Колко високо е издигнат сътвореният свят от великия безпределен Ум, Който носи всичко в Себе Си и Сам е над всичко! Но нима си мислиш да обхванеш необятното? Веднага щом създал света, от първия още миг, Бог чрез велики и неотменни закони го движи и води като пумпал, който се върти в кръг под ударите. Понеже естеството на този обширен и прекрасен свят не e случайно, а и подобно нещо не бива да си представяш, но открай време са му дадени закони, които не са случайни. Някой виждал ли е дом, или кораб, или бърза колесница, или щит и шлем, които не са направени от ръце? Светът не би устоял толкова време, ако някой не го управлява. И хорът на певците ще се разстрои, ако никой не го ръководи. Тъй и за вселената не е свойствено да има друг Управител освен Този, Който я е създал.

Ти, който смяташ звездите за управители на нашето раждане, живот и на целия свят, кажи: какво още друго небе ще простреш над самите звезди и над тях ще поставиш ли още по-ново и по-ново, за да има някоя да управлява управляващите? Под една звезда се раждат цар и много други хора, от които един е добър, а друг – лош, един е оратор, друг е търговец, трети – скитник, друг пък знатният престол го прави надменен. Мнозина, родени под различни звезди, имат една и съща участ както по море, тъй и на война. Които ги свързвали звездите, тях пък не ги свързвал еднакъв край. А други, макар и звездите да ги разделили, ги съединила еднаквата кончина. Чиста басня е, че за всеки има някаква изначална предопределеност. А ако и над нея господства някоя по-обща и по-силна, и има звезди, противни на други, то тях пък кой ги е смесил? Защото този, който ги е съчетал, той щом пожелае, ще прекрати и съюза. А ако това е направил Бог, то как така първо е станало това, което е заменило у теб моя Бог, или и Самия Бог ще подчиниш на звездите? Ако пък няма управляващ, то как ще стои този свят? – не виждам такава възможност, дори и някой да поиска с такива разсъждения да прогони Бога. Защото по необходимост някой трябва да управлява – или Бог, или звездите.

А аз зная следното: Бог управлява вселената. Божието Слово и тук, и там разпределя всичко, което според Неговия замисъл е поставено да бъде на небесата и на земята; и на едни твари завинаги е дадено неизменно постоянно устройство и направление, а на други е отреден живот променлив и доста разновиден. За тях Бог едно ни разкрива, а друго пази в тайниците на Своята премъдрост, за да изобличи суетното тщеславие на смъртните; едно Той е поставил тук, а друго ще се яви в последните дни. Както земеделецът жъне само узрялото, тъй [постъпва] и Христос - най-добрият съдия на моя живот.

Такова е моето слово – то не зависи от звездите и върви по своя път. Говори ми ти за своите хороскопи, за нищожните части на зодиакалния кръг и за пътя, който изминава; разрушавай моите закони на живота – страх за злочестивите и надежда за добрите, борещи се до край! Ако всичко зависи от звездния кръг, то и мен повлича неговото завъртане. И самото желание в мен се поражда от същия този кръг – безсилни са и волята ми, и умът ми, които биха ме водили към доброто, но и към него ме привлича небето.

Не ми споменавай за великата слава Христова – звездата-благовестница, сочела от изток пътя на влъхвите към града, където възсиял Христос – безначалният Син на смъртния род! Тя не е една от тези, чиито тълкуватели са астролозите, а е необикновена и не се е явявала преди това, но са я забелязали в еврейските книги. Предузнавайки от тях за звездата, халдеите, които посветили живота си на звездологията, с удивление я разпознали сред множеството наблюдавани от тях звезди и като забелязали необикновеното й сияние, с което тя се носела по въздуха от изток към еврейската земя, заключили за раждането на Царя. Именно тогава, когато заедно с небожителите се поклонили на Царя и астролозите, у тях отпаднала грижата за собственото им изкуство.

Но нека те се носят по своите пътища, каквито им е указал Царят-Христос, тези огнени, вечно движещи се, следващи своя път звезди, както неподвижните, така и блуждаещите, описвайки, както казват, едни и същи кръгове, а ние ще оставим без изследване, може ли по природа огънят да гори без да се поддържа, или съществува някоя, тъй наречена пета стихия.

Що се отнася до нас, нека да вървим по своя път. Защото макар и да сме земни затворници, все пак ще побързаме към разумното и небесно естество.

Песнопения таинственные, Слово 5, О Промысле

Превод: Светла Георгиева