След като се омъжих за грък и живях в Гърция половин година, родих дъщеря. И ето че веднага, както и много мои съотечественици, се сблъсках с някои особени гръцки обичаи, свързани с раждането и кръщението на детето, които на моменти ми се виждаха ту забавни, ту удивителни, ала нерядко ме хвърляха и в недоумение.

Преди всичко трябва да отбележа обаче, че те нямат нищо общо с руските обичаи по тези поводи. Лека полека събрах нужната информация от роднините на мъжа ми и познатите, тъй като статиите в интернет, посветени на кръщението на децата в Гърция, са доста приповдигнати и не винаги дават пълна представа за това колоритно и не по църковному шумно мероприятие. Сега, след посещението на много кръщенета в различни градове на Гърция, добих относително ясна представа за това как минава едно кръщение и моментите, които трябва да се имат предвид при неговата организация.

Новороденото

За разлика от Русия в Гърция не е прието да се кръщават четиридесетдневни младенци. Традиционно първите 40 дни след раждането нито майката, нито бебето напускат дома. След това отиват в храма и свещеникът ги благославя. Ако все пак майката иска да излезе от къщи по-рано и дори да поразходи младенеца, за нея е предвидено "половин благословение" („μισή ευχή”), но и него свещеникът дава не по-рано от 20-ия ден след раждането. По-възрастните никак не одобряват такова бързане от страна на майката, защото можело неукрепналият детски организъм да се сблъска с опасни микроби, зловредни бактерии и най-ужасното от всичко - с хорската завист и уроки.

С уроки се обяснява плачът на бебето, независимо по какъв повод, или изнервянето му след пребиваване на обществени места, където между другото, то бива атакувано от различни по възраст хора, които му целуват ръцете и го заплюват с думите „Μη σε ματιάσω!”, което в превод значи «Пу, да не ти е уроки!». Всички радостно викат, опитвайки се да накарат малкото изплашено същество да се усмихне, пеят му песнички и правят забавни физиономии. Естествено след подобно наваляне и шум бебето заспива веднага след прибирането у дома. За да се избегнат подобни истерии, гърците закачат за дрехите на младенеца малко синьо мънисто, което за тях навярно символизира всевиждащото и защитаващо Божие око^*.

След благословението на 40-тия ден вече може да се продължи светският живот, който впрочем не е и прекъсвал, тъй като домът и даже родилното винаги са пълни с гости, дошли да видят бебето и да му пожелаят здраве. Те така и казват: «Да е живо!» („Να σας ζήσει!”).

В Гърция не е прието младенецът да бъде кърмен, с редки изключения. Официалната версия е, че няма мляко или е малко. Неофициалната и по-правдоподобната (защото е трудно да повярваш, че всички гъркини страдат от остър недостиг на мляко) е, че храненето с биберон е просто по-удобно, тъй като позволява грижите по бебето да се прехвърлят на бабата. Болшинството гъркини се връщат на работа няколко месеца след раждането по силата на трудовото законодателство и общественото мнение. Гъркините обикновено работят не за да подпомогнат семейния бюджет, а за да имат възможност да харчат пари за кафе с приятелки, за дрехи и аксесоари, без мъжете им да роптаят, както и за да не стоят у дома с децата.

Кога се кръщава

И ето че след няколко месеца идва време за кръщението. То обикновено се прави през лятото, така че възрастта на младенеца варира от четири месеца до половин година. Някои семейства чакат да се роди следващото дете и тогава да кръстят едновременно и двете. Няма проблем също порасналото дете да се кръсти и венчае в един и същи ден. Тъй като сватбите и кръщенетата в Гърция са доста разточителни, подобно съвместителство обезпечава прилична икономия за семейния бюджет.

Кръстниците

Обикновено отрано се решава кой да бъде кръстник на детето. Кръстникът трябва да е православен християнин. Ако обаче човекът е сключил брак в Гражданското, но не е венчан в църква, не може да бъде кръстник, тъй като Църквата не признава гражданския брак. Първото дете най-често бива кръстено от кума. Напоследък тази традиция не винаги се спазва и родителите могат по свое усмотрение да изберат кръстник от числото на своите приятели или роднини.  Не се одобрява кръстникът да е по-възрастен от 40-50 години. Кръщението представлява духовно родство между кръстника и детето. Затова обикновено гърците гледат кръстникът да е от същия пол като детето, защото винаги съществува вероятността да решат да се оженят, след като се запознаят, което естествено е забранено от Църквата.

След кръщението кръстникът става член на семейството, на всички празници дава на кръщелника си подаръци и/или пари, а на Пасха - лампада. Това е голяма, богато украсена свещ, с която да запали свещения огън в Пасхалната нощ. Съществуват даже определени предписания за това какви неща може да подарява кръстникът на своя кръщелник на дадени празници. Естествено в днешно време много кръстници предварително питат родителите на детето какъв подарък биха предпочели.

Кой какво плаща

Кръстникът купува дрехата за кръщението, сапуна за свещеника, хавлиените кърпи, пелените, зехтина, долното бельо, кръста (обезателно скъп и златен), обувките за детето и останалите кръщелни аксесоари. Обикновено един такъв набор излиза около 500-1000 евро. Кръстникът може да участва и в украсяването на храма и купела, в закупуването на бутониерите за гостите, бонбониерите и дори камъните Сваровски за очите на Богородица от някоя икона в храма. Срещу безвъзмездно похарчените пари и в знак на благодарност за кръщението кръстникът получава от родителите подарък в размер на 200-500 евро (в зависимост от материалното положение на семейството), като обикновено това е часовник или някакво бижу, което кръстниците нерядко сами си купуват, а родителите просто го плащат.

Родителите също харчат немалко пари за покани, бонбониери и сладкиши за след кръщението, а също и за банкета след това. В различните градове на Гърция съществуват дори различни правила какви да бъдат бонбониерите и поканите. Например в Лариса няколко седмици преди кръщението на всяко семейство, което родителите и кръстниците искат да присъства на ритуала, лично се занася малка бонбониера с покана. В северна Гърция гостите получават поканите преди кръщението, а бонбониерите - след него, понеже това е свързано с големи приготовления, тъй като след кръщението те биват раздавани в храма не по една на семейство, а по една на гост.

Броят на поканените варира в зависимост от положението на семейството, в това число и финансовото, от това кое поред дете се кръщава, както и от мястото, където ще се извърши кръщението. Например в Крит е прието да се устрои изключително пищно кръщение с огромен брой поканени и скъпо парти след това. Едно средностатистическо семейство кани близо сто, максимум двеста човека. Разбира се, в семействата на имигрантите поканените са далеч по-малко, защото не са много роднините, които биха искали да похарчат спестените за почивка пари, само за да видят как „къпят” младенеца. Ако кръщението се извършва в дълбоката провинция, то стойността за почерпката на един човек в банкета може да почне от 10 евро, с включени напитки в неограничено количество (газирани, бира, рецина^**, домашно вино), но в някои по-големи градове сумата стига и до 40 евро на човек.

Името

И така, кръстникът купува всички кръщелни принадлежности, а родителите не щадят сили за приготовлението на поканите, бонбониерите, организацията на банкета, преговорите със свещеника, грима, прическите и прочее извънредно наложителни процедури, без които не минава нито едно кръщение.

Детето, родено в Гърция от родители гърци, трябва да носи името на бабата или дядото по бащина линия. Ако в семейството има два деца от един и същи пол, то второто дете като правило пак взема името на бабата или дядото, но по майчина линия. Само когато в семейството има три деца от един и същи пол, родителите могат самостоятелно да изберат каквото си искат име за младенеца. Впрочем и тогава им се налага да дават името на някой роднина, такъв, който например е загинал млад или просто на някого, когото родителите искат да почетат.

От поколения баби съм слушала израза «Ние живеем, за да си чуем името». Рядко някое семейство може да отстъпи от този обичай, тъй като, ако даде друго име на детето, ще оскърби дядото или бабата. Някои съвременни и по-„напреднали” баби могат даже да предложат на децата си сами да изберат име за младенеца, а не да натрапват своето собствено. Това обаче не се случва често и обикновено в знак на благодарност за тази „свръхчовешка” проява на любов детето все пак бива наричано в чест на «самопожертвователните» баба или дядо.

Важно е да се отбележи, че до кръщението в църква детето фактически е без име. Всички деца се наричат просто „бебе”. Име официално се дава при кръщението и едва тогава то бива вписано в документите на малкото. Ако родителите не могат да чакат или ще пътуват зад граница заедно с детето, или просто не искат да чакат, съществува специална процедура по наречение на име извън храма. Родителите попълват заявление в Общината и вписват името в акта за раждане. После могат да кръстят детето, но обезателно с даденото вече име. Към такава опростена процедура често прибягват имигрантите, тъй като това е нужно за оформянето на документи с цел излизане в чужбина, а кръщението може да се отложи с месеци.

Значението на кръщението в Гърция трудно може да се оцени. При кръщението детето получава име, а с него и светец-покровител, носещ това име. В Гърция не е прието да се празнува рожден ден, а имен ден. Това е доста по-практично, защото никой е длъжен да помни датата ти, затова пък цялата страна дружно поздравява всички Марии, Екатерини, Константиновци и Янита. Удивително, но повечето гърци знаят едва ли не наизуст църковния календар.

Свещеникът

Свещеникът е господар в своя храм: както каже, така и ще бъде. Ако не разреши да се дадат две имена на детето, няма да му дадат. Ако не му хареса името – същата работа. Например древногръцките имена често извикват у свещениците възмущение, въпреки че има много светци с такива имена. Обикновено всички тези въпроси се обсъждат преди кръщението, а в случай на несъгласие на свещеника, при него отиват да ходатайстват по-влиятелни роднини или просто се избира църква с някой по-отстъпчив.

Теоретично самото кръщение е безплатно, но обикновено родителите или кръстниците дават на свещеника някаква сума пари. В последно време все по-често се говори, че духовникът сам назовава тази сума и тя понякога е доста по-висока от планираната за «пожертвование». Например за кръщението на нашата дъщеря свещеникът поиска 120 евро, докато в същото време роднините ни казваха, че 50 евро ще бъдат напълно достатъчни.

Украсата на храма

В последните години свещениците почнаха да протестират против излишното украсяване интериора на храма за кръщението, затова обикновено се украсява само купелът и се поставят две свещи високи един човешки бой, украсени с тюл, цветя и фигурки. Много украсяват църквата и отвън и тук свещениците нямат нищо против. Най-популярното украшение е огромна арка и фигурки от балони. Дрехата и кръщелните аксесоари се разполагат на специална маса в храма в голяма и богато украсена кутия или сандък. Специален колорит внасят със своята външност родителите и кръстниците, облекли се в пищни и елегантни дрехи. Обикновено никой не се смущава от разголените рамена или голи гърбове на жените, а дължината на полите може да бъде съвсем минимална. Впрочем и гостите не блестят със скромност. Теоретично, разбира се, свещениците предупреждават, че видът и дрехите трябва да бъдат подобаващи за събитието и мястото, но при избора на дрехи повече се отчитат личните предпочитания и желанието за бляскав външен вид. Гъркините не си слагат кърпи на главите.

Тайнството

В началото на кръщението кръстникът държи малкото на ръце, а свещеникът чете молитвите. Кръстникът трябва преди това да е научил наизуст Символа на вярата, тъй като някои свещеници не одобряват той да се чете. Свещеникът пита кръстника какво име да даде на детето и се преминава към наричане на християнско име на кръщаваното. Кръстникът има право сам да избере името, защото от този момент нататък той носи отговорност за приобщаването на малкото към вярата и духовността. Много рядко обаче кръстникът може да даде име, което предварително да не е съгласувал с родителите. На практика кръстникът не участва в този избор, а просто бива поставен пред свършен факт.

След това младенецът бива трикратно потопен в купела или по-точно свещеникът го потапя и облива главата му с ръка. Обикновено това изглежда далеч по-щадящо по отношение на детето и нервите на майката от кръщението в руски храм^***. След това кръстникът поема детето, което бива помазано с елей и на което му подстригват няколко кичурчета коса.

После обличат младенеца в новите дрехи, приготвени от кръстника и му слагат кръст на шията.

Изобщо целият ритуал в Гръцката църква изглежда далеч по-светски от Русия. Из храма постоянно сноват напред-назад фотограф и неговият колега, заснемащи тайнството на видео, гостите обикновено разговарят помежду си, а празнично облечените деца на поканените необезпокоявано търчат из целия храм.

След кръщението

След края на кръщението всички се строяват в една редица, за да поздравят родителите и кръстниците, да пожелаят здраве на малкото, а кръстникът обикновено приема тържествен и достолепен вид. Много роднини нерядко връчват и неголям плик с пари за детето.

След поздравленията всички излизат на улицата за почерпка със сладкиши, а част от гостите, в чиито покани е било отбелязано, че са поканени и на банкета, поемат към ресторанта.

В последно време някои двойки заменят банкета в ресторант с шведска маса направо в двора на храма. Такава практика да се яде „на крак” не се нрави особено на по-възрастните, свикнали с отрупаните със закуски и вино маси, на които може да се обменят и новини. После всички се прибират у дома, където обсъждат облеклото, прическите, трапезата, поведението на младенеца, като ги сравняват с другите кръщенета, на които са били.

Какво се пожелава

На родителите и кръстниците: „Να τον (τη) χαίρεστε!” – „Да ви радва!” и „Να σας ζήσει!” – «Да е жив/а!». На кръстниците: „Πάντα άξιος!” – „Винаги достоен!”

Greek.ru

Превод: Десислава Главева

* синьото мънисто всъщност е средство против уроки, което не е нищо друго освен езическо суеверие – бел. прев.

** рецина – ароматно гръцко вино – бел. прев.

*** в руските храмове детето изцяло бива потапяно под вода – бел. прев.