Александър Павлович Таушев се родил на 19 октомври/1 ноември 1906 година в град Казан в благородно семейство. Баща му бил държавен служител и според изискванията на службата семейството често пътувало из Русия и това позволило на младия Александър да опознае сърцето на Светата Русь – нейните манастири и светини. И въпреки че Александър рано напуснал родината си, споменът за тези свети места го съпътствал през последвалите години от живота му. От ранно детство Александър проявявал интерес към книги с духовно съдържание, като напр. „Невидимая брань” и още на седем-осем годишна възраст почувствал отчуждение от обикновения светски живот и подсъзнателен стремеж към монашество.

По време на гражданската война семейство Таушеви напуснало родината си и се поселило в българския град Варна, където Александър продължил учението си до 1926 година. В тези години най-силно религиозно влияние върху него оказали местният храм и неговият предстоятел отец Иоан Слунин.

През 1925 година във Варна пристигнал един епископ, който определил посоката на живота на Александър. Това бил архиепископ Теофан Полтавски – строг монах, молитвеник и богослов, пребъдващ в истинно-светоотеческата традиция. След срещата с Владика Теофан у младия студент се появил решителен стремеж към монашеството. С благословението на архиепископ Теофан Александър постъпил в Богословския факултет на Софийския Държавен Университет, който завършил блестящо през 1930 година, след което заминал за Карпатската Русь с намерението да приеме монашество и да служи на Руската Църква. Там през 1931 година Александър приел пострижение, а след година бил ръкоположен за иеромонах и започнал да обслужва местните енории и да помага на настоятеля на Свето-Николаевския манастир близо до село Иза. Скоро той също така бил натоварен със задълженията на редактор на епархиалното издателство и на преподавател по катехизис в средните училища.

През 1945 година отец Аверкий се преместил в Мюнхен и продължил на преподава Закон Божий. През 1950 година Синодът назначил о. Аверкий на длъжността председател на Мисионерско-просветителския комитет при Архиерейския Синод. През 1951 г. архимандрит Аверкий пристига в Америка и скоро бива призован в новооткритата Свето-Троицка духовна семинария, за да преподава Нов Завет, литургика и омилетика. През 1952 година бил утвърден на длъжността ректор на Свето-Троицката семинария, а в 1953 година назначен за управляващ архиерей на Сиракузо-Троицката епархия, а в 1960 година, след смъртта на архиепископ Виталий, станал настоятел на Свето-Троицката обител. Съвместявайки тези три длъжности, Владика Аверкий до смъртта си продължавал делото по просвещението на православните вярващи, както на бъдещите пастири в семинарията (за тези години около 100 човека от завършилите семинарията приели свещенство), така и на всички хора, четящи манастирските издания, съдържанието на които се отличавало със своето благочестие и строго богословие. Проповедите на Владика Аверкий се печатали в издаваното в манастира списание „Православная Русь”. В числото на написаните от него книги влизат учебници по омилетика и тълкувание на Свещеното Писание (в два тома), неговите „Слова и речи” и жизнеописание и писма на обичния му авва – архиепископ Теофан.

Архиепископ Аверкий се представил в Господа на 31 март/13 април 1976 година. Погребан е в гробището на Свето-Троицкия манастир.

Превод: свещ. Божидар Главев