Спомням си един пример от живота на мои познати монаси от Гръцката църква, които се трудили в Мексико и за кратко време обърнали в Православието 200 местни католици. Секретът е прост: винаги приемали хората с любов, винаги помагали на нуждаещите се, но били строги и непреклонни по въпроса за съвместните молитви и тайнства. Аз самият видях един мексиканец станал православен и чух историята на неговото обръщане.

Той се сприятелил с отците от манастира и една вечер изявил желание на другия ден да се причасти при тях. Те отговорили, че това е невъзможно, тъй като той е извън Църквата. Младежът се възмутил и им наприказвал куп груби думи. След това излязъл и цяла нощ ходел насам натам и мислел. На сутринта дошъл и казал, че моли да бъде присъединен към Православната Църква. А при това в най-близкия град имало православна енория на друга юрисдикция, където католиците спокойно били допускани до Причастие. В същото време за всички години на съществуване на тази енория там нито един човек не бил обърнат в Православие, макар много мексиканци да я посещавали за служба. Че защо ти е да се обръщаш? Нали и без това ти дават достъп до Светата Чаша?...

Православие.ру

Превод: прот. Божидар Главев