1. В какво се състояло престъплението на Адам. 2. Как по причина на неговото престъпление всички хора станали тленни и смъртни. 3. Как милостивият и човеколюбив Бог чрез домостроителството на въплъщението избавил човешкия род от тлението и смъртта. 4. И в какво се състои тайнството на кръста и тридневното погребение на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос.

1. Първосъздаденият Адам, бидейки в рая, по внушението на змията паднал в гордост и възмечтавайки да бъде бог, както дяволът му казал, вкусил от дървото, от което Бог му заповядал да не яде. За това бил предаден на голямо наказание – тлението и смъртта, за да бъде смирена неговата гордост. Но когато Бог осъжда, Той произнася присъда и тази присъда се осъществява на дело във вид на вечно наказание. И няма никаква възможност тази присъда да бъде унищожена, бидейки произнесена по Божественото определение.

А сега помисли: Адам съгрешил с огромен грях, защото не повярвал на думите на Бога, а на думите на змията повярвал. Сравни Бог и змията и ще видиш колко голям бил грехът на премъдрия Адам. По силата на своята велика мъдрост той дал имена на всички животни; но когато от цялата си душа повярвал на змията, а не на Бога, тогава Божествената благодат, почиваща в него, отстъпила, тъй като той станал враг на Бога заради своето неверие, което показал към Божествените слова. Адам помислил, че Бог му завидял и че не желаел да познае доброто и злото, та затова му заповядал да не вкусва от дървото за познаване добро и зло, за да не стане бог, подобен на Бог, Който го е създал. И вкусил, и тозчас познал своята голота. И вместо да стане бог, станал тленен, и като тленен – смъртен.

2. И ето виждаш, че Божията присъда пребъдва вечно във вид на вечно наказание. И станахме всички ние, хората, тленни и смъртни, и няма нищо, което би могло да премахне тази велика и страшна присъда. След като няма възможност да бъде премахната тази присъда, каква е ползата от мъдростта или от богатството, или от властта, или от целия свят? Заради това Всевишният Син Божий, Господ Иисус Христос, дошъл, за да се смири вместо Адам, и действително смирил Себе Си дори до смърт кръстна. Словото за кръста, както казва Писанието, е такова: "проклет е всеки, който виси на дърво" (Гал.3:13).

Адам, без да има от това никаква нужда, взел от плода на онова дърво (от което Бог му заповядал да не яде, заплашвайки го, че щом вкуси от него ще умре), вкусил и умрял. Трябва да се знае, че тъй като човекът има тяло и душа, то и смъртите при него са две: първата – смърт на душата; втората – смърт на тялото, също както и безсмъртията са две – душевно и телесно безсмъртие, макар и едното и другото да са в един човек, защото душа и тяло са един човек. Тъй че с душата си Адам умрял веднага след като вкусил, а по-късно, след деветстотин и тридесет години, умрял и телесно. Защото както смъртта на тялото е отделяне на душата от него, така и смъртта на душата е отделяне от нея на Светия Дух, чрез осеняването от Когото създалият човека Бог благоволил той да живее подобно на Божиите ангели, които бидейки винаги просвещавани от Светия Дух, пребивават неподвижни към всяко зло. По тази причина целият човешки род станал такъв, какъвто станал вследствие на грехопадението праотецът Адам – смъртен, тоест смъртен и по душа, и по тяло. Такъв човек, какъвто Бог създал, вече нямало в света и никаква възможност нямало някой да стане такъв, какъвто бил Адам до престъпването на заповедта. А било необходимо да има такъв човек.

3. И тъй Бог, желаейки да има такъв човек, какъвто бил първосъздаденият Адам, в последните времена изпратил на земята Своя Единороден Син, и Той, идвайки, се въплътил, възприемайки съвършено човечество, за да може като бъде съвършен Бог и съвършен човек Божеството по този начин да има човек достоен за Божеството. И ето човекът! Друг такъв не е имало и няма да има. Но защо Христос станал такъв? За да спази Божия закон и Божиите заповеди и да встъпи в борба с дявола и да го победи. Едното и другото се извършили в Него. Защото, ако Христос е Самият Бог, Който дал заповедите и закона, то как би могъл Той да не спази този закон и тези заповеди, които Сам е дал? И ако Той е Бог, какъвто е наистина, как би било възможно Той да бъде прелъстен или измамен с някоя дяволска хитрост? Дяволът наистина като сляп и безумен въстанал и повел борба срещу Него, но това било допуснато, за да се извърши великото и страшно тайнство, а именно, да пострада безгрешният Христос и чрез това да получи прощение съгрешилият Адам. Затова и вместо дървото на познанието се явил кръстът; вместо нозете на прародителите, които пристъпили към забраненото дърво и вместо простирането на ръцете им, за да вземат плода от дървото, се явили прикованите към кръста непорочни нозе и ръце на Христа; вместо вкусването на плода имаме вкусване на жлъчка и оцет, и вместо смъртта на Адам имаме смъртта на Христа.

Защо станало това? Три дни Христос лежал в гроба, заради тайнството на Пресветата Троица, за да покаже, че макар да се въплътил и да пострадал само Синът, домостроителството е дело на Пресветата Троица. В какво се състои домостроителството? Едно лице от Светата Троица, а именно, Синът и Словото Божие, се въплътило, принасяйки Себе Си по плът в жертва на Божеството на Отца, и на Самия Син, и на Светия Дух, за да бъде заради такова велико и страшно дело, тоест заради тази Христова жертва благоволително простено първото престъпление на Адам, и за да може чрез силата на това дело да се извърши и друго – новото раждане и възсъздаване на човека в светото Кръщение, в което се очистваме с вода и Дух Свети. Оттогава нататък хората се кръщават във вода, потапят се в нея и се изваждат три пъти, в образ на тридневното погребение Господне, и след това като умрат в нея за цялото зло на света, при третото излизане от нея се явяват вече живи, като възкръснали от мъртвите, тоест душите им се оживотворяват и отново приемат благодатта на Светия Дух, както я имал и Адам до престъплението. След това кръстените се помазват със свето миро и посредством него се помазват с Христа и благоухаят свръхестестествено. Станали по този начин достойни да бъдат съобщници на Бога, те вкусват Неговата Плът и пият Неговата Кръв, и посредством освещаването на хляба и виното стават съкровени и сътелесни на въплътилия се и принесъл Себе Си в жертва Богу. След това вече е невъзможно над тях да господства и да упражнява тиранията си грехът, защото те са богове по благодат.

Тъй като Адам попаднал под проклятие, а чрез него и всички произлезли от него хора, и тази Божия присъда по никакъв начин не можела да бъде унищожена, то Христос станал за нас клетва като бил повесен на кръстното дърво, за да принесе Себе Си в жертва на Своя Отец, както е казано, и да унищожи тази Божия присъда чрез преизобилието на жертвата. Защото кое е по-голямо и по-високо от Бога? Както в цялото видимо творение няма нищо по-високо от човека, защото всичко видимо е сътворено за човека, така Бог е несравнено по-високо от всичко сътворено и нищо не може да се сравни с Него, нито цялата видима, нито невидимата твар. Така Бог, Който е несравнимо по-високо от цялото видимо и невидимо творение, възприел човешкото естество, което е по-високо от всяко видимо творение, и Се принесъл в жертва на Своя Бог и Отец. Възхитен, ще кажа тъй, от тази жертва и почитайки я, Отец не могъл да остави Пожертвания в ръцете на смъртта, за което и унищожил Своята присъда и възкресил от мъртвите първо и в началото Този, Който принесъл Себе Си в жертва като изкупление и в замяна на сродните му човеци. А после, в последния ден при свършека на света, ще възкреси и всички хора. Впрочем душите на онези, които вярват в Иисуса Христа, Сина Божий, в тази велика и страшна жертва, Бог възкресява и в настоящия живот, и като знак на това възкресение служи благодатта на Светия Дух, която той дава на душата на всеки християнин, давайки така сякаш нова душа. Такава душа на християнин затова и се нарича вярна, защото й е поверен Светият Дух Божий, и тя Го е приела, приела е Божия Дух, Който е живот вечен, тъй като Светият Дух е вечен Бог, изхождащ от вечния Бог и Отец.

4. По този начин кръстът станал като че жертвеник на тази страшна жертва, защото на кръста умрял Синът Божий заради падението на людете. Затова справедливо кръстът се почита и му се покланяме и го изобразяваме като знак на общото за всички хора спасение, за да можем, покланяйки се на дървото на кръста, да се освобождаваме от Адамовото проклятие и да получаваме благословение и Божията благодат за вършене на всяка добродетел. За християнина кръстът е величание, слава и сила, защото всичката наша сила е в силата на разпъналия се Христос. Цялата наша греховност се умъртвява със смъртта на Христа на кръста, и цялото наше възвеличаване и цялата наша слава са в смирението на Бога, Който дотолкова смирил Себе Си, че благоволил да умре и то сред злодеи и разбойници. По тази причина християните, вярващи в Христа, се осеняват със знамението на кръста не просто както им дойде, не небрежно, а с огромно внимание, страх и трепет, и с крайно благоговение. Защото образът на кръста показва примирението и дружбата, в които човекът встъпил с Бога. Затова и демоните се боят от образа на кръста и не понасят вида на кръста и неговото изобразяване дори във въздуха, но бягат от него тозчас, знаейки, че кръстът е знак на примирението на човека с Бога, и че те, като отстъпници и врагове на Бога, са отстранени от Неговото божествено лице, нямат повече свободата да се доближат към онези, които са се примирили с Бога и са се съединили с Него, и не могат вече да ги изкушават. Дори и да ни се струва, че те изкушават някои от християните, нека всеки знае, че те нападат онези, които не са познали както следва тайнството на кръста. А тези, които са прозрели това тайнство и в действителност опитно са познали властта и силата, която има кръстът над демоните, са познали също и че кръстът дава на душата твърдост, сила, смисъл и божествена мъдрост, и такива с радост възклицават: „мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света“ (Гал. 6:14).

И накрая, тъй като знамението на кръста е велико и страшно, то всеки християнин е длъжен да го изобразява върху себе си със страх, трепет, с благоговение и внимание, а не просто както дойде, само по навик и небрежно, защото по мярата на благоговението, което някой има към кръста, той получава съответно сила и помощ от Бога, Комуто слава и власт во веки. Амин!

Слова преподобного Симеона Нового Богослова. Часть 1. - М.: Правило веры, 2001, с. 29-37.

Превод: свещ. Божидар Главев