Проповед произнесена от о. Серафим Роуз през Великия пост, 1982 г.

„А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата. Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване: защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси. Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене: защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши. Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.”

Мат. 26:6-16

В този откъс на Писанието, докато нашият Господ се готвел за Своите Страдания, дошла една жена и го помазала с драгоценно миро. Много е трогателно да се види как Господ приемал проявите на любов от обикновените хора. Но в същото време Иуда – един от дванадесетте, които били с него – като видял това деяние и нещо в неговото сърце се пречупило. То явно се оказало последната капка преляла чашата, защото Иуда отговарял за събирането на парите и решил, че това е напразно прахосване на средства.

Можем дори да видим логическия процес протичащ в неговия ум. Можем да чуем разсъжденията му за Христос: „Аз си мислех, че този човек е нещо голямо. Той прахосва пари, не върши нещата, както трябва, има се за много важен…“ и други такива мисли, които дяволът влагал в ума му. И благодарение на неговата страст (която била любовта към парите) той бил уловен от дявола, който го довел дотам да предаде Христа. Той не искал да Го предава, искал само пари. Но не внимавал върху себе си и не разпъвал своите страсти.

Всеки от нас може да изпадне в точно същото положение. Трябва да гледаме в сърцето си и да видим чрез коя от нашите страсти дяволът ще ни улови като с въдица, за да ни накара да предадем Христа. Ако си мислим, че сме с нещо по-високо от Иуда, че той е някакъв „чешит“, а ние сме нормални, правим голяма грешка.

Всеки от нас също като Иуда има страсти, които обитават в сърцето. Затова нека не ги изпускаме от поглед. Защото ние можем да бъдем уловени чрез привързаността си към чистотата и реда, чрез привързаността си към усещането за красота. Всеки един от нашите малки недостатъци, към които сме пристрастени, може да се окаже стръвта, с която дяволът да ни улови. А бъдем ли хванати, ще започнем да оправдаваме нашето състояние „логически“, изхождайки от нашата страст. И при този „логически“ процес на мислене можем да предадем Христа, ако не внимаваме върху себе си и не започнем да разбираме, че сме изпълнени със страсти и че всеки от нас е един потенциален Иуда. Ето защо когато такова нещо се случи, когато страстта в нас започне да работи и логически да се развива от страст в предателство, ние трябва веднага да спрем и да извикаме: „Боже, бъди милостив към мене грешния!“

Не трябва да гледаме на живота през призмата на нашите страсти, нито да гледаме да напаснем нашия живот към образа, който бихме искали – на тих и спокоен живот или на шумен и вълнуващ. Ако се опитаме да го напасваме по такъв начин, ще произлезе голяма катастрофа от това.

Гледайки своя живот, трябва да приемаме всичко, което ни се случва като на пратено ни от Божия Промисъл, знаейки, че тези неща стават, за да ни събудят от нашите страсти. Трябва да се молим Господ да ни насочи към богоугодните неща, които трябва да извършим. Когато просто приемаме случващото се с нас, се оприличаваме на обикновената жена от Евангелието, която чула призива на Господа и така се оказала способна да Му послужи. За нея било проповядвано по всички краища на света, както казал нашият Господ, заради простичкото нещо, което извършила, изливайки миро върху Него.

Нека бъдем като нея – чувствителни за Божиите знаци около нас. Тези знаци идват отвсякъде – от природата, от нашия ближен, от наглед случайни случки и събития… Винаги, всеки ден има нещо, което ни показва каква е Божията воля. Трябва да сме отворени за тези знаци.

Когато си дадем сметка за страстите, живеещи в нас и поведем борба с тях, няма да позволим да започне процесът, който е виден у Иуда. При Иуда нещата започнали с нещо съвсем дребно: той бил концентриран върху правилното изразходване на парите и от това дребно нещо се стигнало до предателството на Господа Спасителя.

Трябва да бъдем трезви и бдителни, като се стремим не да задоволяваме нашите греховни стремежи, а да следваме знаците, указващи на Божията воля: как сега, в този момент, да се пробудим и да последваме Христа в Неговите Страсти и така да спасим душите си. Амин.

Fr. Seraphim Rose, „Each one of us is potentially a Judas”, The Orthodox Word, No. 130 (1986), pp. 258-260.

Превод: свещ. Божидар Главев