Едно интервю на Сергей Ларин

Решението да се срещна с Роман Вершило, православен публицист и редактор на православния сайт Антимодернизм.ру бе продиктувано не само от това, че той е духовно чедо на о. Александър Шаргунов, но и заради призива за предложения и забележки по съдържанието на неговия сайт. Сайтът Антимодернизм.ру представлява обемен труд относно богословските грешки на днешното време. Труд, изпълнен от редактора на този сайт в повечето случаи без чужда помощ. Подобни обзори намираме у любимия ми автор архим. Рафаил (Карелин), но там става въпрос за откъслечни детайли.

Роман, може ли да се каже, че модернизмът, това са същите тези „263 ереси“, за които споменава преп. Иустин Попович в знаменитата му статия за икуменизма: „Ние отхвърляме богочовешката православна вяра, тази органична връзка с Богочовека и Неговото Пресвято Тяло Православната Църква на светите апостоли, на отците и на Вселенските Събори, и искаме да станем „органични членове“ на еретическото, хуманистическо и човекопоклонническо общество, състоящо се от 263 ереси, всяка от които е духовна смърт“?

- В случая св. Иустин има предвид най-голямата икуменическа организация – Световния Съвет на Църквите. А ние говорим в по-широк смисъл за тези възгледи, които битуват от известно време вътре в самата Православна Църква. Към тези неправославни възгледи можем да отнесем и представата за органична, а не духовна връзка с Христос. Като цяло ние бихме искали да говорим на нашия сайт за тези проблеми сдържано, разсъдително, с коректен език. Между впрочем призоваваме всички православни към участие в тази съвместна работа.

Някои говорят без, разбира се, да схващат същността на Вашите статии, че ги пишете без любов и дори с ненавист.

- Нека говорят. Такива обвинения е невъзможно да бъдат опровергани, защото в същността си те са изцяло спекулативни. Ако двама човека спорят и единият от тях е нечестен, то нечестният винаги ще надспори честния. Но за това не бива да скърбим. За нас главното е ние самите да не отстъпим от Православното изповедание, да не се поколебаем във вярата, както е казал св. Григорий Богослов: „Не е беда, ако някой бъде победен със слово, защото не на всеки е даден дар слово. От едно нещо трябва само да се боим, а именно: със своите лъжеумувания да не подкопаем вярата.”

Това е същото, което казва и св. Игнатий „Изучи духа на този век, за да може по възможност да избегнеш неговото влияние“ (Отечник, Послеслов).

- Безусловно. Ако ние сме съзнателни християни, трябва да познаваме времето, в което живеем. И това време е ужасно, казано накратко. Спасението от целия този ужас е само вярата в Бога.

Навярно сте забелязал, че често Ви питат как стана така, че започнахте да водите такъв живот.

- През 1988 г. повярвах в Бога след тежко боледуване и няколко операции. Сякаш за мен всичко бе свършило - живот, работата, моето здраве. Но на практика тогава започна моят живот в Църквата. След кратко увлечение по „либералното християнство“ аз се срещнах със Стефан Красовицки (по-късно свещеник в Руската Задгранична Църква). За мен настъпи пълен обрат, който постави всичко по местата.

През 1989 г. създадохме фонд на името на св. Иоан (Максимович), който събираше материали за неговото прославление. Заедно с о. Олег Стеняев започнахме да издаваме списание „Амвон“ (мисля, че излезе един брой). И десет броя на списание „Пчела“ заедно със Стефан Красовицки. Това списание беше нещо като зачатие на сайта Антимодернизм.ру, който възникна двадесет години по-късно.

Доста дълго бях член на РПЗЦ. По време на процеса на обединението на двете части на Руската Църква дълго обмислях и дори по едно време влязох в РПЗЦ (В), но след това се върнах в Руската Православна Църква - Московска Патриаршия, и сега съм енориаш на московския храм „Свети Николай” в Пижах, чийто председател е о. Александър Шаргунов.

На сайта Антимодернизм.ру има критика на много от участниците в икуменическото движение по съветско време. Но откъде се взеха критиките на дейците от ХІХ в. о. Сергий Булгаков (покаял се социалист, създал в Париж православен институт) и дори на Ф. М. Достоевски?

- Щом започнем да изследваме съвременните изопачавания на вярата, веднага се вижда, че те са произрасли от заблуждения в миналото. Никой от съвременните модернисти не е измислил нещо оригинално. Тук са много важни фигурите на Владимир Соловьов, почти забравения днес С. Н. Трубецкой, о. Павел Флоренски, споменатия от Вас о. Сергий Булгаков. У тях е налице всичко, което днес в опростен вид четем на сайтовете от типа „православие-лайт“ - Правмир.ру, в списанията „Фома“ и „Нескучный сад“.

Дори най-значимите модернисти на нашето време о. Александър Мен, митр. Никодим (Ротов), митр. Иоан (Зизюлас), о. Александър Шмеман само са повтаряли това, което научили от модернистите от ХІХ и началото на ХХ век. В предреволюционното време се състояло такова значимо събитие като Религиозно-философските събрания от 1901-1903. Това била първата открита проява на модернизма в Руската Православна Църква, която разкрива съществуващият в нея модернистки „ъндърграунд“. Там вече всичко било налице…

Дори икуменизъм?

- Разбира се. Модернизмът и икуменизмът логично следват един след друг. Освен това в икуменизма няма нищо ново. Всъщност още Готфрид Арнолд (1665-1714) е формулирал принципа на икуменизма като сбор от всички ереси. През ХІХ век св. Филарет Московски е писал против проекта за обединението на Църквите, предложен от Палмър.

Проф. Алексей Феодорович Лосев (монах Андроник), както е известно, е бил освен това и богослов. Какви изопачавания на Православието могат да се посочат в неговите трудове, тъй като той не е натрапвал симпатиите си към имеславието?

- Първо, той продължавал да тиражира в трудовете си своя пантеизъм и в съветско време. Второ, какво значение има как той постъпвал със своите възгледи? Той се е придържал към тях и за нас това би трябвало да е достатъчно.

Между другото, как се отнасяте към митр. Никодим (Ротов), тъй като той не само е участник в икуменическите контакти, но е и ръкополагал сегашния ни патриарх?

- Той е бил най-крупният модернист и икуменист в Православната Църква за цялата й история. Неговата дейност не е тайна и с нея човек може да се запознае, прочитайки течението на „Журнал Московской Патриархии” (ЖМП) за шестдесетте и седемдесетте години. Би било много поучително. Митр. Никодим се опитвал да обедини не само православните и католиците, но и протестантите, монофизитите, атеистите и старообрядците. Помислете само – та старообрядците са именно против католицизма, а атеистите са, разбира се, против всички. Тоест целият този проект е разчитал на някакво колективно безумие, което е трябвало да обхване всичко и всички.

И кое е попречило, според Вас?

- Трудно е да се даде еднозначен отговор. Има мнение, че е бил „препънат“ от поместния събор, който е избрал патриарх Пимен, а не самия него (същият този патриарх Пимен, който отменил неканоничното постановление, прокарано от митр. Никодим за причащението на католиците в православните храмове и който като завещание оставил препоръката да не се приема т. нар. Осми Вселенски Събор, ако той приеме нещо, което противоречи на Православната вяра – С. Л.). За съжаление ние нямаме никакви документални свидетелства относно обстоятелствата на отхвърлянето на митр. Никодим. Документите на Съвета по делата на религиите са недостъпни за изследователите.

Роман, какво мислите за твърдата антиикуменическа позиция на Иерусалимския патриарх Диодор и Александрийския патриарх Николай, както и за такива наши съвременници като архиереите на Еладската Православна Църква, като митр. Серафим Пирейски, които правят изявления против икуменизма и модернизма?

- За патриарх Николай нищо не мога да кажа, но патриарх Диодор е бил свят човек и наистина стълб на вярата. Прекрасно си спомням как ние всички бяхме вдъхновени и укрепени от неговия отказ за участие в икуменическата дейност (1989 г.). Много се прави и за защитата на Православието в Гърция и днес. Достатъчно е да споменем също и един забележителен православен автор – протопрезвитер Теодор Зисис, от статиите и изказванията на когото може да се съставят няколко много и то добри православни сайта. Вестникът на Еладската Православна Църква «Ортодоксос типос» (« Ορθόδοξος Τύπος») често публикува добри статии с антилатинска полемика, например. В този смисъл при гърците като че ли положението е по-добро, отколкото в Русия, но има едно „но“…

Какво?

- Някои богословски моменти в гръцкото богословие се оказват размити в сравнение със светоотеческото Предание така, както то се е съхранило в Руската Църква. Например този същият о. Иоан Романидис, учителят на митр. Иеротей Влахос, от една страна ни се представя като антилатинист и противник на икуменизма, а от друга - като участник в икуменическия диалог с иудеите и противник на учението на Църквата за Изкуплението. Как се съчетават тези неща? Но подобни недостатъци у гърците споменава още св. Филарет Московски.

Изобщо членовете на Руската Църква са щастливи хора, ако не се увлекат от новите учения. В руското богословие от ХІХ век има всичко необходимо за спасението и възрастването във вярата: вярност на апостолската вяра, пълнота, чистота, яснота… Трябва само да пазим това, което ни е предадено.

Да се върнем към РПЗЦ. Интересно е Вашето мнение за о. Серафим (Роуз). Известен е фактът, че той е получил благословение от канонизирания от цялата пълнота на РПЦ МП св. Иоан Шанхайски да пише догматическа критика на икуменизма.

- Странно е за мен да изказвам своето „мнение“ за такъв подвижник като о. Серафим (Роуз). Аз дълбоко почитам неговата памет. Остава само да съжаляваме, че поради ранната си смърт не успя да направи много. Пред него бе открит път към широко и пълно противостоене срещу модернизма и срещу света, който така страшно нахлува в Църквата.

Той е получил благословение за издаване на списанието «The Orthodox Word» от св. Иоан (Максимович), който при това му е казал, че не бива да се смущава да подлага на критика патр. Атинагор. За това пише о. Серафим в своите писма.

Няколко пъти съм се срещал с о. Герман (Глеб) Подмошенски, когато посещаваше Москва. Струва ми се, че между двамата платински отци имаше голяма разлика в темпераментите и характерите им. Ако о. Герман беше идеалист и активист, то о. Серафим беше истински православен мислител.

Той бе завършил престижния американски университет Бъркли и имаше добра научна подготовка.

- Да, но за съжаление рано напусна този свят. Днес би бил на 80 години. Ние с Вас бихме могли сега с него да разговаряме за модернизма и икуменизма…

Има мнение, че това е Божие наказание…

- Да, така Господ ни наказва за нашите грехове. Значи ние сме недостойни да бъдем съвременници на такъв човек.

А още и за това, че ние не ценим безценните мисли на отците и често забравяме за тях…

- И за това също. Трябва да кажем, че в наше време има разпространено мнение, което се тиражира от монография в монография, че светите отци са противоречали един на друг. Всичко се свежда до това да се внуши, че няма определено за всички учение на светите отци. Това по принцип не би могло да бъде вярно. Има една обща истинна вяра.

Но работата не е само в съгласието на отците, т. нар. consensus patrum. Има също и различни по авторитет свети отци. Не случайно именно свв. Григорий Богослов, Василий Велики и Иоан Златоуст са наречени от Църквата „велики учители и светители“. Всички останали светии по определение не може да им противоречат и трябва да се разбират в духа на тези трима велики учители. Често ни критикуват за наследството на Святая Рус, говорят за някакво „богословско мълчание“, но при това забравят какво място е заемало в Древна Русия наследството на св. Иоан Златоуст (а той много внимателно е четен у нас). Святая Рус избрала за свой учител именно св. Иоан Златоуст, намирала у него отговори на всички богословски и нравствени въпроси. Това ли не е богословска работа? И само колко правилно е то!

Като какъв сте запомнил владика Лавър (първоиерарх на РПЗЦ, по чието време стана обединението на РПЗЦ и РПЦ – ск. прев.)?

- Той бе пастир-монах, който не говореше много и витиевато. За истинския монах е трудно да разбере мирянина, имайте го предвид.

Говорейки за РПЗЦ, не може да не си спомним за нюйоркското и парижкото духовни училища. В тази връзка е много интересен Вашият материал за Богословския институт „Св. Сергий” в Париж.

- Да, това е най-старото модернистко „православно“ учебно заведение, както и семинарията „Св. Владимир” в САЩ. По своята насоченост те са противоположни на Джорданвилската семинария, която възниква по-късно в РПЗЦ.

Говорейки за духовните училища, не може да оставим без внимание и бурно развиващите се дисциплини в тях – библеистика, исагогика, апофатическо богословие…

- При целия този външен разцвет на духовното образование картината е доста безрадостна с откриването на всички тези общоцърковни аспирантури и докторантури и пр. Някои критични материали на тази тема са поместени в нашия сайт, в частност за о. Януарий (Ивлиев) и за Андрей Десницки. Духовните училища в голяма степен следват западни образци и идеи. Това е буквално поклонение пред Запада, което е още по-смешно с това, че там хуманитарните науки се намират в дълбока криза. Прочетете нещо от най-големите филолози на нашето време Харолд Блум или Ноам Чомски и ще видите какво казват те за състоянието на тамошната наука.

А Вие кого бихте могли да наречете днес православен библеист?

- Трудно е да се каже. Може би о. Леонид Грилихес от МДА. Разбира се, в Руската Църква има православни учени – филолози, историци, но не те определят общата картина.

Неотдавна един от авторите на портала Правмир.ру иерей Филип Партенов, основавайки се на "най-новите исторически изследвания" твърдеше, че събитията със св. Николай Мирликийски в голяма степен са измислени и дори, че става дума за двама различни човека.

- О. Филип Партенов е тъй да се каже не модернист, а карикатура на модернист. Той също е бил подлаган на критика в нашия сайт като „ярък негов представител“.

Без да навлизаме в недостоен за името на св. Николай спор бихме могли да попитаме какви са тези „най-нови исторически изследвания“? Днес те са едни, утре - други, а след 50 години над нашите открития ще се смеят… Нима не се случва точно така във всички науки - естествени и хуманитарни, просто защото такава е природата на човешкото знание?! „Ведението е състояние само в себе си твърдо и неизменяемо от разума”, казва св. Василий Велики. Може ли това да се каже за знанията, които дават частните науки?

Такива спорове около светините говорят, че се забравя що е това християнство, какъв род знание предлага то на хората. Ние търсим и намираме в Христа вечната истина, вечното знание, намирано чрез вярата. Частните науки с техните изводи и открития в никаква мяра не достигат до тази вечна Истина.

Често упрекват Антимодернизм.ру в това, че той е основан предимно на критика, на отрицание. Какво ще кажете?

- Ние предлагаме на читателите не само полемически съчинения, а също и съчиненията на архиеп. Теофан Полтавски (който в началото на ХХ век готвел материали за осъждането на модернизма на Вселенски събор), на св. Иоан Шанхайски, св. Теофан Затворник, на о. Серафим Роуз, на архим. Рафаил (Карелин), към когото се отнасям с голяма почит. Всичко това не е някакъв нихилизъм и голо отрицание. Това е изложение на истините на нашата вяра. Какво „отрицание“ е това?

Може ли да има неумерено следване на отците на Църквата?

- У нас далеч по-често се среща противоположното бедствие - равнодушие, цинизъм, разочарование и загрубяване. Не бива да забравяме, че всеизвестната топлохладност в кн. Откровение се отнася и до равнодушието по отношение на основите на вярата.

Антимодернизм.ру

Превод: свещ. Божидар Главев