У мнозина православни възникват опасения във връзка с т. 22 от проекта за един от документите на Всеправославния Събор озаглавен "Отношението на Православната Църква с останалия християнски свят":

„Православната Църква смята, че каквито и да било опити да се разруши единството на Църквата, предприемани от отделни лица и групи уж под предлог за съхранение или защита на истинното Православие, подлежат на осъждане. Както свидетелства целият живот на Православната Църква, съхраняването на истинната православна вяра е възможно само благодарение на съборния строй, който от древност представлява компетентен и висш критерий на Църквата по въпросите на вярата.”

Нека се опитаме да разберем има ли основание за безпокойство. На пръв поглед няма, но...

1. Всъщност нима не подлежат на осъждане всички опити да се разруши единството на Църквата уж под предлог за съхраняване или защита на истинното Православие? Разбира се, голям грях е разсичането единството на Църквата. Както е казал св. Киприян Картагенски: „Може ли този, който не се придържа към единството на Църквата да мисли, че опазва вярата? Може ли този, който се противи и постъпва противно на Църквата да се надява, че се намира в Църквата, когато блаженият апостол Павел, разсъждавайки по този предмет и показвайки тайнството на единството, казва: „Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог” (Еф. 4:4-6). <...> Всеки, който се отделя от единството на Църквата се съединява с жена прелюбодейка и става чужд за обещанията дадени на Църквата; изоставящият Църквата Христова лишава себе си от наградите, предопределени от Христос: той за нея е чужд, непотребен, неин враг е. Такъв вече не може да има Бога за Отец, защото няма Църквата за майка. <...> Но както Христовият народ не бива да се разделя, така и Христовият хитон, изтъкан изцяло открай докрай, не бил раздран от придобилите го: с неразделната здравина на своите свръзки той посочва неразделното съгласие на всички нас, които сме се облекли в Христа. По този начин, чрез тайнственото знамение на Своята одежда Господ предизобразил единството на Църквата. Кой е толкова нечестив и вероломен, кой е дотолкова заразен от страст към раздори, че да смята за възможно или да дръзва да раздира единството Божие – одеждата Господня – Църквата Христова?” („За единството на Църквата”).

Всичко това е вярно, всякакви опити от такъв род трябва да бъдат осъдени. Само че опасението възниква от отсъствието в проекта за този документ дори и на намек за това, че съхраняването и защитата на истинното Православие може и да не бъде на ужким, и че причина за разделението на Църквата може да бъде също така и ерес, от каквато Църквата действително трябва да бъде защитена. И в такъв случай дълг на отделни лица и групи е да издигнат гласа си против ереста. Отсъствието на такава уговорка в проекта за документа обаче може да позволи на всеки да предположи, че мотивите на такива, които отправят критични забележки още отрано са известни и отрано са осъдени... 

2. Разбира се, че „съхраняването на истинната православна вяра е възможно само благодарение на съборния строй, който от древност представлявал компетентен и висш критерий на Църквата по въпросите на вярата”. Още светител Атанасий Велики укорявал арианите, че пренебрегват „вярата изложена от цял Вселенски Събор” ("До епископите на Египет и Либия", 4). Само че в документа няма нито дума за това, че както свидетелства целият живот на Православната Църква, събори (дори самоназовали се „вселенски”) също се е случвало да отстъпят от вярата. И верността към съборността на Църквата от преголямо множество светии се е проявявала във вид на отказ да се подчинят на такива лъжесъбори, защото твърдо изповядвали непроменяемостта на Истината, приемствено явена на Църквата. Те били верни на думите на св. Кирил Александрийски: „Най-правилното наше дело ще бъде, ако ние, обръщайки се към думите на светите отци се постараем да приемем тях за главно ръководство, като изпитваме по думите на Писанието самите себе си дали сме във вярата, а нашите собствени разсъждения колкото се може повече да съобразяваме с техните верни и непорочни мисли” (Второ послание до Несторий). 

И благодарение на тях – непреклонните, безстрашните, изпълнените със Светия Дух – съборният строй е възтържествувал: събирали са се истинни Събори, които са изобличавали нечестието на лъжесъборите и утвърждавали истинската вяра.

Но тъй като тези неща не се споменават в проекта за този документ някои хора може да решат, че са налице достатъчни основания да се заяви още отсега, че този събор е истинен и че всякаква критика по негов адрес оттук нататък е неправилна и действа като рушител на съборния строй. Ето този момент поражда опасения. Тоест от една страна не може да не се съгласим с казаното и не можем отнапред да предполагаме, че текстът е съставен злонамерено. Но от друга страна обаче, не е възможно отсега още да бъдем уверени, че казаното няма да се използва от някого във вреда на Църквата и нейната вяра.

Благодатный Огонь

Превод: прот. Божидар Главев