Да се четат ли на глас «тайните» свещенически молитви?

А защо? За да се докаже на «следящите», че свещеникът нищо не пропуска?!

Корените на това изискване водят до протестантското учение за всеобщото свещенство на миряните и като следствие от него – учението за тяхното съслужение на свещеника, който е „само предстоятел, а не извършител на тайнството”. В основата на всичко това се крие протестантското тълкувание на апостолските думи: «Вие сте царствено свещенство» (1 Пет. 2:9).

Това протестантско учение развил протопрезвитерът-модернист Николай Афанасиев (†1966). Съгласно него всички миряни не просто участват или се молят по време на литургия, а служат литургия заедно със свещеника.

Трябва да се отбележи, че при такова протестантско разбиране на Евхаристията, по време на литургия всички трябва да се причастят, в това число и миряните (оттук идва и изискването на неообновленческите свещеници миряните да се причащават на всяка литургия, тъй като в Православната Църква служещият иерей не може да се отклони от Светата Чаша).

Според модерниста свещ. Г. Кочетков, развил до крайност учението на прот. Н. Афанасиев, на предстоятеля в олтара съслужават не само присъстващото духовенство, но и всички верни, затова са и недопустими каквито и да било «тайни» молитви от миряните-«свещеници».

Следователно изповедта преди причастие също става незадължителна. Ненужен става иконостасът, недемократично отделящ едното свещенство, което стои у престола в олтара, от другото «свещенство», което е отвън.

Навсякъде трябва да има равноправие, с което наличието в Църквата на йерархия, иконостас, «тайни» молитви и прочее – е несъвместимо и недопустимо, защото е недемократично!

Съгласно обаче православното, а не протестантското разбиране на думите на апостол Петър за «царственото свещенство» (1 Пет. 2:9), миряните не обладават благодатта на свещенството и затова не могат да съслужават на свещеника.

Благодатный Огонь

Превод: Десислава Главева