Свещеник Божидар Главев награден с офикия „протойерей”

04 Септември 2015 | Десислава Главева | Печат |

На 30 август в храм "Св. Димитър", гр. Каблешково, по време на възкресната света Литургия Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Иоаникий награди с офикия „протойерей” свещеник Божидар Главев.

В службата взеха участие ставрофорните свещеноикономи Силвестър Янакиев и Евгений Янакиев от сливенските храмове „Св. София” и „Св. Димитър”. Преди началото на литургията двама от пасомите на прот. Божидар – Петър Калоянов и Никола Лалев – бяха постригани за иподякони.

В приветственото си слово към отличения духовник Негово Високопреосвещенство го насърчи да изпълнява своя пастирски дълг с неотслабваща ревност. „Ваше Всеблагоговейнство отец Божидаре, който е чул нетленния Божий глас и се е отзовал, той е и служител на светата Църква. Велико е служението пред Божия престол. Велико е да стоиш пред престола на Бога, да призоваваш Св. Дух, да благославяш вярващите, да ги изповядваш, да ги очистваш, да ги насочваш към единствения спасителен път – светата Православна Църква. И това е дело прехвално.”

Владиката посочи като пример за подражание светите апостоли, тръгнали на проповед в непрогледния мрак на езическия свят, свикнал с греха като с втора природа. „Христовите апостоли, без да се боят, униват или смущават, започнали да проповядват евангелското учение - единственото спасително учение. Те не се побояли от смъртта и всеки, който благовести, не трябва да се бои от смъртта, понеже смъртта за Христа е живот и придобивка. Затова и Христос ги предупреди да не се боят, когато ги предават пред царе и управници заради Неговото име, а им заповяда да се радват и веселят, защото голяма е наградата на тези, които са обикнали Бога. Поради това никога не бива да униваме пред трудностите, пред неприятностите.”

В словото си Владиката припомни думите на Откровението „Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота”, и продължи: „Днес светът се нуждае от вярност. Ако няма вярност в живота, той би бил хаос. Би било страшно, ако няма вярност между съпруг и съпруга, между деца и родители, между ученици и учители, студенти и преподаватели, в обществото... Верността също е основен признак за любов към Бога. За този, който обича Бога с голяма ревност, Неговите заповеди са леки. Св. Симеон Нови Богослов казва, че ако някому Божиите заповеди са трудни, значи той не е в ревността, не е твърд във вярата, не е обикнал Бога от цялото си сърце и душа. А който е обикнал Бога, който се моли на Бога, който се грижи за вярващите, той бива невидимо утешен и подкрепен, затова, отец Божидаре, трябва да удвояваш ревността си. Винаги си припомняй, че когато се потрудим малко, Господ много ще ни помогне, както казва св. Иоан Лествичник – това неугасващо светило за монаси, свещеници и всички християни.”

Владиката изтъкна огромната важност на свещеническата молитва особено във времена като днешните. „Колкото по-усърдна е една молитва, толкова по-бързо е чута и изпълнима от Бога. Който е с Бога, той е силен, той побеждава, той спасява. Затова бъди ревностен, никога не унивай, въпреки че времето ни е неспокойно. Но то и по-неспокойно ще става, и по-ожесточено ще става, и по-непоносимо ще става, понеже този свят не е познал Христовото учение и е далеч от Христовата любов. Моята просба и молитва е винаги да благославяш тези, които търсят Бога. Духовният труд често е много по-спасителен от телесния. Духовният труд води към Царството Небесно, а телесният – към земното оцеляване. Това, което се върши за слава Божия, е благословено и спасително.”

В отговор на поздравителното слово на Негово Високопреосвещенство протойерей Божидар поднесе своите благодарности към Сливенския митрополит и произнесе кратко благодарствено слово (словото е поместено накрая).

След литургията в проповедта посветена на неделното Евангелие за злите лозари, които не принесли очаквания плод на своя Господар, Владиката отново говори за верността и ревността в служението Богу, казвайки: „Там където има ревност, там има вярност, а където няма ревност – там няма вярност. Тези неща са неделими. Лозарите се оказали нечестни, непочтени, неверни и не принесли очаквания плод. Светът е това лозе, което Бог е създал. Какво ли не сторил Той за него? Оградил го с плет, изкопал лин, съградил кула, тоест осигурил ни всичко необходимо - дал ни Свещеното Писание, Светото Евангелие, богослужението, каноните, догматите – да пазим Православната вяра в цялост и пълнота, без никакво изменение, без никакво отклонение, без никакви добавки. <...> Тази година ние честваме 1150 години от покръстването на България при св. цар Борис. Хиляда сто и петдесет години са много време. А днес вчерашни нововъведения и религиозни учения твърдят, че те са истината, понеже нашата вяра била консервативна, пък те били модерни и съвременни. О, неразумни юроде, поради що се срамиш от Православната вяра, от нейните канони и догмати, а приемаш новото, което е неправославно и следователно - гибелно? Затова да се утвърждаваме в Православната вяра и да я пазим, защото тя е най-ценното съкровище. Какви са съкровищата на земята – тленни, земни, временни... Какви са тези нови ценности, за които толкова много се говори днес? Ние нямаме други ценности, освен Православието. Духовното съкровище е най-ценно и това е нашата вяра.”

Владиката даде за пример как в своя живот всеки от нас също очаква плод от своите трудове и посочи, че и Господ на Свой ред чака от нас плодове. „Ето и ние садим дървета и чакаме плод, садим пшеница и чакаме плод, садим лозя и чакаме плод. Така и Господарят на вселената очаквал Своя плод, но работещите на лозето Му се оказали недостойни, неблагодарни, неверни.” В тази връзка той разказа как преди време попросили от него да се помоли за един човек, който получил инсулт. Човекът бил на 55 години, но още не бил кръстен. „Господи, ето вече 26 години демокрация! – възкликна Владиката. – Какво им пречи сега да се кръстят, да заживеят по Бога? Постоянно се оправдават с комунизма, с атеизма. Но днес никой не ги гони. Кой е виновен тогава? Слабата и дори никаква ревност. Всички сме длъжни да принасяме плод, защото Бог иска дела, а делата са най-силните доказателства за нашата вяра.”

По-нататък Негово Високопреосвещенство даде за пример на самоотвержено служение покойния български патриарх Максим, чийто кръст беше особен тежък, имайки предвид продължилия не малко години разкол в БПЦ по време на неговото светителстване. „Навремето патриарх Максим много претърпя. Той беше хулен, подиграван, осмиван, окарикатуряван, и веднъж аз го попитах: „Ваше Светейшество, как търпите!” А той ми отговори: „Търпя, търпя, и ще търпя!” Но какво безобразие, братя и сестри, беше да се постъпва така с духовния ни водач, с молитвеника, с този, който благославя целия народ. Това беше по вина на днешните атеисти, които са не по-малко опасни от предишните. И ние трябва с търпение да изминем попрището си, с търпение и вяра. По този начин Господ ще ни възнагради щедро и прещедро.”

Накрая Негово Високопреосвещенство поздрави протойерей Божидар за трудовете му в областта на вярата, като го нарече „ревностен Божий служител, който много държи на Православието, което се доказва и от неговите писания”.

Сливенският митрополит завърши проповедта си, припомняйки високите изисквания към трудещите се на Божията нива. Той цитира Господните слова, отправени към пророк Иезекиил, в които ясно се посочва как трябва да постъпва Божият служител: „Сине човешки! Аз те поставих страж над дома Израилев, и ти ще слушаш слово из Моите уста и ще ги вразумяваш от Мене. Кога кажа на беззаконника: "бездруго ще умреш!" а ти го не вразумяваш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да бъде жив, - тоя беззаконник ще умре в беззаконието си, но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце. Но ако ти си вразумявал беззаконника, а той не се е отвърнал от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще спасиш душата си” (Иез. 3:17-19).

Накрая Негово Високопреосвещенство преподаде своята благословия на богомолния народ, взел молитвено участие в светата Божествена литургия.

Благодарствено слово на протойерей Божидар Главев за получаването на офикията

„След Вашите думи, Ваше Високопреосвещенство, думи, които не оставиха нищо неспоменато, нищо неразкрито: чухме и за високото призвание изобщо на християните, чухме и за високото призвание на свещенството въобще, и аз лично чух и за особеното мое призвание, което съм поел с поддръжката на православен сайт, та след тези Ваши думи за мен не остана нищо друго, освен да поднеса топлата си синовна благодарност за това Ваше присъствие тук сред нас, за това Ваше насърчително слово и за тази Пасха посред лято, с която ни сподобихте в този ден. И ще призная, че аз от своя страна, познавайки себе си донякъде, не мога да видя това събитие, това производство в протойерейско достойнство, не мога да го видя като повишение на човек заради заслуги, а мога да го видя само като Ваше снизхождение към човека въпреки немощите му.

Вие споменахте за необходимостта от моите молитви, от молитвите на всички християни, но аз използвам случая от името на нашето паство и нашата енория да изпрося и Вашите молитви за нас. Защото наистина още по времето на Христовата проповед по тази наша грешна земя, пътят на спасението, както каза Спасителят Христос, и тогава беше тесен. Но оттогава досега той се стесни още много, много пъти. Стана толкова тесен и така изтъня, че мнозина от нас особено в тежки моменти, особено в съблазни, започваме да недовиждаме този път и сме изложени на изключителната опасност да го изгубим. Затова, дядо Владика, просим Вашите усърдни молитви Бог да ни дава това остро зрение, с което да откриваме този тесен планински път, тъй че да може и ние да вървим по него, а по него да преведем и стадото, така че да не загубим от това стадо нито една овца. Защото голяма скръб е за нас, когато видим, че стадото е намаляло по пътя.

Нека се сподобяваме с молитвите Ви, Ваше Високопреосвещенство, понеже знаем, че свещеникът е мост между два свята направен от пръст. И ако тази пръст бъде оставена на законите на естеството - за пръстта е естествено да се разпада. И тази благодат, която ние чуваме да бъде призована по време на извършване на Тайнството Свещенство, благодатта, за която от Вашите уста тогава чухме, че лекува и укрепява немощното и възпълва недостигащото, тази благодат за нас е така необходима, за да може този мост между два свята не само да стои, но и по него да може да се върви. За да можем тези, които водим оттук, да бъдат превеждани там - от земята на небето.

И накрая искам още веднъж да попрося Вашето застъпничество, Вашето благословение и Вашето напътствие, за да можем ние да вървим по пътя, без да го изгубим. И да Ви уверя, че и Вие имате нашето, макар и немощно, застъпничество. Бъдете ни жив и здрав! На многая и благая лета! Амин.”