Необходимо е човек да се принуждава да пази Божиите заповеди. А Божията помощ винаги е с нас.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 375)

 

Дори всички скърби, болести и нещастия от целия свят да се съберат в една душа и да се измерят, адовите мъки пак ще са несравнимо по-тежки и люти, понеже от геената огнена се бои и самият сатана. Но за нас, немощните, тукашните мъки са крайно непоносими, понеже дори духът ни понякога да е бодър, плътта ни винаги е немощна.

Преподобни Антоний Оптински (4, с. 37)

 

Всяка добродетел колкото е по-смирена, толкова е по-крепка и непоколебима.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 128)

 

Чрез скърби и във вярата се утвърждаваме, и човешката слава считаме за нищо. Трябва твърдо да вярваме, че без Божията воля никаква скръб няма да ни се случи, макар и да смятаме хората за причина на скърбите ни, те са само оръдия на Божия Промисъл, действащи за делото на спасението ни, и те могат да ни причинят само това, което Бог допусне.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 27-28)

 

Не забравяй молитвата – тя е животът на душата.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 374)

 

Никого не трябва да осъждаме, даже най-отчаяния грешник.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 305)

 

Когато искаш да се сприятелиш с някого и да му се довериш, първо узнай привързан ли е той към Господните заповеди.

Преподобни Лев Оптински (9, с. 382)

 

Без търпение и снизхождение към ближните не може да се живее.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 376)

 

В скърбите моли за Божията помощ, защото ненапразно е казано в Светото Писание «и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш» (Пс. 49:15).

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 202)

 

Всичко се изпросва с молитва. Вие все още само пристъпвате към първото стъпало, не се качвате, а само пристъпвате. А тепърва трябва да минете през вратата и с никакви усилия не може да влезете, ако не е Божията милост. Затова на първо място трябва да просите: «Господи, отвори ми вратите на милосърдието!».

Преподобни Нектарий Оптински (12, с. 92)

 

Хората, колкото и силни и велики да са, могат да направят само това, което Бог допусне, повече не може да причинят. Което Бог допусне, то така е трябвало да бъде, а не иначе, и това ще ни бъде от полза. Разумът ни не може да го постигне, но вярата утешава тези, у които тя пребивава.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 515)

 

Учи се да бъдеш кротка и мълчалива и ще бъдеш обичана от всички. А разкритите чувства са като отворената врата – през нея влизат и кучето, и кокошката, и оставят поганта си.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 164)

 

Ако те смущават постъпките и греха на ближния и нарушават душевното ти спокойствие, то си спомни за следното:

а) Ако грешката на ближния, която би искал да изправиш, нарушава твоя душевен покой и те дразни, то и ти грешиш и, следователно, няма как да поправиш грешката с грешка – тя се поправя с кротост.

б) Ревността, желаеща изтребването на всяко зло, сама е голямо зло.

в) Помни, че в твоето око има греда, а ти сочиш сламката в окото на брата си.

г) Има неизбежни несъвършенства, има и полезни. Случва се така, че чрез зло се изпитва доброто.

д) Примерът на Божието дълготърпение трябва да обуздава нашата нетърпеливост, лишаваща ни от покой.

е) Примерът на Господ Иисус Христос ни показва с каква кротост и търпение трябва да понасяме човешките грехове. И ако не началстваме над хората ние сме длъжни равнодушно да гледаме на злото.

ж) За всеки изглежда значителна тази постъпка на ближния, която самия него изобличава в нещо.

з) Нищо не успокоява и не ни примирява с постъпките на ближните, както мълчанието, молитвата и любовта.

Преподобни Йосиф Оптински (7, с. 137)

 

Не трябва да даваме воля на чувствата си. Трябва да принуждаваме себе си да сме приветливи и с тези, които не ни се нравят.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 312)

 

Най-много от всичко трябва да се погрижим да възлюбим ближния, понеже в любовта към него се заключава и любовта към Бога.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 261)

 

Никога не е имало, няма и няма да има място на земята без печал. Място без печал може да има само в сърцето, когато Господ е в него.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 323)

 

Ако няма пред кого да разкриете душата си, споделете вашата печал с Господа Бога.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 378)

 

Без видима Света Църква не би имало и Свети Тайни Христови, без които човек не може да наследи вечния живот. Църковното молитвословие има такава сила и важност, че едно «Господи, помилуй» в църквата превъзхожда всички килийни духовни упражнения; затова светите отци, предстоейки в светия храм, си представяли, че предстоят на небесата пред Божия престол.

Преподобни Антоний Оптински (4, с. 110)

 

Хулните помисли не трябва да считаме за своя неотменна собственост, защото те не са от нашето естество. Не може един и същ ум и да славослови Бога, и да го хули. На такива мисли не трябва да се обръща внимание, а трябва да се изхвърлят като отпадък, като нещо нечисто и непотребно.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 305-306)

 

Всячески трябва да се принуждаваме към всичко: към молитва, покаяние, търпение и самоукорение.

Преподобни Йосиф Оптински (7, с. 277)

 

Що се отнася до привързаността към вещите и многоимането (тоест излишество от различни вещи), то тази немощ, по разсъжденията на светите отци, е по-горчива и по-бедствена от среболюбието.

Преподобни Лъв Оптински (9, с. 339)

 

Не трябва да се стремим към човешка правда; търси само правдата Божия.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 328)

 

Известно подобие на това как единият Бог пребъдва в три Лица, виждаме в трислънчевата светлина. Едно е самото слънце, после раждащата се от него светлина, и накрая – излизащите от слънцето лъчи. Всичко това е едно същество и е неразделно, и заедно с това тройствено. Второ подобие виждаме в душата на човека. Едно е ума в човека и друго е вътрешното слово, раждащо се от ума, което се предава на другия и в същото време остава в нас; и трето е духът, оживотворяващ човека и знаещ неговите тайни, според казаното: «Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух» (1 Кор. 2: 11). Всичко това съставлява едно разумно същество – човека, и заедно с това то е тройствено. За Единия Бог и заедно с това Триединен творенията, особено хората, могат да направят само такива заключения.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 75)

 

Не се поддавай на униние, а винаги се старай да бъдеш весел и доволен – това ще намали скръбта наполовина.

Преподобни Йосиф Оптински (7, с. 273)

 

Какво да се прави? Господ така е устроил, че временният ни живот да не преминава без скърби, както е казано: всяка глава в болест и всяко сърце в печал. Но още по-удивително е, че нито един свят мъж, колкото и да е бил свят и съвършен, не е прекарал живота си без да претърпи нещо и това е за да не се превъзнесе. И ако светиите са търпели, колко повече ние трябва да търпим.

Преподобни Антоний Оптински (4, с. 134-135)

 

Телесните болести се изпращат на човека от Бога не винаги като наказание за грях, но понякога и по благоволение за освобождаване или за предпазване от душевни недъзи, които са несравнено по-опасни от телесните.

Преподобни Антоний Оптински (4, с. 140)

 

Обичайте Бога и ближните, обичайте Църквата Божия, в църковната служба, в молитвата търсете не земните блага, а небесните.

Преподобни Исаакий Оптински (8, с. 140)

 

Като човек съм нищо, но като йерей имам на себе си благодатта на свещенството и действам така, както ми дава тази благодат.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 371)

 

Скръбта не е нищо друго, освен терзание на нашето сърце, когато се случи нещо против нашето желание, нашата воля. За да не ни угнетява мъчително скръбта, трябва да се откажем от своята воля и да се смирим пред Бога във всички отношения. Бог желае нашето спасение и го устройва по непостижим за нас начин.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 375)

 

Принуждавайки себе си към пост, бдение и молитва, мислите, че сякаш го правите без да знаете защо, а трябва да го правите от любов към Бога, Когото не усещате в себе си.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 17)

 

Как да се отнасяме с невярващите? Отговаряй с благоразумие. А да пробуждаш хората и да ги водиш към Бога – това не е твое дело. Словото Божие на всички е проповядвано и се проповядва. При разговори с невярващи колеги се отнасяйте с тях като с вярващите, но не влизайте в религиозни спорове – това е безполезно.

Преподобни Нектарий Оптински (12, с. 174)

 

И да не те обичат – ти обичай; това, че не те обичат, не зависи от теб, а да ги обичаш е в твоята воля и е твое задължение, понеже Господ е заповядал да обичаме не тези, които нас обичат, а да обичаме враговете си.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 264)

 

Не трябва да униваме. И в скръбните преживявания е скрита Божията милост. Господ устройва живота ни по непостижим за нас начин.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 376)

 

Съветвам те да не се отказваш от никое от възложените ти дела и с никое дело не се захващай сам по свое усмотрение. Като изпълняваш всичко това, ще имаш благополучие и в най-тежките трудности и ще ме поменеш с добра дума. Когато ти сам се стараеш да се захванеш за нещо или да се откажеш, то, вярвай, през целия си живот горко ще съжаляваш.

Преподобни Моисей Оптински (11, с. 39)

 

Що се отнася до човешките държави, то те никак не са свързани нито с небесната Йерархия, нито дори със земната, понеже Едната Истинска Църква не се ограничава от никоя държава, а съществува по цялата вселена, имайки за свои членове истинно вярващите и истинно благочестивите християни. За Бога няма значение в каква държава живее човека, стига да е истинно вярващ и благочестив християнин.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 76)

 

Пълна радост има при пълно послушание, според вярата в духовния отец.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 308)

 

Смирението се състои в това човек да вижда себе си по-лош от всички, не само от хората, но и от безсловесните животни и даже от самите духове на злобата.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 88)

 

Не вниквай в чуждите дела; ще загубиш мира!

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 125)

 

<< предишна

Оптинский цветник, Москва, Благовест, 2011

Превод: Любомир Серафимов

Списък с използвана литература:

1. Собрание писем оптинского старца Иеросхимонаха Амвросия к монашествующим и мирянам. М.: Паломник, 1995.

2. Письма старца Амвросия к монашествующим. М.: Изд. Введенской Оптиной Пустыни, 1995.

3. Житие и поучения Иеросхимонаха Анатолия (Зерцалова). М.: Изд. Введенской Оптиной Пустыни, 1994.

4. Письма к разным лицам игумена Антония, бывшего настоятеля Малоярославского Николаевского монастыря. М.: Изд. Оптиной Пустыни, 1869.

5. Беседы старца Варсонофия Оптинского с духовными детьми. Воспоминания духовных детей о старце Варсонофии. М.: Благовест, 1995.

6. Житие Иеросхимонаха Илариона. М.: Изд. Введенской Оптиной Пустыни, 1993.

7. Житие Иеросхимонаха Иосифа. М.: Изд. Введенской Оптиной Пустыни, 1993.