Дълбоката древност ни е оставила доста паметници, от които се съди за широката разпространеност в стария свят на различни видове култове, магии, заклинания, общуване с духове на мъртви люде и прорицания. Ние не бива лекомислено да обявим всичко това за суеверия, а трябва да видим, дали то няма някакви по-дълбоки реални основи. Защото мислимо ли е, че всички езически народи, сред които е имало несъмнено много талантливи и просветени люде, без всякакво основание са се поддавали на диви суеверия и то до такава степен, че нищо не е било в състояние да ги разубеди?

Според нашата дълбока увереност, фанатичната религиозност на древните езичници се е хранела с опитно достижими доказателства за съществуването на духовния свят. Езическите жреци са общували с бесове, криещи се зад бездушните идоли¹. Тия зли духове било чрез прорицания, било чрез други някакви знамения са слисвали суеверните си почитатели².

Но как са произлезли всички тия тъмни култове? Св. отци ни обясняват това с тънките коварства на демоните. За да отклонят човечеството от истинското богопочитание, бесовете са прибягнали до идолите, измествайки по тоя начин от правия път неизкоренимата потребност на човешката душа да общува с Бога и невидимия мир³.

Човекът е създаден тъй, че на всяка негова потребност отговаря и нещо отвън, което да я задоволи. Например човекът има очи. За очите е създадена светлината. Има уши. За тях съществуват звуковете. Усеща глад. За неговото задоволяване съществува храната. Усеща жажда. За нейното задоволяване е предназначена водата. Има нужда от върховен идеал. Тоя идеал му е даден в Бога.

Но както очите могат да се повредят и да не виждат светлината, както ушите могат да оглушеят и да не чуват звуковете, както организмът може да се разболее и да не иска да приема добрата храна, така и душата може да се повреди и да не може да възприема  Бога. Нуждата от висш идеал обаче и тогава си остава. В такъв случай вместо с Бога душата почва да се задоволява с идоли, тъй както при липсата на слънчева светлина, очите се утешават със светлината на свещта. Ето тъй след грехопадението - това катастрофално повреждане на душата - се е помрачило истинското богопознание и са се появили езическите низши идолопоклоннически религии при усърдното съдействие на сатаната, който мами цялата вселена, (Откр. 12:9)⁴.

Знаменателно е, че словото Божие нарича езическите религии бесовски, а идолите им - бесове. Псалмопевецът, упреквайки евреите, че се заразявали от заблудите на околните езически народи, направо казва: Служиха на техните истукани, които бяха примка за тях, и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете, (Пс. 105:36-37; Срв. Втор. 12:31). А св. ап. Павел казва: Каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу, (1 Кор. 10:20).

Библията строго забранява общуването с бесове. Бог е наказвал много пъти еврейския народ заради отпадането му от истинската вяра в идолопоклонство. Той го пратил в асирийския плен заради увличането му от бесовски магии (4 Цар. 17:6-18).

Иисус Христос, Който дойде, за да разруши делата на дявола (1 Иоан. 3:8; Рим. 16:20), прогонваше от човешките души бесовете (Мат. 12:22; Лук. 11:14), отстранявайки властта им от живота на хората. Той възвести истинското почитание на истинския Бог (Иоан. 4:23). Той научи човеците да не се поддават на бесовското влияние, давайки им личен пример, когато отхвърли всички съблазнителни предложения на изкушаващия Го в пустинята сатана (Лук. 4:2-13). Той им даде и благодатни сили да се борят с тъмните духове на злобата и да ги побеждават в Негово име (Марк. 16:17).

Ho ето, въпреки всичко това, след Христовата решителна победа над дявола, последният не е престанал, ма­кар и с последни напъни, да въвлича хората в гибелните си примки. Още в апостолския век ние срещаме един Симон влъхв, който с бесовските си магии смайвал самарийския народ (Деян. 8:9-11) и един лъжепророк - магьосникът Елима (Деян. 13:6). Тертулиан (2 век сл. Хр.) говори, че през не­гово време се разигравали маси и ви­кали духове (спиритически сеанси)! Св. Иоан Златоуст разказва за бесновати, които под влиянието на злите духове, говорещи в тях, казвали: „Аз съм душата на еди-кой си покойник”⁵. „Това, - обяснява светият отец, - е дяволска лъжа и измама. Не душата на умре­лия казва туй, а демонът, който се прикрива, за да измами слушателите". (Колко типичен паралел към спиритическите явления, при които тъмните духове се представят за душите на разни преминали във вечността човеци(!)

А днес ние имаме същите древно-езически демонически прояви във врачуванията, спиритизма, духовидството и сродните им явления.

 << предишна || следваща >>

Духовна култура”, Кн. 9 и 10, София, 1949 

1. Св. Димитрий Ростовски като казва, че дяволът заслепил човешкия род, продължава: „И за да не познаят човеците своята слепота, бесът се вселявал в идолите и прелъстявал хората със своите отговори", (Творения, стр. 723). (обратно в текста) 

2. Вж. примери за това в пространните животописи на св. Мелетий – 12 февр., св. Аполинарий - 23 юли, св. великомъч. Георги - 23 апр. (обратно в текста)

3. Тъй учи св. Григорий Ниски, вж. Хр. Поповъ - Християнството и спиритизмътъ, Кюстендилъ, 1910 г., стр. 22. Св. Иоан Златоуст определено говори, че идолопоклонството е дело на дявола, (Творения, том II, стр. 16; том VI, стр. 238). (обратно в текста)

4. Виж по тоя въпрос: Архим. Методий - Нестинарските игри, Пловдив, 1942 г., стр. 89 и следв., (обратно в текста)

5. 28-ма беседа върху Евангелието от Матея; (обратно в текста)