Трябва да се знае и за умиване в храма [на устата] на причащаващите се братя следното: Устата трябва да се умива, както заповядва божественият Златоуст, заради [опасността от] изплюването [на причастието].

Това става така: след като се приемат Светите Тайни, братът взема антидор, и като го потреби, и приема в уста малко теплота [останала след вливането в божествената чаша], и като се поизплакне, я преглъща, и замива малко и устата, и я обърсва с чист плат, приготвен за целта, над съсъдите.

Типикон, гл. 32

* В днешно време се е наложила следната практика: по времето, когато свещеникът причащава миряните, църковнослужителите приготвят запивка или теплота - кана с топла вода и червено вино, от която причастниците си наливат по малко, след като се приобщят със Светите Тайни. С тази смес те изплакват устата си, без да плюят, а след края на службата, когато се раздава антидорът [нафората] си вземат и от него. Както се каза и по-горе, това се прави с цел да не се изплюе неволно частица от Светите Дарове и по този начин те да бъдат поругани.