Батюшка Михаил - възстаричък селски свещеник - тръгна да лови риба. След наводнението реката още не беше се върнала в коритото и риба нямаше, но както винаги досега, дългът го зовеше. В последните дни – особено силно.

Наближаваше празникът на Света Троица, особено почитан в тукашния край, а значи трябваше да се приготви и задължителният рибен пирог. Само че в реката до селцето, където живееше свещеникът, нямаше вече риба. А нему никак не му се щеше да остави съседите без празничен пирог.

Затова взе въдицата и се спусна към реката. Трябва да отбележим, че това ставаше на 22-ри май - летния Никулден - когато батюшката след литургията се върна у дома.

Слизайки към водата, той първо осени себе си с кръстното знамение, а след това се обърна и към светител Николай, архиепископ Мирликийски, чудотворец. Обърна се мислено, а не на глас:

„Свети Николай, така и така,... разбирам, рибата не кълве вече и няма как да кълве, защото няма риба. Но страшно ми трябват две рибки: едната за директора на училището Пьотр Александрович, а другата - за Евстолия. Само две!

Пьотр Александрович, макар и да не идва на църква, не е лош човек, разбран е — нали той ми разреши да преподавам на децата Закон Божий, а районните власти пречеха, не даваха… Зимата пък, вечерно време, ще излезем на улицата, ще постоим, ще си поговорим, а котенцата ни - и те там заедно с нас. Моят Барсик и неговата Мурка са все заедно.

Добре, ама миналия сенокос синът на Пьотр Александрович — Александър Петрович — се удави. Прегрял от жегата, гмурнал се в реката, сърцето – и хайде, отиде си. Нашата река е хладна през цялото лято. Младо момче беше —  на тридесет години, също работеше в училището, учител по физика, три дечица остави.

Опях го точно преди имения ден на баща му — празника на светите Петър и Павел. Едно време, говорят, до Петров ден не са косили, но тогава може би климатът е бил нормален. А сега — да му се не начудиш на горещото време.

Пьотр Александрович от малък си води статистика на времето — вече половин век, и излиза, че днешното време не се поддава на никакво обяснение.

Та ето какво - мисля си как цялото семейство ще се събере на празничната трапеза, а на нея няма да има рибен пирог. Преди винаги имаше рибен пирог, а сега изведнъж - без него. Сам Пьотр Александрович не може да си налови риба, защото е много болен. Тази година даже още не е слизал до реката.”

Излагайки по този начин молбата си, в същото време отец Михаил хвърли въдицата и започна да наблюдава поплавъка. Поплавъкът остана неподвижен. Изведнъж батюшката се сети за нещо и бързо добави, че семейството на директора никак не е малко: съпругата, дъщерята с мъжа й, снаха, трима внука, — значи и пирогът трябва да е голям, че да стигне за всички. И надявайки се на разбиране, батюшката попроси свети Николай да се помоли на Господа за недостойния иеромонах Михаил.

Тук поплавъкът изведнъж изчезна под водата. Батюшката вдигна въдицата и изтегли на брега една щука: за първи път в живота му се удаде да хване щука на червей, при това на самия бряг, и то такава голяма щука! Въдицата от леска не издържа и се прекърши. Добре че рибата вече беше на земята. Той поблагодари на Господа, привърза въдицата и пак я хвърли в реката. След това започна да разказва за съседката Евстолия.

Тя неотдавна овдовяла, а покойният й мъж — чичо Серьожа — по време на войната бил подводничар. Това последното отец Михаил повтори и даже направи неголяма пауза, намеквайки по този начин, че разчита на особеното разположение на свети Николай към моряците. Добави, че Евстолия идва на църква всяка неделя и винаги носи брезови цепеници за печката. Такава е лептата на вдовицата. Преди чичо Серьожа слагаше мрежа на реката, а сега Евстолия може да остане и без пирог. Заради това, че остана самичка, а и понеже беше слабичка – батюшката помоли за една не много голяма рибка. Само една!

Този път се хвана бабушка* към шестотин грама: от такава се прави най-вкусният пирог с класически размери.

Още веднъж, като поблагодари на Господа, а после и на светител Николай за бързата му отзивчивост на молитвата, батюшката събра такъмите и тръгна към дома.

Станалото до момента едва ли ще учуди вярващия: известно е, че по молитвите на светиите стават още по-необичайни неща, но най-интересното тепърва предстои.

Отец Михаил изведнъж се закова на място и развълнуван силно извика: «Господи, прости на мене, грешния - забравих Анна Василиевна!» - и целият се изчерви от изгарящия го срам. Помоли за две риби и получи две риби, а сега - как да се моли за още една?! Разбира се, голям срам е това! «Господи, ако можеш, прости!» — заповтаря той.

Нареждайки така, той се върна на реката, но не бързаше да хвърли въдицата, считайки, че моли за нещо безумно дръзко. Затова първо трябваше всичко да обясни. И отново започна мислено:

Така и така, трябва трета риба. Анна Василиевна е, разбира се, истинска лошотия! Тук отец Михаил уплашено се обърна, за да види дали някой не е чул обидните му и осъдителни мисли. Но наоколо нямаше никого. Странното е, че от светител Николай, към когото собствено бе отправено това мислено послание, батюшката ни най-малко не се уплаши.

Сетне му разказа как старицата разпространява за него – о. Михаил, всякакви слухове, как не му дава да ползва кладенеца, който беше най-близо до дома на свещеника и че заради това му се налага да бъхти с ведрата до другия край на селото.

„Но всичко това са глупости, - призна си батюшката. - Слуховете и сплетните са за нас награда, а пътешествията с ведрата — гимнастика.”

По-важното е, че бащата на Анна Василиевна е бил свещеник, убит през онези страшни времена. Батюшка Михаил се страхуваше от бъдещата си среща с него. Защото като се срещнат там горе, протоиерей Василий ще го попита: а ти защо не улови рибка за пирог на моята дъщеря.

„Така че - продължи с разсъжденията отец Михаил, - макар тя и да е такава лошотия, но рибка трябва да й се занесе. Това може да й е последният пирог в живота. А дето е такава, че приказва какво ли не — не е нейна вината. Колко ли е претърпяла като дете заради баща си, свещеника!...”

Затова батюшката помоли за една, макар и съвсем дребна рибка. В този момент на въдицата се улови една малка платика — за един малък пирожец.

Отец Михаил каза: «Край, край, виновен съм! Тръгвам си вече!» — и без да спира, стигна до селото.

Вестта за успешния риболов набързо обиколи цялата околност и народът се юрна към реката за риба. Клечаха ден, клечаха два — но напразно. И решиха, че свещеникът е хванал ей така, случайно, след което всички се успокоиха.

Свящ. Ярослав Шипов, "Райские хутора" и другие рассказы".

Превод: Десислава Главева

* бабушка – малка шаранова риба, подобна на червеноперката – бел. прев.