Не позволявай на ума да се разсейва с общи помисли за добро; всичко, при което душата не се назидава към спасение и не се просвещава в страх Божий, е суетно.

Преподобни Лев Оптински (12, с. 392)

Липсата на душевен мир погубва хората.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 375)

Бог прощава на човека и големите грехове срещу Него Самия; но съгрешенията против ближния не прощава, ако не се помирим с него както следва.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 119)

Тщеславието и гордостта са от еднакъв квас, различават се по следното: Тщеславието подбужда човека да показва благочестието или ума си, цени високо мнението на хората, обича похвалата, склонно е към човекоугодие и пр. Гордостта става видна чрез поривите на гнева, смущението, презирането, осъждането и унижаването на ближните, замъглявайки душата със самомнение и превъзнасяне от своите дела и достойнства – външни или вътрешни.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 110)

Вашето спасение и вашата погибел е в ближните ви. Спасението ви зависи от това, как се отнасяте към своя ближен. Не забравяйте в своя ближен да виждате Божия образ.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 334-335)

Не изнемогвай духом и не унивай при неприятности, а се обръщай към Господа със смирена молитва и вярвай, че ще ти дойде помощ.

Преподобни Моисей Оптински (11, с. 234)

Старай се с всички сили да смиряваш себе си. А твоята мисъл, че не те обичат, е чисто бесовска. Ние сме длъжни да обичаме всички, но не трябва да се осмеляваме да искаме да ни обичат.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 200-201)

Не трябва да изискваме или търсим чудеса на земята: имаме (си) чудо – Божествената Литургия.

Преподобни Нектарий Оптински (12, с. 94)

Когато свещеникът благославя, произнасяйки молитвата: «В името на Отца и Сина и Светия Дух», се извършва тайна: благодатта на Светия Дух снизхожда на благославяния човек. А когато някой човек дори само с уста се отрича от Бога, благодатта отстъпва от него, всичките му разбирания се изменят, той става съвсем друг.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 330)

Потвърденият от вековете опит показва, че кръстното знамение има велика сила върху всички действия на човека, в продължение на целия му живот. Поради това трябва да се погрижим да вкореним в децата обичая по-често да се ограждат с кръстното знамение и особено преди приемане на храна и питие, преди лягане и ставане, преди пътуване, преди излизане някъде, както и да полагат кръстното знамение не небрежно или по модному, а с точност, започвайки от челото, после гърдите и накрая на двете рамена, за да може кръстът да бъде правилно изобразен.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 102-103)

Господ желае не само да ни дарува вечен живот, но и да ни направи изкусни, а без скърби това не може да стане. Христос възкръсна от мъртвите, със смърт смъртта порази. Следователно и ние, ако желаем да умъртвим своята смърт, трябва да умъртвим волята си.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 224)

Положението при Иов е закон за всеки човек. Докато е богат, знатен, в благополучие, Бог не откликва. Когато човек е на гноището, отхвърлен от всички, тогава Бог се явява и Сам беседва с човека, а последният само слуша и зове: «Господи, помилуй!»

Преподобни Нектарий Оптински (12, с. 92-93)

Ако искате винаги да имате мир, с никого не се разделяйте с неприязън в сърцето, но всячески се старайте от душа да прощавате на всички и даже при възможност да ги умиротворите, за да се разделите в мирен дух. Тогава и сами ще се наслаждавате на душевно спокойствие.

Преподобни Моисей Оптински (11, с. 120-121)

Помни: Богу е по-приятен каещият се грешник, отколкото самомнителният праведник.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 254)

Дори да ни постигат скърби и изкушения, то и те се явяват Божий зов за нас, понеже ни отвличат от греха и земните привързаности, напомнят за небето.

Преподобни Никон Оптински (15, с. 199)

На всеки е нужен огънят на изкушенията за изпитание и приучване към търпение. Гледай на нещата от гледна точка на това как Божият Промисъл се грижи за нашето спасение: на едни повече, а на други по-малко се предоставят случаи да проявят търпение и се обучат, а за трети още не е дошло времето.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 207)

Нима има благородна гордост? Няма, има само бесовска гордост.

Преподобни Моисей Оптински (11, с. 155)

Никога не се надявай на човек. Това е голяма, фатална грешка. Без Божие определение за това човекът няма да те защити и утеши. Той е безсилен без Божията помощ.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 372)

Множество бури и урагани разтърсват атмосферата и причиняват катастрофи, а свети цар Давид от всичко взимал повод за възхвала на Бога. И действията на поднебесните духове на злобата, подобно на бури, разтърсват душите и сърцата на пребиваващите на земята хора. Ние, немощните, какво да правим? Едно средство е най-близко и най-правилно: да въздигаме ръце към Господа Бога, подобно на Моисей в пустинята, където на него нападала вражата сила на Амалик. Чрез Всевишния Бог ще преодолеем стената на изкушенията. И не трябва много да се боим. Господ е силен да укроти бурята и да дарува тишина и мир на душите ни.

Преподобни Моисей Оптински (11, с. 159)

И скръбното, и радостното – всичко отминава, а правдата Божия пребъдва во веки. «През много скърби трябва да влезем в царството Божие» (Деян. 14:22). Колкото по-големи са скърбите, толкова по-големи са утешенията: «Кога се умножават моите скърби в сърцето ми, Твоите утешения услаждат душата ми» (Пс. 93:19).

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 88)

Наистина отчаянието е по-лошо от всяко зло. Да предположим, че човек понякога много и тежко страда, но малко са хората, страдащи по примера на праведния Иов. По-голямата част от страдащите се подлагаме на страдания като следствие или на неправилни мисли и мнения, или от погрешни действия. Но за страдащите има и утешително слово от апостола: «Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема» (Евр. 12:6).

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 106)

Ти навярно разбираш, че макар и да сме длъжни да се молим един за друг, не трябва да приписваме на молитвата си чудодейна сила, не трябва да мислим, че Господ винаги изпълнява просимото от нас. Това мнение произтича от гордост и води до прелест.

Преподобни Иларион Оптински (6, с. 205)

Ако Бог изпраща някому скърби, то е за да се очисти от грехове и да се приготви за вечното Царство Небесно. Всичко тукашно е временно, а тамошното – вечно.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 622)

От помислите, които не обичаш и поне се стараеш да се избавиш, няма да погинеш. Само се кай и се смирявай. И Бог ще ти прости.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 154)

Примерът на немците и други чужденци въвел в заблуждение руски православни да не уважават поста, уверявайки ги, че вкусването на храна е малък грях или въобще не е грях. Ако това беше така, то Адам и Ева не биха били изгонени от Рая за вкусването на плода от забраненото дърво, което било смоковница. Но силата на греха се състояла не в плода на дървото, а в забраната и непослушанието. Така и сега грехът не е в храната, а в заповедта и непослушанието към Църквата. Господ в Светото Евангелие говори: «Но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар» (Мат. 18:17).

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 86)

Участта на всички, желаещи да се спасят, е да страдат. Поради това, ако страдаме, да се радваме, защото се извършва нашето спасение.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 371)

Укорявайте себе си мислено и се унижавайте, и имайте себе си за най-лоши от всички – и Бог ще погледне милостно на смирението ви и ще ви запази от всички изкушения.

Преподобни Моисей Оптински (11, с. 234)

Покой ни е обещан в бъдещия век, а тук, на земята, труд и изкушение. «Блажен е оня човек, който търпи изкушение» (Иак. 1:12).

Преподобни Моисей Оптински (11, с. 239)

Тя [раздразнителността] се изцелява не с уединение, а с общение с ближните и претърпяване на обиди, а в случай на побеждаване от тях – с осъзнаване на своите немощи и смиряване.

Преподобни Лев Оптински (9, с. 369-370)

Когато те укоряват, ако можеш да понесеш – понеси, ако не можеш – отговори тихо.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 158)

Против леността – бодрост и страх Божий.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 257)

Колко е добре да посрещнеш смъртта с молитва! А затова трябва да привикнеш към нея, докато си здрав.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 272)

 

<< предишна || следваща >>

Оптинский цветник, Москва, Благовест, 2011

Превод: Любомир Серафимов