Понеже всеки от нас се е добрал до Бога и Църквата по всевъзможни съмнителни пътища и начини, това е довело до пагубни последствия за вярата ни, а именно - до ненавистта. Ако духовното ни знание бе получено по систематичен начин, какъвто е религиозното образование в училище или пък духовно обгрижване в семейството по надлежния ред и със спазване на определен морал, нравствени норми и редовно посещение на храм – нямаше да се стигне до тая клинична картина на нашенския християнин.

Той се характеризира преди всичко с омразата си към другите християни. Така и не можем да си разделим Господ. Според скромното ми мнение, това се дължи на изкривено пантеистично възприемане на Бога, при което някои от християните ни се изживяват като самостойна клетка от Божествения организъм. Живееща в конкурентна среда и смятаща, че другите клетки около нея се хранят по-добре, с по-питателна храна и че цицат по-яко, а тя е ощетена. Освен това, смятат, че са достатъчно близки с Бога, за да раздават справедливост от Негово име. Да прегазват други хора и да погазват всички принципи на човеколюбието.

Съществуващото състояние си обяснявах в зависимост от настроението си по различен начин. Ако бях дълбоко огорчена от събратята си християни, да речем от клеветничеството, двуезичието и нескритата им омраза – си обяснявах това с нахлуването на комунисти в църковната среда, хукнали да преследват ”врага с партиен билет”. Мислех си, че след като партията им кърмилница ги е зарязала, те си търсят друга организация, в която да се внедрят и да усещат закрила, но за съжаление внасят нейния морал и взаимоотношения и в живия организъм на Църквата. Ако пък огорчението ми бе прераснало в отчаяние, стигах до заключение, че живеем в последните времена и това е характерният им белег. И в потвърждение на тия ми мисли, нямаше и ден без човечеството да даде много жертви, в земетресения, природни катаклизми или катастрофи с много загинали.

Възможни са и двете обяснения, но когато обмислям по-внимателно, и когато се върна четири-пет години във времето установявам, че тогава в сърцето ми гореше огромна любов към всички и всичко в Църквата, а сега.....уча.....богословие......

С още един човек, тогава пътувахме из страната във връзка с подписката за въвеждане на вероучение. Виждахме надеждите, очакванията на хората в това отношение. Самите ние, така жадувахме това да се случи.

След това всички бяхме наказани, защото не бяхме настойчиви до край. Защото изстинахме към идеята, защото любовта ни охладня, оскъдня и се предадохме.

Егоистично потънахме в дребните си животи. Сега наблюдаваме с отвращение събратята си и осъждайки  ги, ние тайно от самите нас осъждаме в действителност себе си.

Ку клукс клан е т. нар. „група на омразата” в САЩ, чиито членове са бели американски протестанти. Под прикритие на християнството това движение се е занимавало с тероризъм, насилие и линчуване на християни от други вероизповедания, както и хора от малцинствени групи. Действали са винаги анонимно, като членовете на наказателните отряди неизменно били маскирани с дълги роби и високи качулки – бел. ред.