Бог е огън, който изтребя, Евр. 12:29. Когато даден предмет се докосне до огъня, той се променя – или изгаря, или се закалява.

Така и човекът, който се докосва до Бога – или погива, или се спасява.

Огънят винаги е огън! Но от съприкосновението с него се получава и пепел и стомана в зависимост от това, какво се допира до него.

Така става и с човека, и всичко зависи от това, какво принася той на Божествения огън – в какво състояние се докосва до Бога. Ако се държи като желязо, желязната му сила ще се превърне в стоманена. Ако се отпуска с безсилието на слама – ще изгори.

Всеки човек рано или късно неизбежно ще се докосне до Бога и тежко му, ако не се приготви за тази среща!

Толстой небрежно, самоуверено, а не със страх Божи се приближил до Бога, причастил се недостойно и станал богоотстъпник.

Ще дойде час, когато ще се сблъскаме със силата Божия, независимо дали искаме или не искаме. Лопатата е в ръката Господня. Лопата загребва и зърното и сламата, последната я отвява вятърът, а зърното пада в нозете на Стопанина. Събират го в житници, а сламата оставят или изгарят. Неминуема е срещата с Господа и трябва да се готвим за нея. Нашите грехове – това е сламата, която ще изгори при тази среща. Трябва още отрано да произведем над себе си съд и да се готвим за тази среща: да отделим сламата и да изгорим греховете с огъня на покаянието. И тогава или ще изгорят само те или ако човек се е отдал на греха, ще изгори заедно с  тях.

Трябва да помним Страшния съд и да се отнесем към този ден и това събитие както подобава. Трябва да очистим душата си, трябва да се молим. Към това събитие трябва да се отнесем ясно и съзнателно, а не като животно, което си скрива главата, за да не види опасността.

Святитель Иоанн Шанхайский и Сан-Франциский. Протоиерей Петр Перекрестов.

Превод: Десислава Главева