Ред на хранене според Типикона извън четирите поста
В непостно време и в непостните дни, т.е. освен сряда, петък (а в манастирите към постните дни се отнася и понеделник), е положено да се яде два пъти на ден без ограничение във вида на храната.
В неделните дни и на дванадесетте Господски празници на обяд се полагат три различни блюда, а на вечеря – две. В останалите непостни дни – на обяд две блюда, а на вечеря – едно.
Положено е блюдата на обяд и вечеря да бъдат еднакви. Типиконът не разрешава да се готви специално за вечеря. Може обаче вечерната трапеза да се претопли.
Вино на трапезата се полага само в неделни и празнични дни. В другите, даже непостни дни, употребата му без особена нужда или немощ е забранена.
В сряда и петък (в манастирите и понеделник) – се яде един път на ден, «в 9-ия час» (около 15.00 часà). Съгласно 69-то апостолско правило, на които се позовава Типиконът, целогодишният пост в сряда и петък е приравнен към Великия пост. Това значи, че е положено да се яде един път на ден сухоядение, «освен при немощ и празник» (33 глава).
За нарушение на този пост, както и на Великия пост, ако е мирянин - временно се отлъчва от Причастие, а ако е свещеник – низвергва се от сан.
На празници постът в сряда и петък бива облекчен по следния начин:
Ако в сряда или петък (в манастирите и понеделник) се случи Господски празник - Рождество Христово, Богоявление, постът се отменя, разрешават се две трапези без ограничение във вида храна.
Ако на тези дни се случи Богородичен празник (Рождество Богородично, Успение, Сретение) или велики светийски празници като Петровден, Рождество на св. Иоан Предтеча, Покров Богородичен, бденни светии, тогава се разрешават две трапези и риба. Постът за млечна и месна храна се запазва.
Ако през постните дни се падне среден по важност празник (полиелеен или славословен), тогава са разрешени две трапези, като на първата е положено да се яде сухоядение, а вечерта – готвена храна с елей.
В малките празници, ако се случат в сряда и петък (в манастира и понеделник) Типиконът назначава една трапеза в 9-ия час (15.00 часà), но разрешава, «ако няма опасност да навреди на душата», да се яде готвена храна без елей или даже с елей (36 глава).
В периодите на четирите годишни поста на дванадесетте Господски, Богородични и великите светийски празници се посочва специално какво се разрешава, а именно:
На празниците Преображение, Въведение и Вход Господен в Иерусалим (които се падат винаги по пост), в който и ден да се случат, се разрешава риба, вино и елей, като се слагат две трапези (33 глава). Т.е. уставът е същият, както за Богородичните и светийски праздници в сряда и петък.
На празниците Въздвижение на Кръста и Отсичане главата на Иоан Кръстител (велики, но постни праздници) е положено да се яде два пъти, с разрешаване на вино и елей, но без риба.
На Благовещение, което почти винаги се пада през Великия Пост, трапезата зависи не толкова от това в какъв ден ще се случи, колкото от това в кой точно период на Великия Пост ще се падне. (За това може да се прочете тук.)
Типикон