Веднъж точно преди празника на свети Николай енориашите на Николо-Хамов­ническия храм, останали до края на Всенощното бдение, бяха подобаващо възнаградени.

Раздаде се камбанен звън, отвориха се централните двери и в храма влезе митрополитът на Мира Ликийска Хризостом със свита и съпровождащи го лица.

Без да се облича за служба, той отиде в олтара и се поклони на св. престол, а след отпуста на Първия час се обърна с кратко приветствие към народа.

Пред нас стоеше жив приемник по катедра на светител Николай! Ние всички бяхме много щастливи.

Митрополитът произнесе хубаво вдъхновено слово, благослови молещите се и тръгна към изхода. По руски иподяконски обичай аз и вторият дякон започнахме да отваряме път сред народа, за да може митрополитът свободно да излезе навън.

В този момент Мирликийският владика спря и каза нещо на преводача, който се обърна към нас:

— Митрополитът каза, че в неговия храм няма миряни и той бива посещаван само от туристи. Владиката много се зарадва, че нашите руски вярващи не го пускат да излезе, затова заяви, че ще благослови всички желаещи и няма нищо против да го поблъскат.

Тогава ние се оттеглихме настрана и решихме, че след като Негово Високопреосвещенство иска, то нека енориашите да го поблъскат...

Благодатный Огонь

Превод: Десислава Главева