Всички говорят: библеистът Десницки, библеистът Десницки. От много хора съм чувал за него, но самият аз никога не съм го виждал. Колко пъти съм кръстосвал Москва от север на юг и от запад на изток, открай докрай или както дойде, и нито веднъж не съм срещнал „библеиста Десницки”.

Видно е обаче, че тук е налице едно неразривно фразеологично срастване – библеистът Десницки. Още не е прозвучало докрай „библеист“ и към него незабавно се залепя „Десницки“. И обратното.

Ала сега ми попадна изготвеният лично от него най-нов руски превод на „Посланието до Галатяни“ на апостол Павел и то предлаган в качеството на „общодостъпен“. Библеистът-новатор Десницки не е поправил много места в него. Но затова пък го е направил според мярата на собствената си специфична представа за непостижимата хармония на руската реч.

Ето, например, вместо яркото, експресивно и вкоренено в традицията Павлово възклицание „Да не бъде!“, което Десницки привежда в качеството на един от възможните варианти, и което действително трябва да замени руския синодален вариант „Никак!“ (3:21), получаваме това, което библеистът Десницки и съпругата му библеистка Ася Щайн вероятно си казват един на друг в тяхното семейно ежедневие: „В никакъв случай!“ Остава ни да предположим, че това „В никакъв случай!“ в новата редакция е най-доброто за „общодостъпния“ смисъл.

Вместо това, което стои в сегашния Синодален превод: „Така и ние, докато бяхме невръстни, бяхме поробени от веществените начала на света“ (4:3), у „общодостъпния“ Десницки четем: „Тъй и ние докато бяхме младенци, бяхме подчинени на елементарните и материални правила“. Ето как е подобрил със своите криви преводачески ръчички солидната онтологическа метафора „веществените начала на света“. А сега сме наказани с грубото „елементарни и материални правила“. Накратко „Елементарно, Уотсън!” – „Материално, Шерлок!” И после ми докажете, ако можете, че това не е просто една безсмислица.

Четем нататък. У православните е: „Вие отивахте добре“ (5:7). За всеобщо ползване библеистът Десницки предлага: „Вие прекрасно се надбягвахте“. Библеистът май си мисли, че е на състезание по бягане. Дори в гръцкия наистина да стои думата „надбягване“, все пак като се заемаш с превод на руски, добре е за тази цел да имаш и „руско ухо”. Или пък да си присадиш такова, ако Бог не те е благословил да имаш.

Но тази липса, разбира се, съвсем не пречи на библеиста Десницки да се заеме с посилно обновление на следния откъс, например: „Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса“ (6:17). При което неизбежно се е получила следната десницкиада: „И нека никой не ми създава излишни трудове – моята принадлежност към Иисуса се доказва от следите по моето тяло.“„Следи по моето тяло“, които на всичкото отгоре нещо „доказват“. Това дори няма да го коментирам, за да не би с любезната помощ на лишения от слух библеист Десницки да изпадна в богохулен цинизъм. Нека за „общодостъпните“ „следи по тялото“ библеистите да си дискутират с криминалистите.

В предговора към своите „преводи“ нашият драгоман пише: „Прекрасно си спомням как за пръв път се запознах с новозаветните послания, когато бях студент в първи и втори курс на филологическия факултет на Московския Държавен университет. Охотно четях най-различни книги по програмата, в това число и древни текстове, но от тези тук … практически не разбирах нищо“.

Е, както се вижда, времената се менят. За разлика от хората...

Авторът на статията е консултант към Отдела за външни църковни връзки към Московска Патриаршия

Религаре.ру

Превод: Десислава Главева