Помни, че всички светии са вървели и стигнали до вратите на Царството по този път, тоест, по пътя на скърбите. Друг път няма.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 66)

Вярата не се състои само в това, да се вярва, че има Бог, но и да се вярва във всепремъдрия Негов Промисъл, с който Той управлява Своите творения и устройва всичко за полза.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 498)

Ако се държиш твърде дръзко и волно, то няма да избегнеш лютата плътска борба.

Преподобни Иосиф Оптински (7, с. 262)

Всяко добро дело и нашата вяра е необходимо задължително да бъдат изпитани. Изпитанието се извършва чрез скърби.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 377)

За скудоумните и малодушните целият живот, цялата радост е този свят. А за синовете и дъщерите на Горния Йерусалим този свят е тъмница. Измама, прелъстяване – това е неговата радост и сладост!

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 222)

Животът ни е духовна бран с невидимите духове на злобата. Те събуждат страстите, към които сме предразположени и ни подбуждат към престъпване на Божиите заповеди. Когато вникнем и погледнем внимателно, ще открием, че за всяка страст има лек – заповед, противоположна на нея; поради това враговете се стараят да не ни допускат до това спасително лекарство.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 57-58)

Здравите от поста стават по-здрави и по-добри, и освен това живеят по-дълго, макар и на вид да изглеждат слаби. При пост и въздържание плътта не се бунтува толкова и сънят не надделява прекалено, празните мисли в главата по-малко досаждат, духовните книги се четат с по-голямо желание и се разбират по-добре.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 39)

Трябва да знаем коя страст ни безпокои най-много и с нея трябва да се борим усилено. Затова трябва ежедневно да проверяваме съвестта си.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 306)

Трябва да помним, че Господ обича всички и се грижи за всички; но ако и според човешката логика е опасно да се даде на нищия милион, за да не го погуби, а сто рубли лесно може да го изправят на крака, то колко по-добре знае Всезнаещият Господ на кого какво му е от полза.

Преподобни Варсануфий Оптински (5, с. 58)

Да си спасиш душата не е като да си подгънеш полата.

Преподобни Лев Оптински (9, с. 82)

Не позволявайте на сърцето да се привързва към тленните блага на този свят, гонете от него всяко пристрастие, понеже само в свободното сърце, свободно от всички пристрастия, Господ може да направи жилище.

Преподобни Варсануфий Оптински (5, с. 43)

Светите отци не съветват чувствените грехове да се изясняват подробно, за да не се оскверняват чувствата чрез припомнянето на подробностите, а да се каже само вида на греха; а останалите грехове, предизвикващи себелюбив срам, трябва да се изясняват по-подробно, с обвиняване на себе си.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 238)

Сърцето не е треска и човешката душа не е нещо евтино, тя е по-скъпа от целия свят. Всички съкровища на земното кълбо и цялата вселена не струват колкото една християнска душа. Така учат светите отци.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 319)

«Искайте, и ще ви се даде; хлопайте, и ще ви се отвори» (Мат. 7:7). Много от вас, дълго неполучавайки просимото, униват. Не трябва да се унива. Спомнете си как Господ постъпил с хананейката, как тя Го молила да изцели нейната дъщеря! Даже апостолите започнали да умоляват Господа да я отпрати. А Господ дори я сравнил с псе. Пък вие немного сте се помолили и, не получавайки просимото, унивате. Това става защото забравяме, че между сеитбата и жътвата трябва да мине известно време.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 320-321)

Силата Божия се проявява в нашите немощи, за да се уповаваме на Господа. Кротостта и въздържанието, заедно с търпеливо понасяне на срещаните трудности привлича върху теб Божието благоволение, и по истинните Христови слова, «който претърпи докрай, ще бъде спасен» (Мат. 10:22).

Преподобни Моисей Оптински (11, с. 79)

Цялата тайна е в това да търпиш каквото Бог ти изпраща. И няма да забележиш как ще влезеш в Рая.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 90)

Само търпението ти не трябва да бъде безразсъдно, тоест, безотрадно, а разумно, разсъдително търпение – че Господ вижда всички твои дела, в самата ти душа, както ние гледаме в лицето на любимия човек, т. е., ясно, внимателно. Гледа и изпитва: какъв ще се окажеш в скърбите. Ако потърпиш, ще бъдеш възлюбен от Него. А дори да не изтърпиш и пороптаеш, но се покаеш, пак ще бъдеш възлюбен от Него.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 100)

На сънищата съвсем не вярвай и не им обръщай внимание.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 717)

Всяка страст е болест на душата, понеже завистта, гневът, алчността не са телесни, а душевни. Щом болното тяло трябва да се лекува, колко повече е необходимо да се лекува болната душа. За борбата със страстите съществуват манастири. Впрочем, и мирските хора не могат да бъдат избавени от тази борба, ако искат спасение.

Преподобни Варсануфий Оптински (5, с. 7)

Изкушението е ценно за тези, които искат да придобият търпение. Търпението е изкуство. Няма ли изкушения, ще си останем невежи глупци. Да обвиняваме за своите беди себе си, а не другите.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 137)

Превъзнасянето, т. е. гордостта, е така пагубно, че и от висотата на добродетелите низвергва в бездната на страстите и пороците.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 90)

Ежедневно преди сън трябва да си припомниш греховете, извършени през деня, и да се покаеш за тях пред Господа.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 309)

Когато нямате спокойствие, знайте, че нямате в себе си смирение.

Преподобни Лев Оптински (9, с. 375)

Послушанието е това, което ни направлява по пътя на съвършенството.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 449)

Ето вие питате кой е най-краткият път към смирението. Разбира се, преди всичко трябва да съзнаваме себе си като немощни червеи, които нищо добро не могат да сторят без дара на Светия Дух, подаван от Господа Иисуса Христа по нашите и на нашите ближни молитви и по Своето милосърдие.

Преподобни Анатолий Оптински (16, с. 400)

Богу е по-угодно и по-приятно това, което се прави от послушание и по благословение, отколкото това, което се прави по своя воля и по свой разум.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 42)

Преди да молим Господ за прошка, трябва сами да простим. Така е казано в Господнята молитва.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 331)

Да се говее значи да се благоговее. Дръж се благоговейно преди причастие със Светите Тайни, ходи като да си в Божието присъствие. Монасите, които по всяко време са длъжни да благоговеят, преди причастието се «готвят».

Преподобни Никон Оптински (14, с. 334)

Не само тогава за нас има Божий Промисъл, когато живеем изобилно във всичко; трябва да вярваме, че и в недостиг във всичко Неговата отеческа любов промисля за нашето спасение. Несъмнено е, че Той може да обогати всеки, но когато види, че това не ползва, а вреди на душата, го отнема и желае с търпение и благодарност да изправим нашите предишни недостатъци.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 502)

Доколкото е възможно се стремете към добродетели, към предаване от все сърце на волята на Всемогъщия, съединявайки това с молитва. Не се увличайте от удоволствията и не унивайте в горестите.

Преподобни Лев Оптински (12, с. 384)

Какво значи да се считаме за по-долни от всички? Да не забелязваме чуждите грехове. Трябва да гледаме на своите грехове. Постоянно да се молим.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 317)

Да говорим по време на църковни служби или да се озъртаме на разни страни не само е неприлично, но и прогневява Господа заради невниманието и дързостта. Ако не можем душевно, то поне телесно и външно трябва да се държим благоприлично.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 28)

 

<< предишна || следваща >>

Оптинский цветник, Москва, Благовест, 2011

Превод: Любомир Серафимов