Католиците обвиняват православните и лутерански историци в това, че последните уж били измислили никога в действителност несъществувалия исторически факт, че на папския престол някога е сядала жена, прекрасната Йоана, под името Йоан VIII.

Вследствие на това въпросът има съществено значение, предвид настъпателното движение на католичеството против Православието с цел да погълне последното.

Пребиваването на жена на престола на св. Петър в течение на седем века след това събитие се е считало за истински факт, неизвикващ в никого никакво съмнение. За това в историята на римските папи пишат най-достоверни католически летописци. И чак през ХVІ век някои католически историци почват да прилагат всевъзможни усилия към туй, щото да изчистят името на папската блудница Йоана като позорно петно, от дългата серия на папите, наричайки просташка измислица всичко, що са писали предшестващите историци за Йоана. Това закъсняло опровержение е изнамерено за това, за да лишат „схизматиците” (т.е. православните, както последните са наричани от католиците, бел. ред.) и протестантите от възможност за критики и насмешки над мнимите наследници на св. Петър.

Трябва да отдадем справедливост, че католиците, а особено йезуитите, умеят отлично да крият – ни лук яли, ни лук мирисали, и така старанията на католичес­ките историци се увенчаха с успех, като им се удаде да вкарат в заблуда общественото мнение.

В 19 век безпристрастната история отново подложи на изследване станалия спорен въпрос за жената папа.

В резултат на тия изследвания не остава никакво съмнение в туй, че папския престол някога е заемала же­на. Сред летописците запазили за потомството спомена за папеса Йоана има много католически епископи и монаси и дори един папа (Пий ІІ, 1458–1464), които често посвещавали трудовете си на папите. Папите охотно приемали тия посвещения, като никак не възразявали против факта за съществуването на папесата, както на всички било известно и още било прясно в паметта историческото събитие, справедливо предполагайки, че „щом като Йоана е била мъдра, красноречива и прекрасна, папският престол, на който са седели толкова неграмотни и кални монаси, трябва да се счита по-скоро почтен, отколкото опозорен от нея.”

Знаменитият италиански писател Петрарка (1304–1374) в книгата си „Животът на императорите и на папите” неведнъж припомня за Йоана VІІІ и забелязва, че Господ, „като се разсърдил за такова осквернение на св. престол, опустошил полята със скакалци.”

Бокачо - не по-малко знаменитият италиански поет (1313–1375), в книгата „Знаменити жени” сравнява Йоана със Семирамида.

Теодорик Виемо, църковен писател и секретар на папа Йоан XXIII пише: „Йоана преподавала в гръц­кото училище в Рим, където преди време учел блажени Августин. Докато била бедна, тя без умора се предавала на научни занятия, но като станала папа, наголемила се, развратила се и в края на краищата забременяла от едного из слугите, родила дете във време на офици­ална процесия около църквата „Св. Ирина”, дето за спомен на това събитие бил издигнат мраморен паметник.”^[1]

Йоан Карл Херсон, канцлер на Парижкия университет, през 1404 г. в гр. Тарасконе, в присъствие на папа Бенедикт XIII, произнесъл проповед, в която казал: „Заблуждавал се е Рим, признавайки толко­ва дълго време жена за свой духовен вожд.”^[2]

Теодор Енгелуски в летописа си разказва, че когато папесата раждала, появил се дявол, който викал: „Папа, патер патрум, патерит, папеса пареллум.”^[3] – „Папата, отецът на отците, бидейки папеса, роди малко папче.”^[4]

За Йоана VIII са писали Феликс Амерлинк, Мартин Франк, Ем. Пиколомини, впоследствие папа Пий II (1458-1464), и много други.

Статуята на папеса Йоана в течение на много ве­кове украсявала известния Сиенски събор, където я е виждал френският историк Мабийон (1632–1707), по думите на когото „всеки несляп може да я отличи сред статуите на Лъв и Бенедикт.” На пиедестала на памет­ника било написано: „Johannes VIII, femina ex Anglia“ („Йоана, жена от Англия”).

Платиний, библиотекар на Ватикана, кардинал Пандулф, епископ Яковитски, и много други утвърждават, че в папския дворец, в църквата „Св. Силвестър” се намирало кресло от червен мрамор с кръгло от­върстие за сядане. На това кресло канели да седнат из­бираните папи след Йоана VІІІ, за да могат те да представят на погледа и осезанието на избирателите не­опровержими доказателства за мъжкия им пол, при ко­ето осезаващите възклицавали: „habet” („има”)^[5], и само подир това поверявали на новоизбрания папа ключовете на св. ап. Петър. Не избегнал сядането на тоя стол и Александър Борджия, макар той в това време да имал жена (Лукреция), четири големи сина, годеница и дъщеря.

Тази единствена по рода си церемония била унищо­жена в ХVІ век по думите на Пентеклесийския епископ Йоан, понеже нравите на римските архиереи, окръжени от незаконородени деца и хетери, давали на римляните достатъчна гаранция за техните мъжки способности.

През 1414 г. започнал Съборът в Констанц, на който от всич­ки страни на Европа бързали крале, курфюрсти, архиереи, богослови, и подир тях следвали 50 ювелири, 340 цирулници^[6], 900 готвачи и 1500 проститутки, както свидетелства ръкописът на Виенската библиотека.

Това „достопочтено” събрание, между друго, трябвало да реши съдбата на еретика, знаменития чешки проповедник Ян Хус, който не признавал папата за непогрешим глава на Църквата и искал причащение под двата вида. За такива „еретически богохулства” Хус, окован в пранги, бил доставен на събора, за да даде отговор. Почнало се изследване. Отворена била книгата на Хус и следователите внимателно прочели „еретическите места”, като например: „Иисус Христос и без глава на Църквата може да управлява с учениците Си, разпръснати по цялата вселена.”

На въпроса „Как се е осмелил да напише такава ерес?” Хус отговаря: „Без глава и без началник е била Църквата, когато в течение на 2 години и 5 месеца папствала жената Йоана.”

Другото място от книгата: „Недостатъчно е да бъде избран папата, за да стане настоящ глава на Църквата”, Хус обяснява тъй: „Аз казах това, защото никой християнин да се не заблуждава да приеме папесата за настоящ глава на Църквата.”

Никой от присъстващите членове на събора не се намерил да възрази нещо, никой не упрекнал говорещия. Разтворената книга на Хус „За Църквата” лежала на масата, във всеки ред съдиите основателно намирали ереси и богохулства, и само мястото, дето се говори за папесата, е оставено без възражение: „Католическата църква, се казвало там, на която е съдено да преодолее вратата на ада, трябва да бъде безупречна и неопетнена, но такива не всякога са бивали папите и съветниците им кардинали, многократно дохождащи до греха, като например при избора на папа Йоан, който се оказал жена. Нима трябва да считаме пречиста и безупречна тази публично родила жена?!”

Три пъти смелият реформатор упреквал с папесата своите съдии, поддържащи безгрешността на св. престол, но никой от 22 кардинали, никой от 49 епи­скопа, никой от 272 богослови не упрекнал Хус в лъжа. Това свидетелство вписано в протокол ХVІІІ от папските секретари не може да подлежи на никаква кри­тика, на никакво възражение: Констанцкият събор трябвало безмълвно да признае неоспоримостта на историче­ския факт, че на папския престол някога е седяла жена.

Сега по въпроса кога е било това. Папеса Йоана заемала папския престол подир папа Лъв IV, кой­то бил папа до 847 год. От 847 до 850 г. папствала тя - папеса Йоана. След смъртта й за папа бил избран Бенедикт III.

Възшествието на жена на папския престол в наше време изглежда като нещо фантастично, невероятно, но в описваното време (9 в.) това не е било толкова невероятно. По свидетелството на неподкупната исто­рия, западното християнство „за властолюбие, алчност и развратеност на духовенството” (Баварска хроника) се намирало в най-последната степен на нравственото падение. Известният папски историк кардинал Бароний разказва: „Избиране на архиереи не ставаше вече от духовенството, и дори минаваше без негово съгласие, църковните устави бяха в пълно пренебрегване, папските укази се тъпчеха с нозете, всякакви традиции и тържествени обреди при въдворяване главата на църквата бяха отменени и от прежния церемониал не остана и следа. Във всички боравеше ненаситно властолюбие, налагано с помощта на юмрука.”

Това драгоценно признание на кардинала, комуто по­вече от когото и да било са били известни „тай­ните на папския двор” ще допълним с показанието на историята. Не много преди Йоана VIII избирането на папа почнало да става без съгласието на императорите. Почти постоянно то се съпровождало с грубо насилие, нерядко противните партии избирали двама папи, които с въоръжена сила си оспорвали „светия” престол. Победеният затваряли в затвор или удавяли в Тибър.

Как е успявала Йоана толкова дълго време да скрива своя пол? На този въпрос леко ще намерим отговор в историята на Църквата. В първите векове на християнството е имало не малко жени, които заради религиозен подвиг скривали своя пол и като се преобли­чали в мъжки дрехи, подвизавали се в мъжките манастири. Във време на гоненията от Диоклетиан свв. Архелая, Текла и Сусана (вж. Жит. на светиите, 6/19 юни) се от­далечили в Кампания в мъжки дрехи.

Св. преподобномъченица Евгения (24 декември/6 януари) също под вид на мъж се подвизавала в мъжки манастир и била из­брана от братята за настоятел на манастира. Впослед­ствие този настоятел бил наклеветен в нарушение на седмата Божия заповед („Не прелюбодействай”) и бил подведен под съд пред своя баща - Александрийския епарх Филип. Тук мнимият настоятел открил своя пол и с това обърнал към Христа родителите си, които до това време били езичници.

Св. Теодора Александрийска (паметта й е на 11/24 септември), под името Теодор, се подвизавала в мъжко облекло, в мъжки манастир. Там мнимият монах бил обвинен от една безсрамна девица в нарушение обета на целомъдрието, за което бил изгонен от манастира. Монах Теодор се заселил в колиба, недалеко от манастира, взел от девицата мнимото си дете и го възпитал като собствено. И само след смъртта му братята узнали кой бил монах Теодор.^[7]

Точно така и Йоана се подвизавала в мъжки манастири под вид на мъж, отначало в провинциите, а после във „вечния град” Рим, където придобила широ­ка известност с красноречието си, за което папа Лъв IV я назначил професор на богословието в школата на св. Августин и за свой личен секретар. Като нямал в Рим ни роднини, ни любовници, секретарят на папата с го­ляма готовност се грижел пред него за всичко и ето за­що, когато Лъв IV умрял, неговият секретар Йоан бил един от най-силните претенденти за „светия” престол.

В това време още не съществувал конклавът, ни кардинали, затваряни за гласуване при избирането на папа в тъмни килии на Ватикана. Папите се избира­ли под открито небе, посред бял ден, при изобилното проливане на вино и кръв, тъй като партиите се борили помежду си повече със сопи и камъни, отколкото с изкусно подправени речи. Гласовете открито се купува­ли с обещаване на вино, пари или жени, които тук пък полуголи тичали по площадите и предлагали услугите си в замяна на гласове.

У мнимия о. Йоан нямало недостиг на приятели. За него агитирали монасите от неговия манастир, жени­те, които се възхищавали от красотата на бенедиктинеца, слугите на покойния папа Лъв IV. Те похвалявали неговата мъдрост, безкористие, щедрост и други добродетели, и накрая победили. Йоан бил избран за папа.

Временно заглушените изисквания на плътта, благо­дарение на сития и изнежен живот, се пробудили в Йоана с небивала сила. В услуга се оказал личният секретар. Йоана забременяла и никъде вече не се показвала.

Между това се появила суша, налетели скакалци, глад заплашвал народа. Папата се отправил на тържествена процесия, възседнал богато накичено муле. Бавно се движело човешкото море по стъгдите на светия град и най-сетне шествието пристигнало на Латеранския площад, където Йоан VIII бил обзет от неимоверни болки в корема. С големи трудности, поддържан от висшите духовни сановници, се завлякъл той към под­ножието на издигнатия специално за него престол, при който се и родило мъртво недоносче дете, а сам „папата” изпуснал грешния си дух. Тялото на Йоана било погребано на същото място, дето умряла и дето впоследствие била издигната статуя на раждаща жена.

Папеса Йоана ражда – гравюра върху дърво на Джовани Бокачо (ХІV в.)

Списание „Православен мисионер”, 1939 г., бр. 1, 3.

[1] Secretoribus Pontificum negotis ablibitus Rer. Cons. Constatiniensis, том І, стр. 480.

[2] Cerson oper. том VІ, Париж, 1706, Dupin ed.

[3] Leibnitz, Script, Bruns, том І, стр 1065.

[4] Според друга версия това е надписът върху паметника, издигнат на лобното място на папеса Йоана, който гласял: „Petre, Pater Patrum, Papisse Prodito Partum.” („Петре, Отец на Отците, издай раждането на дете от жената-папа.”) – бел. ред.

[5] По друга версия възклицавали: „Pара nоvа hаbеt оvа!”

[6] Лица с елементарни познания по медицина – бел. ред.

[7] Разбира се, настоятелите на манастири — жени, не извър­швали служба, защото знаели думите на св. ап. Павел: „Жените ви в църквите да мълчат, ... понеже е срамотно жена да говори в цър­ква" (1 Кор. 14:34-35), и „на жена не позволявам да поучава, но ...  заповядвам да бъде в безмълвие" (1 Тим. 2:12). Ако се забранява на жените учителство в църквата, то още повече богослужение – бел. ред на „ПМ” Михаил Калнев.