Вход

Православен календар

Вселенската патриаршия, масоните и Вартоломей І (продължение)

 

Ще продължим нашата тема за Вселенската патриаршия, Вартоломей І, масоните и тяхната роля в днешното православие.

Ето някои кратки биографични данни за Вартоломей І. Той е роден на 29 февруари 1940 г. в село Зейтинли, намиращо се на остров Гьокчеада (на гръцки Имврос), Турция, с името Димитриос Архондонис. Роден е като турски гражданин, но принадлежи към гръцкото етническо малцинство в Турция.

От 2 ноември 1991 г. Вартоломей І е 270-тият Вселенски патриарх на Константинопол и пръв сред равни (primus inter pares) между предстоятелите на православните църкви по света. Това определение е много важно, защото то е формулирано на вселенските църковни събори в раннохристиянската епоха, като на тях е утвърдено съборното начало в устройството и дейността на православните църкви, а Константинополският патриарх е определен "като пръв по чест и достойнство, но не и по власт". Неговото седалище е в Истанбул, древния Константинопол.

Своите първи стъпки в църковната кариера Архондонис прави в семинарията на остров Халки (Мраморно море), която завършва през 1961 г. След това е ръкоположен за дякон и е призован в редовете на турската армия, където служи две години. След казармата 23-годишният йеродякон продължава образованието си в Източния институт към Григорианския университет в Рим – най-важният и най-авторитетен университет на Римокатолическата църква, контролиран от йезуитите. Източният институт е създаден като факултет към Григорианския университет през втората половина на ХХ век. Негова основна задача е подготовката на кадри за мисионерска дейност на Ватикана в православния Изток. Немалък брой източноевропейци, араби и дори гърци от випускниците на този институт са обърнати в униатство.

Бъдещият патриарх Вартоломей защитава в Рим докторат в областта на църковното право, след това специализира в Икуменическия институт в Босей (Швейцария) и в Мюнхенския университет, които изиграват решаваща роля за формирането на неговите възгледи и убеждения. След дългогодишно обучение, стаж и защита на докторат той се завръща в родината си като убеден либерал и икуменист.

През 1972 г. новият патриарх Димитрий І назначава Вартоломей – вече архимандрит - за свой секретар и бъдещият патриарх прави стремителна кариера във Фенер. Още през следващата 1973 г. вече е един от титулярните архиереи, а през 1974 г. е избран за член на Синода на патриаршията и едновременно за председател на няколко синодални комисии: финансовата, каноническата, по междуправославните въпроси, по диалозите с монофизитите и с римокатолиците.

Той представлява Константинополската патриаршия на много междуправославни и междухристиянски конференции, член е на патриаршеската делегация при турското правителство в Анкара, съпровожда патриарх Димитрий І при всичките му пътувания зад граница в последните години на неговото управление и накрая, още като митрополит, става член на Секретариата на Световния съвет на църквите.

Неговият успех в кариерата се дължи в много голяма степен на членството му в масонската "Велика ложа на Гърция", което е типично за вселенските патриарси след края на Първата световна война. Вартоломей е наследник и продължител на един масонско-икуменически клан, установен в Константинополската патриаршия от Мелетий Метаксакис (1921–1923 г.), и утвърден активно от неговите приемници. Този клан е подкрепян задкулисно от Лондон и Вашингтон, чиито протежета се явяват Метаксакис и Атинагор І, като е свързан пряко с гръцките масони.

Основните цели в дейността на Вартоломей І са три:

1. Стремеж към активизиране на диалога с Римокатолическата църква и с протестантските църкви в контекста на новото геополитическо статукво в света след края на Студената война.

2. Задържане на контрола над гръцката диаспора по света (особено тази в САЩ и Канада, която е източник на големи доходи за патриаршията) и по възможност установяване на такъв над цялата останала православна диаспора.

3. Продължаване на стратегическия курс на сдържане на Руската църква, наследен от Студената война, и на париране на нейното влияние, но вече в границите на бившата Руска империя и на СССР.

За 23 години от дейността си Вартоломей І отбеляза голям напредък в диалога с римската Курия. Никога преди в историята отношенията между Рим и Константинопол не са били толкова добри, колкото са в момента, като перспективите са те да се задълбочат още повече.

В реализацията на своите цели Вартоломей ползва широк набор от инструменти и похвати. На първо място е усилването на "специалните отношения" със Съединените щати, които придобиха още по-голям импулс след 1989 г. Вашингтон е ключов партньор на патриаршията и гарант за нейното съществуване, в замяна на което тя съобразява изцяло своята политика с американските интереси в Източна Европа. Това партньорство е установено от патриарх Атинагор още в самото начало на Студената война, но Вартоломей го задълбочи сериозно в края на миналия век и му придаде открит, публичен характер. Вартоломей посещава Щатите почти всяка година. Именно той превърна дългите задокеански визити в стандартна практика, съчетана с бляскава помпозност. Така например, по време на пищната си визита в Америка през есента на 1997 г., Константинополският патриарх беше награден от Конгреса със златен медал – награда, с която в миналото са били удостоявани такива видни личности като Джордж Вашингтон и Уинстън Чърчил. Почитта и тържествеността, с която приемат патриарха църковни, обществени и държавни дейци в САЩ, му дават възможност да подчертава положението си на "лидер на православните от целия свят", както нерядко го наричат по време на срещите и приемите в Америка.

Фокусирането върху Щатите като главен приоритет във външно-църковната и политическата дейност на Вартоломей І има и друга причина – да бъде предотвратено отделянето от патриаршията на гръцката православна диаспора в САЩ, която е основен източник на доходи за Фенер.

Една от причините за този стремеж на Вартоломей е засилващата се съпротива на другите поместни православни църкви срещу неговия нарастващ авторитаризъм и мечтата му да се изживява като "източен папа". Турското правителство също от години се дразни от мегаломанските му амбиции. Израз на това е решението на Върховния касационен съд на Турция от 2007 г., с което "отнема правото на православния Константинополски патриарх Вартоломей да ползва титлата Вселенски", с аргумента, че това нарушава турската конституция и заложения в нея принцип за равнопоставеност на малцинствата и религиите. Това решение беше взето въз основа на заведено съдебно дело от българския свещеник в Истанбул Константин Костов и от Божидар Чипов, член на българска православна църковна фондация, заради отлъчването от църквата на свещеника от патриарх Вартоломей. За правителството на Ердоган това беше удобен повод да "натрие носа" на властния и амбициозен Вартоломей и да му покаже, че той не бива да надвишава своите лимитирани права на религиозен водач.

По отношение на Руската църква Вселенският патриарх следва установената от неговите предшественици политика на удържане, съчетана с активност спрямо нововъзникналите православни църкви в постсъветското пространство. Целта е да бъде осуетено тяхното връщане в лоното на Руската църква и да бъдат използвани като инструменти срещу нея в борбата за надмощие в православния свят и в постсъветското геополитическо пространство.

Основен акцент тук Вартоломей поставя върху неканоничните и непризнати от Московската патриаршия Естонска и Украинска православни църкви, както и върху Грузинската и Арменската църкви. По отношение на първите две патриаршията в Истанбул проявява своите апетити още през 20-те години на миналия век, когато патриарсите Мелетий Метаксакис, Григорий VІ и Василий ІІІ ги признават, макар и в емигрантски условия, с което подкрепят естонския и украинския национализъм в съветската епоха. Вартоломей продължи тази политика при официалното си посещение в Естония през септември 2013 г., посветено на 95-ата годишнина от независимостта на страната и 90 години от автономността на православната църква там.

Ако погледнем реално на нещата не можем да не признаем, че Вселенската патриаршия при помощта на Великобритания и САЩ успя да спечели голямата борба за надмощие с Руската църква в православния свят през ХХ век. Именно този стратегически успех даде тласък за развитието и успехите на тази патриаршия, изключително на антикомунистическа и антируска основа. Вартоломей – добър дипломат и канонист (специалист по църковно право), към традиционната фанариотска дипломатическа школа е добавил и немалко йезуитски похвати, които е усвоил на Запад по време на своето обучение там. Това го прави труден противник, но същевременно доста гъвкав и комбинативен за договаряне и споразумяване по важните въпроси в нашия сложен и динамичен свят.

 

Бележка на Редакцията:

От години Вселенската патриаршия следва твърдо линията на предшествениците си от далечната 1438 г., подписали позорната уния с Рим в желанието си да използват Православието за постигане на политически изгоди, с което предизвикаха Божия гняв и доведоха до падането на Византия и Балканския полуостров под османска власт. Как се стигна до това, че в началото на ХХ в. тя отново се превърна в политически инструмент за влияние на враждебни сили върху Православието, беше разгледано в статиите „Архонтство, фанариотство и етнофилетизъм” (част 1, част 2). През последния век, век и половина, Цариградският престол трайно се очерта като чужд сред свои (православните) и свой сред чужди (масоните). Свалил поглед от небесното към земното, днес той се държи повече като играч на шахматната дъска на съвременната геополитика, отколкото като проповедник на Словото Божие, въпреки че „геополитиката” на Православието винаги е била само една – разпространяването на Словото Божие в неповреден вид по цялата земя.

Днес Вселенската патриаршия отново се стреми към уния с Рим и в същото време води необявена война с Русия в сътрудничество с Америка, движена от великоелинските си стремежи за духовното надмощие над целия православен свят.


Вселенската патриаршия, масоните и Вартоломей І

Строго секретно

Други статии от същия раздел:

module-template18.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти