Ето от такъв род са общуванията с духове у нашите „чудотворци”, духовидци, спиритисти, врачки и гледачки. Без да са очистили душите си от страстите и пороците, свойствени на падналото човешко естество, те претендират да общуват със светлите небожители. И не подозират тук явната бесовска измама.

Затова св. отци ни предупреждават да бъдем внимателни и да не се увличаме в непозволено любопитство. Дори и на истински явявания на ангели и светци, да не повярваме — от страх да не погрешим — не е грях, според св. Иоан Лествичник. Грях е лекомислено и прибързано на всичко да хващаме вяра. Възлюблени, не на всеки дух вярвайте, — поучава св. Иоан Богослов, — а изпитвайте духовете, дали са от Бога. защото много лъжепророци се явиха в света, (1 Иоан 4:1).

Една характерна особеност на бесовската прозорливост е тая, че дяволът разкрива безпогрешно чрез посредниците си само минали и настоящи неща. За бъдещето той рядко говори, понеже не го познава. До него се докосва само тогава, когато има достатъчно материал, за да съобрази от настоящето, какво може да произлезе в недалечното бъдеще^[1]. Ето какво говори по тоя повод епископ Игнатий Брянчанинов: „Демоните не знаят бъдещето, което е известно само на Бога и на ония Негови разумни твари, на които Бог е благоволил да открие бъдещето, но както умните и опитни хора предвиждат и предугаждат събитията, които има да станат, въз основа на станалите вече или на ставащите събития, така и хитрите, многоопитни и лукави духове могат понякога да предполагат с увереност и да предсказват бъдещето. Често те сбъркват, много често лъжат и с неясни предсказания довеждат в недоумение и съмнение”^[2].

Интересно е, че древната жрица наречена Пития, чрез която е говорел скритият в Делфийския идол зъл дух, е давала двусмислени отговори, когато я питали за бъдещето. Тъй са отговаряли в подобни случаи и другите езически оракули, защото бесовете, които говорели чрез тях, не знаели бъдещето. Известен е следният класически пример. При една прорицателка дохожда един знаменит пълководец, който иска предварително да узнае, какъв ще бъде изходът от войната и дали той ще се върне жив и здрав назад. Отговорът бил загадъчен: ibis, redibis — non — morieris in bello, т. е, ще отидеш, ще се върнеш — не — ще умреш във войната. В зависимост от препинателните знаци това мнимо пророчество могло да се разбере в два противоположни смисъла: 1) Ще отидеш, ще се върнеш; не ще умреш във войната; и 2) Ще отидеш, ще се върнеш - не; ще умреш във войната.

Ето това е картината на бесовските пророчества. Св. Антоний Велики, този дивен подвижник, който от опит изучил всички коварства на бесовете, казвал: „Ако демоните предсказват бъдещето, никой да не ги слуша. Често те предсказват идването на братя няколко дни по-рано, и братята наистина идват... Какво удивително в това, че те, които имат по-леки тела, отколкото телата на човеците, като видят някого отправил се на път, идват преди него и съобщават за него?! По същия начин пътуващите на коне могат да преварват пешеходците... Само Бог знае всички събития преди извършването им... Ако отправилите се на път се върнат назад, демоните се оказва, че са излъгали”...^[3]

следва

 << предишна || следваща >>

Духовна култура”, Кн. 9 и 10, София, 1949


[1] Св. Iоаннъ Лествичникъ - Лествица, Москва 1812 г., Степень III о сновиденияхъ, стр. 10.

[2] Том III, стр. 10.

[3] Том III, стр. 35.