През Страстната седмица в първите три дни, т.е. Велики Понеделник, Велики Вторник и Велика Сряда Типиконът предписва сухоядение.

На Велики Четвъртък се яде след Вечернята, която се съединява с Литургията на св. Василий Велики, т.е. веднъж дневно и то вечерта. Началото на Вечернята Типиконът назначава за 8-ия час на деня (т.е. около два часа следобед), като съответно краят й ще бъде към 10-ия час, т.е. около 15.30-16.00 часà.

По отношение вида на храната на Велики Четвъртък Типиконът привежда три чина:

По обикновения (Палестинския) се полага едно блюдо, но се разрешава готвена храна с растително масло.

По Студийския устав «се яде едно вариво (готвено ястие - печено или варено), сочиво, и варен боб, пием и вино», т.е. предполага едно готвено блюдо, но допълнено със сочиво (зърнено ястие солено или сладко, по-често сладко, с орехи, сушени плодове и мед) и бобово ястие; елеят в този устав се премълчава, което значи, че очевидно не се полага.

По устава на Света Гора Атон се полагат две блюда с вариво, елей и вино.

В Постния Триод е отбелязано: „на трапезата вкусваме вино и елей”.

На Велики Петък се предписва пълен пост, т.е. пълно въздържание от храна и питие. «Ако някой е много немощен или престарял», т.е. в напреднала възраст, и не може да издържи пълен пост, «дава му се хляб и вода след залез слънце».

На Велика Събота «във втория час през нощта», т.е. около 19.00 часà, се полага една трапеза. «На братята се раздава по парче хляб, приблизително 170 гр., и по шест смокини или фурми, и по една чаша вино. А където няма вино, братята пият квас от мед или от жито».

Привежда се и Студийският устав, който предписва същото: «да не се яде друго, освен хляб и плодове и малко вино».

Типикон