Deprecated: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; plgContenthdflvplayer has a deprecated constructor in /home/budivere/public_html/budiveren4641/plugins/content/hdflvplayer/hdflvplayer.php on line 50
Но когато дойде Господ, ще намери ли вяра на земята
Старец Даниил Катунакски: „Планираният Вселенски събор предлага преразглеждане на целокупното църковно законодателство. Но каквито и решения да вземе той, те ще станат задължителни и ще се потвърдят само когато са в съгласие с православните догмати и Светото Предание. Предлаганата ревизия обаче не отговаря на Светия Дух на Църквата и на светите канони и учението й.” |
Когато хората мислят във възбудено страстно състояние на ума, мислите са нагли, разпалени и бързопреходни. Тогава тщеславието става по лакейски угодливо към тях и лукаво им дава своите лекомислени криле, които никога не могат да възнесат към Истината. А Истината живее над времето. Как биха могли да я разглеждат червеите от мрачната утроба на суетата? Как човек може да узнае от себе си пътя към Нея?
Разстоянието между тях е неизмеримо, пък и тя обитава и над пространството; тук нямат никакво значение пространствените измерения; как може да се измери свръхпространството? До тази тайнствена Истина не се стига чрез рационалния ум, а чрез ум молитвен, не чрез нормалното сърце, а чрез сърце молитвено, не с обикновената воля, а с воля молитвена. Молитвата е тази сила, която преодолява разстоянията и възнася човека над пространството към дивния лик на Истината.
Чрез подвига на вярата човекът преодолява времето, а чрез подвига на молитвата преодолява дори пространството. Когато подвижникът на вярата мисли, той ражда мисъл чрез молитвата, а това означава, че той преодолява разстоянието и времето. Като превъзмогва в себе си усещането за време, той непрестанно вижда вечното (вж. 2 Кор. 4:18), вижда невидимото, чува нечутото.
Опасно е да се мисли без мисълта да се защити с молитва; опасно е без молитва да се мисли за човека, а още по-опасно е без молитва да се мисли за Бога.
Православният подвижник мисли молитвено за това, което е в Христа Иисуса (вж.: Филип. 2:5), което е на небето, което се отразява в горното огледало от делата на нашата оплюта, гнойна, покрита с язви звезда. Как се чувства на нея Този, Който е свързан с нея чрез жалост, печал и любов? Как Му изглеждат нашите проблеми? Как ги вижда Той? Как ги чувства? Как ги решава? Съвсем не като нас. Но по право, принадлежащо на вечността. Там във висините човекът забравя за това, че има език; там той не се доверява на езика, знае, че езикът е падение на човека (Притч. 12:19). А когато започва да говори, той поставя незаспиваща стража на езика си: молива редом с молитва, молитва редом с думи и отново молитва редом с молитва…
Всичко, което е вечно, в света е в опасност; и смисълът на живота и смисълът на самия свят се намират в опасност – именно от това свещено мълчание проговорил и светогорският подвижник - старец Даниил Катунакски. Тогава Вселенският Константинополски патриарх разпратил до всички Православни Църкви покана за Вселенски събор; това накарало благочестивия старец Даниил през май 1926 г. да напише книжката „Глас от Света Гора за планирания Вселенски събор” (изд. Дим. Фарантос). Цялата тази книжка е проникната от смирение, но смирение, което живее от ревността за Христовата Църква в света.
В предисловието старец Даниил особено подчертава дела на разума в познанието на Истината: разумът е дар Божи за човека, но обзет от егоизъм и неръководен от благодатта на Светия Дух, той води към шизофрения или ерес. Светите Апостоли и Светите Отци отначало приели Светия Дух и така можели да догматизират всичко, което Божият Дух им внушавал; те се събирали на Съборите, молитвено предстояли пред Господа и узаконявали това, което е от Божия Дух като непоколебим канон, и правило, и мерило. Апостолите проповядвали и писали, водени не от външна мъдрост, а от благодатта на Светия Дух. Тяхната проповед била „не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила, та вярата ваша да се утвърдява не на човешка мъдрост, а на силата Божия“ (1 Кор. 2:4-5). Те произнасяли мъдрост от Бога. „Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство“ (1 Кор. 2:14). Свети Василий Велики казва: „Простотата на вярата е по-силна от доказателствата“; а светият Златоуст говори: „Бог ни е открил всичко чрез Светия Дух, а не чрез външната мъдрост“.
Особено съблазнява и възмущава не само простите, но и образованите хора това, че Вселенският патриарх в призива за Вселенски Събор обявява програмата на Събора, където основна тема е преразглеждането (ревизията) на цялото църковно законодателство и неговото приспособяване към съвременното положение на Църквата; както и ревизията на литургичните и църковните книги, Типика, обредите, светото богослужение, празнуването на неделята и други празници, поста – вид и продължителност, а също и въпроси, засягащи светското облекло, музиката, житията на светиите, свещеническия брак, свещеническите одежди в храма и извън него, монашеството и манастирите; искат да преразгледат и други църковни или богословски въпроси: и въпроса за Евхаристията, и календарния въпрос, и Пасхалията, и обединението на „църквите“.
Историята на Църквата не познава подобни поводи за свикване на Вселенски Събор. От безпристрастното изучаване на деянията на Светите Събори, говори старец Даниил, се вижда, че Светите Събори се провеждали, когато на хоризонта на Църквата се появявали опасни вълци – страшни ересиарси, които тровели Христовото стадо и на Съборите се осъждали злите учения на ересиарсите и се утвърждавало Православието.
Първият Вселенски Събор се провежда по повод ереста на Арий, Вторият Събор се свиква заради ереста на Македоний, Аполинарий, Евтихий, Савелий, Маркел и Фотин. Третият Събор осъжда ереста на Несторий и така и всички останали Вселенски и Поместни Събори. Изучаването на трудовете на Светите Вселенски събори показва, че за свикването и провеждането на Свети Събор съществуват четири характерни особености:
- първата характерна особеност се заключава в това, че Вселенски Събор се провежда не по заповед на папата или който и да било патриарх, а по заповед на царя;
- втората особеност е, че отначало се провежда дискусия за вярата, а след това се произнася догматично определение;
- третата особеност е, че всички приети решения, догмати и канони трябва да бъдат православни и да са в съгласие със Свещеното Писание и предходните Вселенски Събори;
- и четвъртата особеност е, че всички решения, взети на Вселенски Събор, трябва да бъдат приети от всички православни патриарси и архиереи;
В програмата за работа на Вселенския Събор, която се предлага от Вселенския патриарх, не влизат, както е забелязал старец Даниил, въпроси за душепагубните явления и организации, които представляват сериозна опасност за Православната Църква, като например комунистите, социалистите, хилиастите, лутеро-калвинистите, папопоклонниците-униати, материалистите и другите суеверия, а се предлага преразглеждане на целокупното църковно законодателство.
Да предположим, казва старецът-монах Даниил, че планираният Вселенски Събор се проведе и приеме решения, но тези решения ще трябва да се потвърдят или санкционират от вярата на всички верни, по думите на богоносния Максим Изповедник: „Съборите се санкционират от истинската вяра и правилността на догматите дава ценност на Съборите“, а това значи, че каквито и решения да вземе Вселенският Събор, те ще станат задължителни и ще се потвърдят само когато са в съгласие с православните догмати и Светото Предание.
Като се съпостави с миналите Вселенски Събори, става очевидно, че този предстоящ събор се свиква не от догматически подбуди или за защита на вярата. Свиква се заради многостранната ревизия, която, ако би била извършена, ще бъде поради съгласието на малодушните и лениви християни, които не издържат строгите пости и дългите богослужения и освен това са благосклонни към чуждите обичаи на еретиците с цел достигане на мнимо обединение на “църквите”. Ако предлаганата ревизия се разгледа в светлината на светите канони на Църквата, действителната обща нагласа и народния съд, то тя не само не би могла да успее, но неизбежно би предизвикала големи сътресения и скандали.
След това старец Даниил дава своите предложения за програма на Вселенския Събор. Преди всичко той е удивен от изнасянето на въпроса за Евхаристията и го отхвърля, тъй като Православната Църква, следвайки Вселенските Събори, с вяра приема Честните Дарове, осветени с молитвата за призоваване на Светия Дух и благословението на свещенослужителя. „Не е ли внесен този въпрос, за да се угоди на римокатолиците?” – обръща се той към Вселенския патриарх.
Със следващата точка старец Даниил отхвърля преразглеждането на литургичните църковни книги, Типика и другите. Такова преразглеждане е недопустимо, тъй като по тези книги Църквата е извършвала богослужения, живяла е и живее досега. Тези книги са признати от Светите Отци, които се отличавали с висока образованост и необичайно благочестие, и са потвърдени от Свещеното Писание и Вселенските, а също и от Поместните Събори, освен това са и осветени с благодатта на Светия Дух, Който не може да греши.
Старец Даниил изключва от програмата също въпросите за времето за богослужение, празнуването на Пасха и другите дни, за поста и неговата продължителност. Ревизията на тези постановления би означавала, че сме тръгнали по широкия противоевангелски път, с което бихме се приближили до еретиците. Това, че предлаганата ревизия не отговаря на Светия Дух на Църквата и на светите канони и учението й, ясно показват следващите доводи.
Заповедта за поста е закон даден от Бога, тъй като постът е главно средство за достигане на чиста молитва и упражнение в целомъдрен и богобоязлив живот, което се потвърждава от житията на светиите от Стария и Новия Завет. Пророк Даниил и тримата отроци, боговидецът Моисей и пророк Илия, останалите пророци и много други, с поста са побеждавали страстите и затова са били прославени от Бога.
А какво да кажем за Самия Спасител, Който постил 40 дни и за Неговите Свети последователи? Изгубеният заради невъздържанието рай се връща с пост. Православната Църква е узаконила спасителния пост като средство, чрез което се отклоняват и унищожават телесните желания, като средство за нашето очистване и подражаване на Спасителя Христа. Това е тесният път, който води във вечния живот (Мат. 7:14). Богоносните Отци са узаконили Четиридесетницата и останалите пости не напразно, а заради изпълнението на заповедите. Заради това в началото Светите Апостоли установили поста в сряда и петък и останалите пости, което свети Сава и свети Иоан Дамаскин изповядват в Иерусалимския Типик като законни решения на Църквата. Преразглеждането на тези пости би означавало не изправяне, а низвергване на Апостолските и Съборните решения.
Излагайки заповедта за поста, свети Златоуст казва: “Постът е корона на подвига, награда за достойния, той е път за спасение; постът лекува душевните рани; постът подмладява душата, прогнила от грехове, прояснява ума, довежда страх Божий, поробва страстите, смирява помислите. В дните на поста гаснат страстите, разцъфтяват добродетелите, появява се дивната красота на здравомислието и тялото преминава в душата, ставайки духовно и надприродно.”
Освен това във всичките жития на светиите виждаме, че с пост и молитва и други подвизи се побеждавали душевните и телесни страсти и така се достигало християнско съвършенство, появявали се Божиите светии. Ако постът, молитвата, бдението, богослужението и останалите свещени обреди бяха толкова проста и незначителна формалност, а не скръбен, тесен, избавителен и изцеляващ път, защо биха се придържали към тях всички свети Отци?
По-натам, разглеждайки предложената програма на Вселенския събор, включваща въпроси за манастирите и монашеството, за одеждите на клира в храма и извън храма, за брака на свещениците, за музиката и житията на светиите, старец Даниил обръща особено внимание на желанието да се проведе ревизия по въпроса за манастирите и монашеството.
Спасителността на монашеския живот се проявява и се показва чрез многобройните светители, които с помощта на свръхестествената борба, т.е. подвига, са победили не само страстите и греховете, но и много ереси и са оставили безсмъртни трудове и писания, затова монашеският живот не подлежи на промяна. Под влияние на протестантските възгледи за монашеството и у някои “православни” се появи желание да преразгледат монашеския обет и живот. Но монашеският живот има най-възвишената мисия и е едно от главните средства, чрез което Христовата Църква е съхранявала себе си и Христовото стадо от всяка ерес и погибел, затова тук ревизия е недопустима.
По въпроса за календара старецът Даниил казва, че всичко вече е решено на Първия Вселенски Събор. Постановени са четири неизменни решения: 1) Пасха никога да не се празнува заедно с еврейската Пасха; 2) Да се празнува след пролетното равноденствие; 3) Да се празнува след първото пълнолуние, което е след пролетното равноденствие; 4) Пасха се празнува веднага след първата неделя след пролетното равноденствие.
От всичко това следва, че предложената ревизия на календара не означава нищо друго освен премахване на решението на Първия Свети Вселенски Събор. Освен това, приемайки измененията, предложени от защитниците на новия стил, не е възможно да не се сблъскаме с факта, че те противоречат на правилата на светите Апостоли, на законите и каноните на Светите Вселенски Събори и особено на Първия.
И накрая в програмата е внесено икуменическото обединение на “църквите”, което старец Даниил също отхвърля: сякаш нашата Православна Църква е длъжна да приема всички отклонения от Истината заради тези, които искат да се присъединят към нея. Но това е неприемливо за Светата Христова Църква.
В заключението на своята книжка старият монах Даниил с пълно убеждение повтаря мисълта на уважавания професор на Атинския Университет Е. Меслоре: “Православната Църква няма нужда от реформиране.”
Като завършек на своите мисли старец Даниил предлага вместо за ревизия да се проведе Вселенски или Поместен Събор за унищожаване на злите явления като комунизма, социализма, хилиазма, униатството и материализма.
* * *
Когато бледата южна нощ се докосва до върховете на Света Гора, тогава шестокрилият Серафим и многоочитите Херувими нечуто отнасят в горните светове молитвените въздишки на старец Даниил за православния народ, разнасят във всички сърца неговите полунощни молитви за “благосъстоянието на светите Божии Църкви”. Докато нощта мирно успокоява много човешки души, разбунени от грижа за цялата Църква, христолюбивият старец бди и се моли на Господ да посее вяра в сърцата на неверните, да умножи вярата в сърцата на маловерните и да усъвършенства вярата в сърцата на верните. Той може това, та нали в един Негов пръст има повече душа, отколкото в цялото мое тяло. И душата се възвеличава, умножава се чрез молитвата, поста, бдението и останалите свети подвизи. Как иначе може да порасне душата на този, у когото тя е още в детска възраст? Душата расте най-много с вяра, така че отзвукът от нейните молитви долита до сияещото от вечна слава подножие на Божия Престол.
Но когато дойде Господ, ще намери ли Той вяра на земята?
Преподобни Иустин Челийски, 1927 година
Дивеево.ру
Превод: Даниела Димитрова
Warning: Parameter 2 to modChrome_artarticle() expected to be a reference, value given in /home/budivere/public_html/budiveren4641/templates/budiveren2/html/modules.php on line 36
Warning: Parameter 3 to modChrome_artarticle() expected to be a reference, value given in /home/budivere/public_html/budiveren4641/templates/budiveren2/html/modules.php on line 36
Други статии от същия раздел:
Warning: Parameter 2 to modChrome_artarticle() expected to be a reference, value given in /home/budivere/public_html/budiveren4641/templates/budiveren2/html/modules.php on line 36
Warning: Parameter 3 to modChrome_artarticle() expected to be a reference, value given in /home/budivere/public_html/budiveren4641/templates/budiveren2/html/modules.php on line 36