” (т.е. налята и носена при пълна тишина, „за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила”) от чист извор. А през самата нощ не бива нито да се пие вода, нито да се налива. Който пере на този ден, се разболява. Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.

На Еньовден се извършва и езическият обряд „напяване на китки” (или на пръстени) по същия начин, както и ладуването (което е езически ритуал за Гергьовден), при който се гадае за здраве, женитба и плодородие.

„Крадене” на плодородие. За Еньовден е характерно „грабенето” (краденето) на плодородието от нивите и добитъка, макар че този нечестив обичай се прави и на Гергьовден. Жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват бесовските си безобразия. Според народното поверие тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал „краденето”. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата.

За предпазване от такова „крадене” стопанинът жъне своята нива срещу празника в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана”. Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от „крадене”.

Бране на билки на Еньовден. Още нечестиви гадания. Преди да говорим за суеверията, трябва веднага да поясним, че лечебните билки, сами по себе си, са дар от Бога за нашето здраве. Но не трябва събирането на билки да се обвива с някаква нездрава мистика и тайнственост, а още по-малко самите билки да се използват за езически обреди, гадания и магии. За съжаление, обаче, ето какви суеверни поверия се разпространяват сред хората.

На Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина”: за всички 77 болести и за ,,болестта без име”. От набраните билки (които се разделят на любовни, лечебни, магьоснически и т.н.) жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Жените-баячки и магьосници ходят сами да си берат билките.

В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по име и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях, според народните вярвания, се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Обрядът „Еньова буля”. В някои райони се извършва езическият ритуал „Еньова буля”, в който участват главно жени и девойки, които гадаят за всичко и всички. „Булята” е малко момиченце, последно на майка. Обличат го като булка, слагат му и накити; булото е червено, но момичето трябва да е препасано с мъжки пояс (?). Четири моми грабват „булята” и я разнасят из селото придружена от цяло моминско шествие, „Еньовата буля” обикаляла цялото село, нивите и лозята. На места шествието спира и на момиченцето се задават въпроси: „Сита ли ще е годината?”, „Ще има ли вино?” и т. н. И каквото детето отговори, това уж щяло и да бъде, защото то се считало за „вдъхновено”...

По повод на Еньовден и на дивите суеверия, свързани с него, свещеник Ангел Величков пише: „На този ден, както е и в други случаи, наред с църковния празник сред народа ни (особено в селата) са разпространени какви ли не нецърковни вярвания и обичаи, остатък от езичество и плод на суеверие.

Вярно е, че напоследък модерният живот доста ни отдалечава от старите обичаи и обреди и на места те дори напълно са изчезнали. Но тази празнина, ако не бъде изпълнена с Христовото учение, дава място на нови суеверия и болен мистицизъм... „Красотата и богатството” на нашия фолклор не ни спасяват, ако се окажат суеверни и болнави. Така е и на Еньовден. За ароматните и лековитите билки, както и за всеки щедър дар от Бога ще Му благодарим. Но на този ден празнуваме рождението на св. Йоан Кръстител, който приготви пътищата Господни (Мат. 3:3) и даде на всички, решили да следват Христа, най-лековитата билка – покаянието.”^[3]

„Суеверия сред днешните християни”. Архимандрит Йоан (Филипов), йеросхимонах Димитрий (Василев). „Православна класика”, 2020 г.

[1] Христос е Този, за Когото са проповядвали пророците.

[2] http://calendar.shambhalabg.com/enjovden.htm

[3] Свещ. А. Величков, http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=108)