Обикновено на 1 юни отбелязваме деня за защита на детето. Един без съмнение изключително актуален празник. Без нашата защита децата в този свят не биха могли да оцелеят. Какво говоря - да оцелеят? Даже не биха могли да се появят на света. Сухата статистика показва, че сега за година в света биват убивани толкова деца, колкото хора са загинали за шест години през Втората световна война. Около 60 милиона! Цялата мощ на човешкия разум е насочена към това да бъде лишен малкият човек от възможността да се появи на този свят. Това правят съвременната система за здравеопазване, правото, науката. И наред с всичко друго изкривяването на богословското учение. Да, да, богословската грешка може също да унищожава човешки живот. Как? Сега ще видим.

В западното богословие, както и при православния Изток, абортът във всички времена е бил смятан за страшен грях. При католическите теолози обаче намираме сериозен пропуск, който подкопава самата мисъл за това, че изкуственото прекъсване на бременността във всеки момент от нея представлява убийство на човек. Как е възможно? Ето така.

За крайъгълен камък тук служи т. нар. „момент на одушевяване“, т.е. въпросът в кой момент безсмъртната човешка душа се съединява с ембриона и съответно той става човек. В богословските среди този спор се води много отдавна.

„Въпросът за непрякото или последващото одушевяване е обсъждан от някои отци на Църквата с цел да се опровергае т. нар. теория за „предаването“, предложена от Тертулиан, който, за да обясни предаването на първородния грях, изхожда от предположението, че не само тялото, но и душата се предава на детето от родителите” – четем в учебника по биоетика. – За опровергаване на тази богословска теза други отци, а после и Тома Аквински, предлагат теорията за последващо вдъхване на душата.

Тази теория твърди, че душата, бидейки предназначена за субстанциално единство с тялото, онтологически има друг произход и се създава непосредствено от Бога. Освен това хипотезата на Тома Аквински предполага, че за вдъхването на душата е нужна определена организация на тялото, някаква „форма“, която, бидейки душа, формира тялото. Тома Аквински смята, че душите на растенията и животните съществуват от момента на оплождането. По този начин времевият проблем придобива онтологическо значение. Моментът на вдъхване на душата се отнася към периода между 30-ия и 40-ия ден от зачеването, по аналогия с библейските предписания, свързани с очистването на жената след раждане.

Веднага трябва да добавим, че отците на Църквата не се придържат към това мнение, като това особено важи за византийските отци и преди всичко за св. Григорий Богослов, който твърди, че душата възниква в първия момент след зачатието, с което били съгласни и други отци, в частност св. Максим. Но при това моралните и каноничните правила (които налагали строги наказания) оставали неизменни, като настоявали за недопустимостта на аборта при всички случаи. Абортът си оставал грях, даже повече, престъпление, независимо в кой момент бил извършван; ако възниквало съмнение относно характера на това престъпление, а именно трябва ли то без заобикалки да се нарече убийство или просто особено престъпление срещу живота – то от отговора на този въпрос зависела мярката на каноничните наказания, макар той да не засягал общоприетото мнение, че абортът е забранен.“^[1]

Ако тези мисли на Тома Аквински в наше време получат разпространение в средата на консуматорите, то много хора биха могли да си направят извода, че до 30-ия или 40-ия ден плодът още няма душа, следователно не е човек. А ако е така, то защо абортът до този срок да се смята за убийство? Така, изхождайки от този извод, една порядъчна католичка може спокойно да прекъсне своята бременност до 30-ия или 40-ия ден, без да сключва никакви сделки със своята християнска съвест. Излиза, че като цяло абортът е забранен, но до определен момент е възможен. Така виждаме, че една неправилно изтълкувана богословска идея може да струва живота на хиляди, ако не и на милиони хора.

Забележителен е фактът, че подобни идеи за това, че до определен момент плодът още не е човек, са възниквали не само в богословието, но и в биологията. Например през 1866 г. немският биолог Ернст Хекел формулира т. нар. биогенетичен закон, съгласно който по време на индивидуалното развитие на организма се възпроизвеждат основните етапи на еволюцията; той построява и първото генеалогично дърво на животинското царство. Какво означава това на практика? Означава, че според Хекел през почти целия период на ембрионалното развитие плодът не е човек, той изминава пътя на еволюционното развитие – от низшите видове към висшите и чак на края на бременността се превръща в човек. Т.е. ако се направи аборт в началото и даже в средата на бременността, то според Хекел това не бива да се смята за убийство на човек. Страшно е и това, че таблиците на Хекел или морфологичните редове, където се показва как низшето млекопитаещо се превръща в човек и до днес висят в кабинетите по биология в нашите училища, при положение, че още докато „ученият“ е бил жив този закон е признат за фалшификация.

Самият Хекел бил доста странен човек. Например той искрено вярвал, че някои птици стоят по-високо на стълбата на еволюционното развитие от африканските негри. Много от неговите идеи по-късно били възродени във фашистка Германия.

Трябва да се каже, че не само явните грешки, но и богословските пропуски могат да имат сериозни последици за човешкия живот. Например в „Основи на социалната концепция на Руската Православна Църква“ се казва: „Нравствено недопустими от православна гледна точка са също и всички разновидности на екстракорпоралното (извънтелесното) оплождане, което предполага подготвяне, съхранение и умишлено унищожаване на „ненужните“ ембриони“^[2]. Т.е. ако логически продължим тази мисъл, можем да направим извода, че тези разновидности на извънтелесното оплождане, които не предполагат подготвяне, съхранение и умишлено унищожаване на „ненужните“ ембриони, се допускат от Православната Църква. На практика обаче това не е така. Голямата част от православните богослови, които се занимават с изучаването на този въпрос, говорят за пълната недопустимост на методите ЕКО^[3]. В „Основи на социалната концепция на Руската Православна Църква“ е налице явен пропуск, цената на който са осакатени човешки съдби.

Помня, че преди пет години, когато още учех в семинарията, преподавателите ни говореха как скоро биомедицинските технологии за изкуствено оплождане, сурогатно майчинство, смяната на пола и т.н. ще нахлуят в живота ни и бъдещите пастири на Христовата Църква трябва да бъдат готови за това. На нас това ни се струваше нещо много далечно и малко вероятно, научна фантастика. Но не мина много време и на мен ми се наложи отблизо да се сблъскам с извънтелесното оплождане.

Преди няколко месеца при нас в храма дойде една жена. Тя караше тежка бременност. Беше бременна с близнаци, заченати по метода ЕКО. Както стана ясно след разговор с нея, още осем (!) оплодени яйцеклетки се съхраняват замразени или казано по научному криоконсервирани. На моя въпрос дали тя разбира, че унищожаването на тези яйцеклетки Църквата разглежда като убийство, тя отговори, че разбира. Когато я запитах какво смята да прави с тези клетки, тя отговори: „Ще ги родя“. Жената изглеждаше на около 40 години и ми стана ясно, че тя физически не би могла да ги роди всичките. Видях, че тя също го разбира и страшно се мъчи и страда от това.

Още един пример. Буквално преди дни се наложи да общувам с един професор, доктор на медицинските науки. Той заема доста висока длъжност в системата на здравеопазването и аз го помолих да ни съдейства с административни ресурси при борбата срещу абортите. Професорът искрено се запали и ни разказа под секрет много интересни неща. Например, че децата заченати по методите ЕКО може да нямат свое потомство.

- А откъде се знае това? – запитах. – Нима се води статистика?

- Да, в Москва има вече много такива деца, които пораснаха, започнаха да встъпват в брак, а не могат да имат свои деца. Не можеш да излъжеш природата… Само, моля ви, не ме цитирайте.

- Лекарска тайна?

Професорът въздъхна. Разбирам го: той можеше да сподели това само насаме, тъй като процедурата за ЕКО оплождане струва няколкостотин хиляди рубли и здравеопазването не смята да се отказва от тези приходи. Такава е корпоративната етика, или по-точно казано, омерта – обет за мълчание, както при сицилианската мафия.

Като цяло отдавна съм забелязал, че всички тези чудовищни биомедицински технологии пряко или косвено са насочени към разрушаване на семейството. Дяволът ненавижда малката църква и хвърля за нейното разрушаване всичките си сили. В ход е и медийната индустрия на разврата и цялата мощ на юридическата система, а сега вече и науката.

Страшна е богословската грешка! Според светите отци, когато няма належаща нужда да се богословства, по-разумно е да се мълчи. Но сега и да се мълчи не бива. Самият живот очаква отговор от нас. За пореден път светът със своето мъдруване се изправя срещу Христовата Църква. Господи, вразуми ни, дай ни сили и мъжество да устоим в истината!

Православие.ру

Превод: Даниела Димитрова

[1] Вж.: Сгречча Элио, Томбоне Виктор. Биоэтика. Издание Библейско-богословского института св. апостола Андрея. М., 2002.

[2] Вж.: Основы социальной концепции Русской Православной Церкви. Гл. XII.

[3] Екстракорпорално оплождане (от лат. extra - извън, и лат. corpus – тяло), т. е. оплождане извън тялото, съкр. ЕКО) – спомагателна репродуктивна технология, която се използва в случаи на безплодие, известна още като „оплождане в епруветка“, „оплождане in vitro“, „изкуствено оплождане“ – бел. прев.