Постът има важно значение в духовния живот на християнина. Първата заповед, дадена от Бог на сътворения от Него човек в рая, била заповедта за поста. «Понеже не сме постили, затова сме били изгонени от рая! Затова ще постим, за да влезем отново в него» – пише свети Василий Велики. Сам Господ Иисус Христос благословил Своите ученици да постят, казвайки: „Ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят” (Мат. 9:15). За голямото значение на поста в духовния живот са писали много свети отци. «С нищо друго не се смирява душата така, както с въздържание в храната», – свидетелства авва Пимен. А преподобни Иоан Лествичник посветил на поста специално стъпало в своята духовна «Лествица», където отбелязва, че «началникът на бесовете е падналият денница, а главата на страстите е неумереността в храната».

Разбира се, православният пост никога не се разглежда като самоцел. Според светите отци той е средство за истински духовен живот, помощник в борбата със страстите и по пътя към богообщение. «Въздържанието е нужно, за да можем чрез усмиряването на плътта с пост, по-леко да встъпим в борба с останалите страсти» – наставлява авва Серапион. Телесният пост винаги трябва да се съпровожда с духовно самоограничение преди всичко в страстите, греховните желания и похоти. «Телесен пост има тогава, когато коремът се въздържа от храна и питие; душевен пост е налице, когато душата се въздържа от зли помисли, дела и слова… За нас телесният пост е полезен, но душевният е също тъй неотменим и нужен, като телесният без него е нищо» – пише св. Тихон Задонски.

В същото време важността на телесното въздържание се е признавало от всички преподобни подвижници от древните монашески патерици до старците на ХХ век. При това Православната Църква в течение на вековете е изработила достатъчно ясни правила и препоръки по отношение реда на хранене и качеството на храната, необходими за успешното изкарване на подвига на телесното въздържание. Тези установления са обозначени в Типикона и Постния Триод. При това от една страна тя е поставила ограничение на количеството трапези през деня, от друга – указва времето на първото вкусване на храна, и накрая - какъв да бъде нейният вид. В отделни случаи съвсем точно е посочен дори обемът и съставът на храната.

Трябва да се отбележи, че православният устав не се разделя на монашески и мирски и е задължителен за изпълнение за всички верни чеда на Православната Църква*. От телесен пост са освободени само бременните и кърмещите жени, децата до определена възраст, и тежко болните.

Все пак обаче трябва да се отчете фактът, че уставът се е формирал в манастирите и преимуществено за монашеските общежития, в повечето случаи в страните с горещ климат. Още св. Иоан Златоуст, когато бил на заточение в далечния север на Римската империя, отбелязва, че за основаните там северни манастири е нужна известна корекция на устава за поста, отчитаща по-суровия климат и тежкия физически труд, който извършват братята.

Родина на съвременния църковно-богослужебен и дисциплинарен устав са палестинските манастири, на първо място обителта на преп. Сава Освещени до Иерусалим; също така, като правило, в Типикона е отразена и традицията на Св. Гора Атон. Често тези две традиции се привеждат паралелно като еднакво възможни и приемливи.

На съвременния цивилизован човек изискванията на православния устав може да се сторят непосилни, но даже самото знание за това какво се е считало за обикновено и нормално за благочестивия християнин в предишните времена, ще ни позволи дори когато не подражаваме на древните подвижници, трезво да оценим собствената си мяра на въздържание и аскетически подвиг, което ще ни послужи и за смирение.

Общи положения на православния устав за трапезата

Православният Устав не предполага повече от две трапези дневно. Първата трапеза обикновено е след Божествената Литургия, т.е. около пладне, а втората – след Вечернята, т.е. вечерта. Ако е положена само една трапеза, то тя обикновено се предлага в 9-ия час по Византийското времеизчисление, тоест 15 часà.

Според Византийското времеизчисление са дадени и всички времеви указания на Типикона. Този принцип определял времето в зависимост от изгрева и залеза на слънцето. Понастоящем той продължава да действа на Св. Гора Атон. Съгласно Византийските часове времето от изгрев до залез се дели на 4 стражи (части) през деня, и времето от залез до изгрев - на 4 стражи през нощта. Всяка стража се състои от 3 часа. Съответно първият час на деня е при изгрев слънце, а дванадесетият – по залез. Съществува традиция на примерен превод на тази система на съвременните часове, когато първият час на деня по Типикона съответства на 6 часà сутринта по нашето изчисление, а първият час на нощта – на 6 часà вечерта (18.00). Към тази общоприета традиция се придържаме в указанията за примерното време, когато е положено да се слага трапеза по Типикона.

По отношение качеството на храната може да се отделят следните няколко вида трапеза (те са подредени според строгостта на поста):

1. Разрешение «на всичко» или «голямо утешение за братята на трапезата». Няма ограничения (спазва се винаги само неяденето на месо от монашестващите).

2. Въздържание само от месо, разрешени са всички останали продукти (както е за миряните през Сирната седмица).

3. Въздържание от месо, яйца и млечни продукти, но се разрешава риба (и естествено, готвена растителна храна, растително масло, вино).

4. Въздържание от месо, яйца, мляко и риба. Позволява се готвена растителна храна – «вариво» (има се предвид храна, минала през термична обработка – варена, печена) с растително масло и вино.

5. Въздържание от растително масло и вино. Позволява се готвена храна без растително масло. Сухоядение [вж. Приложението по-долу]. Позволява се «хляб и вода и подобно» (глава 35), т.е. сурови, сушени или накиснати зеленчуци и плодове (в Типикона се предлагат, например, стафиди, маслини, орехи (глава 36), смокини – «по едно на ден» (глава 36), т.е. всеки път по един вид от изброените.

6. Пълно въздържание от храна и питие – това, което в Типикона се нарича и собствено «пост».

Когато при по-строг пост се допусне снизхождение, тогова то естествено включва и всичко онова, което се разрешава при по-строгия пост. Тоест, ако по устав, например, е положена риба, тогава, разбира се, може да се яде и растително масло, а ако се разрешават млечни продукти, тогава може да се яде и риба.

Вино във византийската традиция се употребявало повсеместно, обикновено се разреждало с топла вода и било нормално да се включва към обичайната трапеза. С това се обяснява сравнително честото разрешение за употреба на вино в устава за трапезата. Естествено става дума само за натурално вино от грозде без добавка на спирт или захар. Мярката вино се определя съвсем ясно: от 1 до 3 красоволии – т.е. чаши [вж. мярката от Приложението по-долу]. Уставът обаче отбелязва, че е «похвално, ако монахът не пие вино» (глава 35), т.е. има въздържание от вино даже в дните, когато уставът го разрешава.

Най-древният, продължителен, строг и важен пост е Великият. Той е подготовка за посрещането на Страстната Седмица и Пасха Христова. Великият Пост е през пролетта и по свидетелството на Църковното Предание, зафиксирано в богослужението, сам е «духовна пролет», тъй като е устроен за обновление на нашите духовни чувства и благочестиви мисли. Продължава 49 дни. В Типикона е наречен «Света Четиридесетница», и самото това название подчертава особената благодат на тези дни. Наименованието «Четиридесетница» от църковно-славянското число «четиридесет» – не е случайно. Собствено Великият Пост е дълъг точно 40 дни, доколкото от този брой се изключват два от дванадесетте Господски и Богородични празници като Благовещение и Вход Господен в Иерусалим, през които постът е облекчен и на езика на Типикона вече не може да се нарича в строгия смисъл на думата пост; тук се прибавят и шестте дни на Страстната Седмица, които образуват особен богослужебен и аскетически цикъл – Пост на Страстната Седмица.

По повод Устава за поста, изложен в Типикона, трябва да се подчертае, че той се е сформирал въз основа на живия опит на многовековния аскетически живот на нашите предци и се е считал за изпълним от всеки средностатистически човек. В житията на преподобните отци нерядко се описват дивни и превъзхождащи човешкото разбиране постни подвизи. Едни свети отци не вкусвали нищо през целия Велик Пост, други постели до 9-ия час ежедневно и вкусвали храна един път на ден и то не до насита, а трети през целия си живот не вкусвали не само мляко, но даже риба, а елей употребявали само един път годишно, на Пасха. Примери на подобно постничество могат да се срещнат даже в жизнеописанията на монаси от 19-20 век.

Затова е много полезно да съзнаваме своята немощ в постническия подвиг, сравнявайки общоприетите днес обичаи на православното постническо делание и препоръките на Църковния устав. А така също, с благословение на духовния си отец, да разнообразим личния си постнически подвиг, приемайки за себе си като правило нещо, макар и малко, от отделни изисквания на Устава за определен период от време – например, за предстоящия пост.

Приложение:

Някои старинни наименования на храната и старинни мерки, употребявани в Типикона:

армей – туршия и кисело зеле.

варение – храна, минала през термична обработка, т.е. варена, печена.

елей – растително масло (обикновено се употребявал зехтин).

красовуля или красоволия - чаша, чиято мярка е равна приблизително на 200 мл.

литра – мярка за тежест, равна на 340 гр.

онгия – мярка за тежест, равна на 34 гр.

сочиво – ястие от варени зърна, по-често сладко, с орехи, сушени плодове (кайсии, стафиди и т.н.) и мед. Традиционно се приготвя от жито, ориз.

сухоядение – ядене на необработена храна, каквато е хлябът, орехите, сушените плодове, суровите зеленчуци и плодове, маслини и т.н.

укроп – чай или отвара от билки, плодове, в това число и диворастящи.

Постът според Типикона, Азбука.ру

Превод: Десислава Главева

* Разпространяваното днес мнение, че Типиконът касае само реда в манастирите е невярно. Това се доказва от многобройните указания в него, където се посочва какви са разрешенията и вида на поста за миряните - бел. ред.