Монахът от N-ската обител добре прави, че се труди в Иисусовата молитва. Но не забравя ли той, че работата не е в думите и не в количеството на Иисусовите молитви, а в навика да имаш винаги памет за Господа? Количеството е добре да се спазва, за да не се разлениш, но главното е при това мислите и чувствата да бъдат свети. Главният плод на молитвата е не топлина и сладост, а страх Божий и съкрушение. Тях постоянно трябва да възгряваме, с тях да живеем, с тях да дишаме.

Този брат казал, че дори не разбира що е то благоговение и страх Божий. Това е много лошо. Кой би могъл да стои без страх пред Царя?! А още повече пък пред Бога! В Киев, в Лаврата, имаше един брат, който казваше: „Гледай да не минеш на „ти” с Бога”^[1]. Не е ли това бедата, която е постигнала този брат? Нищо чудно, че у него плодът на молитвата се определя само от топлината и сладостта. Това е духовно сластолюбие. Главното е страх Божий и дух съкрушен. Топлината и сладостта не са изключени в духовното дело, но не чрез тях трябва да се определя стойността на духовното делание.

Казвате, че понякога забравяте да се молите по броеница. Не е голяма беда. Когато припадаме пред Господа като пред реално присъстващ, със страх и упование, това е по-добро от всяко изпълнение на определен брой молитви.

Святитель Феофан Затворник, О молитве.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] В смисъл да не се установят с Бога отношения като равен с равен, като с приятел в чисто човешки смисъл – бел. прев.