По правилата на светите апостоли^[1] за светата Четиридесетница, която всеки християнин трябва строго да спазва

В светата и велика Четиридесетница, в първата седмица, първия ден, тоест в понеделник, в никакъв случай не подобава да се яде, също и във втория.

В сряда, след Преждеосвещената [литургия], се слага трапеза, и ядем топъл хляб, и топли зеленчуци^[2], дава се и сок с мед. Тези, които не могат да пазят първите два дни, ядат хляб и квас след Вечернята, във вторник; същото правят и старите. В събота и неделя разрешаваме само на елей и вино^[3]. В останалите седмици през петте дни постим до вечерта, и ядем сухоядение^[4], освен събота и неделя: в никакъв случай да не дръзваме да ядем риба през цялата Четиридесетница, освен на празника Благовещение на Пресвета Богородица и Вход Господен. В петък на първата седмица, в сряда на Великия канон, и на Велики четвъртък, макар някои устави и да разрешават елей, но за да почетем тези дни, елей не ядем. В навечерието на празника Благовещение, [ако се случи] преди събота на праведния Лазар, разрешаваме елей и вино. И ако някой монах поради лакомия наруши светата Четиридесетница и яде риба, освен на празника Благовещение и Вход Господен, да не се причастява със светите Тайни и на Светата Пасха, а следващите две седмици да се кае и да прави 300 поклона през деня и нощта.

Разяснение

Великият Пост започва от Сирната седмица (наричана още Масленица). Уставът предвижда от Сирни понеделник въздържание от месо, но се разрешава всякаква друга храна. Затова тази седмица се нарича „блажна”. Това значи, че дори в сряда и петък могат да се употребяват млечни продукти, яйца и риба.

По отношение на количеството - през всички дни, освен сряда и петък, се полага да се яде два пъти дневно. В сряда и петък е положена само една трапеза вечерта «в 9-ия час» (Типикон, глава 35), т.е. около 15 часà.

В Неделя сиропустна (Неделя на прошката) се заговява. Положени са две трапези, втората е «след Вечернята за утешение^[5] на братята».

Първата седмица на Великия Пост по Устав е най-строга по отношение на трапезата (храната). Уставът предлага два варианта на поста за тази седмица – основен (палестински) и атонски.

Първият чин (палестинският) предполага следния порядък:

1. Понеделник и вторник – пълно въздържание от храна и питие. «Приехме да не извършваме Преждеосвещена [литургия] чак до сряда, за да може цялото братство да пости според Преданието».

2. В сряда - една трапеза след Вечернята и Литургията на Преждеосветените Дарове. «Ядем сухоядение, пием и сок с мед».

3. В четвъртък – пълно въздържание от храна и питие. «В четвъртък на тази седмица не слагаме трапеза, но пребиваваме в пост даже до петък».

4. В петък вкусваме само веднъж през деня варена храна без елей. «Ядем вариво със сливи без елей и армей^[6]. Които искат, могат да ядат сухоядение, както и в сряда». Също така Типиконът указва на традицията в манастира на св. Сава Освещени на този ден в памет на св. Теодор Тирон да се вкусва вино и елей. Само че тази традиция е била отхвърлена, «за да почетем този ден».

В специална глава на Типикона, посветена на Великия Пост (глава 32) е приведен първият чин (на Палестинския манастир на св. Сава Освещени), с малко повече подробности за първите три дни. Те касаят онези, които не могат да издържат пълното въздържание от храна и питие през първите два дни на Великия Пост, а също и хора в напреднала възраст. За тях се разрешава «хляб и квас» във вторник след Вечернята (т.е. след 9-ия час на деня по Византийското времеизчисление, което съответства приблизително на времето между 14 и 15 часà). В сряда на трапезата се благославя «топъл хляб и задушени зеленчуци, дава се и укроп (т.е. горещ чай или отвара от билки, от обикновени или горски плодове) с мед».

Вторият чин (атонският) предполага следното:

1. Понеделник – пълно въздържание от храна.

2. Във вторник, сряда и четвъртък се яде един път дневно, вечерта, по една литра (340 гр.) хляб, може със сол и вода. «Уставът на Света Гора Атон категорично забранява да се яде първия ден. Във вторник, сряда и четвъртък подобава да се яде по една литра хляб и вода, и нищо друго, освен хляб и сол.»

3. В петък няма отделно указание, следователно се пости така, както предписва Палестинският устав.

В събота на Първата седмица няма специално упоменаване за броя на трапезите в Типикона. Дадени са указания само за една трапеза, като втора не е упомената. Но общият строй на богослужението предписва първата трапеза да е през деня, след Литургията, което предполага наличие и на трапеза вечерта. Отсъствието на специални указания означава, че действа по-горе формулираният общ принцип, а именно, втората трапеза да е като първата. Такъв принцип на «действие по подразбиране» е много характерен за Типикона.

По отношение качеството на храната в събота на Първата седмица е разрешена готвена храна с растително масло и вино. Препоръчва се на трапезата да има бобови варива, зелени и черни маслини «ядем варен боб с маслини бели и черни, и вариво (т.е. готвена храна) с елей. Пием по 200 гр. вино.»^[7]

В Първа Неделя на Великия Пост Уставът категорично назначава две трапези с готвена храна, с растително масло и по две чаши вино. Това правило важи и за всички останали неделни дни на Великия Пост.

В следващите седмици Типиконът предписва в делничните дни (от понеделник до петък) въздържание от храна и питие до вечерта, което означава еднократно приемане на храна (сухоядение) в 9-ия час на деня, т.е. около 15 часà. В съботните и неделните дни се яде два пъти дневно готвена храна с растително масло и вино. Въпреки че по отношение на броя трапези в събота няма преки указания, целият богослужебен строй на съботните и неделните дни предполага първата трапеза да е след Литургията, което значи, че е положена и вечерна трапеза. Когато Типиконът предписва една трапеза на ден, тя обикновено е след служба, около 15 часà.

Риба през Великия Пост се разрешава само два пъти – в празниците Благовещение и Вход Господен в Иерусалим (Връбно Възкресение).

На празника Намиране главата на св. Иоан Предтеча, когато се случи през Великия Пост, е положена една трапеза след служба, но на нея се предлагат две блюда готвена храна с елей и вино. Ако се падне в сряда или петък, тогава две блюда готвена храна без елей; разрешава се обаче вино.

В предпразненство на Благовещение (навечерието на празника), ако се случи преди Лазарова събота, се разрешава готвена храна с вино и елей. Ако е през Страстната седмица, тогава постът не се нарушава. Полага се само една трапеза.^[8]

В самия Празник Благовещение, ако не е събота или неделя, е положена само една трапеза, но се разрешава риба. Само когато Благовещение са случи през Страстната седмица не се разрешава риба. Ако се падне на Велики Понеделник, Вторник, Сряда и Четвъртък, тогава се разрешава вино и елей (само една трапеза). Ако се падне на Велики Петък, разрешава се само вино.^[9]

В четвъртък на Петата седмица на Великия Пост (когато се чете целият Велик покаен канон на св. Андрей Критски и житието на преп. Мария Египетска) се полага една трапеза в 9-ия час (около 15 часà) – готвена храна с елей и вино «заради бденния труд». Някои устави не разрешават елей, а само вино.

В петък на същата седмица, когато се чете Акатистът (съботната Похвала на Пресвета Богородица) се разрешава вино «заради бденния труд». Трапеза се полага веднъж дневно в 9-ия час, тоест 15 часà.

Уставът на Света Гора Атон разрешава две блюда на трапезата и вино и елей не само на празника Намиране главата на св. Иоан Предтеча (без значение на какъв ден от седмицата ще се случи), но също и на свети 40 мъченици Севастийски, на Кръстопоклонна сряда (преполовение на Поста), в четвъртък и петък на Петата седмица (когато се чете целият Покаен канон на св. Андрей Критски и житието на преп. Мария Египетска, и на Похвала на Пресвета Богородица).

На Лазарова събота освен готвена храна с елей и вино се разрешава и рибен хайвер «ако имаме», т.е. ако има възможност, приблизително по сто грама.

На Празник Вход Господен в Иерусалим (Връбно Възкресение) «на трапезата се разрешава утешение» – полага се риба. Както и в другите неделни дни, полагат се две трапези, естествено с вино и елей.

За Страстната седмица Типиконът предписва за първите три дни, т.е. Понеделник, Вторник и Сряда сухоядение, при това указва: «както през Първата седмица на този свети Пост, така и през тези дни, Велики Понеделник, Вторник и Сряда подобава да се пости по същия начин» (Глава 49).

Тук има очевидно противоречие, тъй като за Първата седмица се предписва пълно въздържание през първите два дни, а в сряда се разрешават «задушени зеленчуци». Не е съвсем логично специално да се подчертава строгостта на тези дни, тъй като за всички делнични дни на Великия Пост в друга своя глава Типиконът назначава също така сухоядение (глава 35). Ще опитаме да разясним това противоречие.

От една страна, в Типикона нерядко на различни места се повтарят указания с незначителни промени, като тук е възможно да става дума именно за такова нещо. Но от друга страна, може да се предположи, че в дадения случай имаме работа с комбинация от различните устави, което също е характерно за Типикона. Един от тях е по-строг и предписва сухоядение през всички делнични дни на целия Пост. Друг предполага сухоядение само в понеделник, сряда и петък, подобно на другите пости, а във вторник и четвъртък - готвена храна, без елей, макар и един път дневно. Т.е. подобно на Богородичния пост, което косвено се потвърждава от едно изречение в Типикона, приравняващо по строгост Богородичния с Великия пост.

На Велики Четвъртък се яде след Вечернята, която се съединява с Литургията на св. Василий Велики, т.е. веднъж дневно и то вечерта. Началото на Вечернята Типиконът назначава за 8-ия час на деня (т.е. около два часа следобед), като съответно краят й ще бъде към 10-ия час, т.е. около 15.30-16.00 часà.

По отношение вида на храната на Велики Четвъртък Типиконът привежда три чина:

По обикновения (Палестинския) се полага едно блюдо, но се разрешава готвена храна с растително масло.

По Студийския устав «се яде едно вариво, сочиво, и варен боб, пием и вино», т.е. предполага едно готвено блюдо, но допълнено със сочиво (зърнено ястие солено или сладко, по-често сладко, с орехи, сушени плодове и мед) и бобово ястие; елеят в този устав се премълчава, което значи, че очевидно не се полага.

По устава на Света Гора Атон се полагат две блюда с вариво, елей и вино.

На Велики Петък се предписва пълен пост, т.е. пълно въздържание от храна и питие. «Ако някой е много немощен или престарял», т.е. в напреднала възраст, и не може да издържи пълен пост, «дава му се хляб и вода след залез слънце».

На Велика Събота «във втория час през нощта», т.е. около 19.00 часà, се полага една трапеза. «На братята се раздава по парче хляб, приблизително 170 гр., и по шест смокини или фурми, и по една чаша вино. А където няма вино, братята пият квас от мед или от жито».

Привежда се и Студийският устав, който предписва същото: «да не се яде друго, освен хляб и плодове и малко вино».

На нарушилите Великия Пост дори само с риба, която са яли освен в положените два празника (Благовещение и Вход Господен), Типиконът забранява да се причастяват на Светата Пасха, като им предписва още две седмици за покаяние.

Типикон, Постен Триод, Разяснения за поста по Типикона

[1] Шестдесет и девето апостолско правило гласи: „Епископ, презвитер, дякон, иподякон или певец, който не пости в светата Четиридесетница преди Пасхата, или в сряда и петък, освен когато на това му пречи телесна немощ, нека бъде низвергнат, а мирянинът да бъде отлъчен.”

[2] под „топли зеленчуци” се има предвид леко задушени.

[3] В богослужебните книги под вино винаги се има предвид червено вино, а не бяло. Подразбира се, че всякакъв друг вид алкохол (концентрат, бира) е абсолютно изключен.

[4] сухоядението се състои от хляб, плодове и зеленчуци, непреминали термична обработка.

[5] Под „утешение” в богослужебните книги винаги се има предвид разрешената за съответния празник храна.

[6] армей – туршия и кисело зеле.

[7] На Тодоровден се разрешава и варено жито с мед, т.нар. коливо.

[8] Според някои устави, ако навечерието на Благовещение се случи през Страстната седмица, (както е тази година (2015 г.) – на Велики понеделник) – се разрешава вино, но не и на Велики петък.

[9] Ако Благовещение се случи на Велика събота се разрешава вино и елей (вж. Постен Триод, Маркови глави).