Съвети на кризисния психолог

„Обикновено хората смятат мисълта за нещо маловажно, защото не са особено внимателни при приемането на мислите. Но всичко добро се е родило от използването на правилни мисли, а всичко зло – от приемането на погрешни мисли. Мисълта е подобна на рулевото перо на кораб: от малкото перо, от тази нищожна дъска, която се влачи зад кораба, зависи посоката и в голямата си част съдбата на цялата огромна машина.“

Св. Игнатий Брянчанинов, епископ Кавказки и Черноморски

В кризисни периоди от живота почти всички хора страдат от нападение на натрапчиви мисли. По-точно казано, натрапчивите мисли са формата, в която при нас идват лъжливите идеи, които се опитват да ни овладеят. Всеки ден съзнанието ни бива подлагано на активни атаки. Това ни пречи трезво да оценим ситуацията, да правим планове и да вярваме в тяхното осъществяване, заради тези мисли ни е трудно да се съсредоточим и да намерим резерви за преодоляване на проблема, тези мисли изтощават, а често довеждат и до отчаяние.

Ето например някои мисли, които възникват при раздяла:

- Аз никога вече няма да бъда с никого. На никого не съм нужна (нужен).

- Той (тя) беше най-добрият (най-добрата) и такъв човек аз повече никога няма да намеря.

- Не мога да живея без него (нея).

- Всичко, което се случи беше по моя вина.

- Няма да мога да създам такива отношения с никого, защото вече не се уважавам.

- В бъдеще няма да има никаква радост. Сегашният живот завърши и сега само ще оцелявам.

- По-добре изобщо да не живея, отколкото да живея така. Не виждам смисъла на такъв живот. Не виждам никакъв смисъл и надежда.

- Сега на никого вече няма да мога да се доверя.

- Как ще кажа на родителите си?

- Сега всички ме осъждат.

- Аз не мога нищо. Никога няма да стана нормален (нормална) и достоен (достойна) за уважение.

И други подобни мисли. Те пронизват нашето съзнание. Не ни напускат нито за секунда. Те ни карат да страдаме в много по-голяма степен, отколкото самите събития, предизвикали кризата.

Съществуват редица психични заболявания (депресия с органичен произход, шизофрения и т.н.), в симптомите на които се срещат натрапчиви мисли. При тези заболявания ни е познат само един начин за лечение – с лекарства. В този случай болният трябва да се обърне към лекар-психиатър за назначаване на лечение.

Голяма част от хората обаче, страдащи от натрапчиви мисли при преживяване на криза нямат психопатологични нарушения. С помощта на нашите съветите те биха могли успешно да се отърват от тези мисли и да излязат от кризата.

Каква е природата на натрапчивите мисли?

От гледна точка на науката, натрапчивите мисли (обсесиите) са непрекъснато повторение на нежелани представи и влечения, съмнения, желания, спомени, страхове, действия, идеи и др., от които не можем да се избавим с усилие на волята. В тези мисли реалният проблем се преувеличава, уголемява, изопачава. Като правило тези мисли са няколко и се въртят в порочен кръг, който не можем да разкъсаме и бягаме в този кръг като хамстери във въртележка.

Колкото повече се опитваме да се отървем от тях, толкова повече стават те. И тогава се появява усещането за тяхната насилственост. Много често (но не винаги), натрапчивите състояния са съпроводени с депресивни емоции, тягостни мисли, както и чувство за тревога.

За да решим този проблем трябва да отговорим на въпросите:

- Каква е природата на натрапчивите мисли? Откъде идват те?

- Как да се борим с натрапчивите мисли?

И тогава става ясно, че психологията няма точен отговор на този въпрос.

Много психолози, отвлечено и без доказателства, са се опитвали да обяснят причината за възникването на натрапчивите мисли. Различните психологически школи и до сега водят война помежду си по този въпрос, но голямата част от тях все пак свързват натрапчивите мисли със страха. Вярно, това не прави по-ясен въпроса как да се справим с тях. Опитвали са се да намерят поне някакъв метод, който би позволил ефективна борба с натрапчивите мисли, макар че през миналия век са успели да изнамерят само метода на лечението с лекарства, който временно може да помогне да се справим със страха и съответно с натрапчивите мисли. Лошото е, че той далеч не винаги е ефективен. Причината си остава, а лечението с лекарства само временно премахва симптомите. Съответно, в голяма част от случаите лечението с лекарства е неефективно като метод за борба с натрапчивите мисли.

Има още един стар метод, който създава илюзията за решаване на проблема, но само още повече го влошава. Въпреки това към него се прибягва доста често. Става дума за алкохола, наркотиците, безумните развлечения, екстремните спортове и др.

Да, така за кратко можем да се откъснем от натрапчивите мисли, но по-късно те така или иначе пак се „включват“ и при това с още по-голяма сила. Няма да се спираме на обясненията за неефективността на такива методи. Всеки човек и без това ги знае от собствен опит.

Класическата психология не дава рецепти за ефективна борба с натрапчивите мисли, защото не разбира природата на тези мисли. По-просто казано, много трудно е да се бориш с враг, ако не го виждаш или ако даже не знаеш кой е той. Школите по класическа психология, като самонадеяно зачеркнаха огромния опит в духовната борба, натрупан от предишните поколения, започнаха наново да създават определени понятия. Тези понятия в различните школи са различни, но главното е, че причината за всичко се търси ту в безликото и непонятно подсъзнание на самия човек, ту в някакви физико-химически взаимодействия на дендритите, аксоните и невроните, ту в осуетените надежди за самореализация и т.н. При това няма разбираемо обяснение за това какво представляват натрапчивите мисли, за механизма на тяхното въздействие и законите за проявяването им.

В същото време отговорите на въпросите и успешните решения на проблема са известни от хилядолетия. Ефективният начин за борба с натрапчивите мисли у психически здравия човек съществува!

Всички знаем, че силата на натрапчивите мисли е в това, че те могат да влияят на съзнанието ни без участието на нашата воля, а нашата слабост е в това, че ние от своя страна почти никак не можем да влияем на тях. Тоест зад тези мисли стои самостоятелна воля, различна от нашата. Самото име „натрапчиви мисли“ вече предполага, че те са ни „натрапени“ от някого извън нас.

Често ни учудва и парадоксалното съдържание на тези мисли. Тоест логически ние разбираме, че съдържанието им не е напълно обосновано, не е логично, че не е продиктувано от достатъчно количество реални външни обстоятелства или че те даже са абсурдни и лишени от всякакъв здрав смисъл, но въпреки това не можем да им се противопоставим. Също така, често при възникването на такива мисли си задаваме въпроса: „Как ми хрумна това?“, „Откъде се взе тази мисъл?“, „Как тази мисъл ми влезе в главата?“. Ние нямаме отговор на тези въпроси, но по някаква причина все пак смятаме тази мисъл за своя. При това натрапчивата мисъл има огромно влияние върху нас. Всички знаят, че човек, преследван от натрапчиви мисли, запазва критично отношение към тях и разбира цялата им нелепост и колко чужди са те на неговия ум. Но когато той се опитва да ги спре със силата на волята си, това не дава резултати. Значи имаме работа със самостоятелен разум, различен от нашия.

Чии са тези разум и воля, които са насочени срещу нас?

Светите отци на Православната църква казват, че в подобни ситуации човекът си има работа с нападение от бесовете. Веднага искам да поясня, че никой от тях не приема бесовете така примитивно, както ги възприемат тези, които не са се замисляли за тяхната природа. Това не са онези смешните, косматите, с рогата и копитата! Те изобщо нямат видима външност, което им позволява да действат незабележимо. Можем да ги наречем различно: енергии, духове на злобата, същества. Да говорим за тяхната външност е безсмислено, но знаем, че основното им оръжие е лъжата.

И така именно злите духове, по мнението на светите отци, са причина за тези мисли, които ние приемаме за свои. Човек трудно се отказва от навиците си. А ние така сме свикнали да смятаме за свои и единствено свои всичките си мисли, всичките наши вътрешни диалози и даже вътрешни битки. Но за да спечелим тези битки, трябва в тях да сме на своя страна, срещу врага. А за това е нужно да разберем, че тези мисли не са наши, че са ни натрапени отвън от враждебна за нас сила. Бесовете действат като обикновени вируси и при това се опитват да останат незабелязани и неразпознати. Освен това тези същества действат независимо от това дали вярвате или не вярвате в тях.

Св. Игнатий (Брянчанинов) пише следното за природата на тези мисли: „Духовете на злобата толкова хитро водят борбата срещу човека, че внушаваните от тях помисли и мечтания се представят на душата като такива, които са родени в нея самата, а не от чужд на нея зъл дух, който й въздейства и заедно с това се опитва да се скрие.“

Критерият за определяне на истинския източник на нашите мисли е много прост. Ако мисълта ни лишава от покой, тя е от бесовете. „Ако ти от някое сърдечно движение веднага изпитваш смущение или духовно утеснение, то това вече не е свише, а е от противоположната страна – от злия дух“, казва праведният Иоан Кронщадски. А нима не е точно такова действието на натрапчивите мисли, които ни мъчат по време на криза?

Вярно, ние не винаги сме способни правилно да оценим своето състояние. Известният съвременен психолог В. К. Невярович в книгата си „Терапия на душата“ пише за това: „Отсъствието на постоянна вътрешна работа по самоконтрол, духовно трезвение и осъзнато управление на собствените мисли, подробно описани в аскетическата светоотеческа литература, също има своето влияние. Може също да се предположи, с по-голяма или по-малка степен на очевидност, че някои мисли, които, впрочем почти винаги, се усещат като чуждородни и даже принудителни и насилствени, действително имат чужда на човека природа, защото се оказват демонични. Според светоотеческото учение, човек често не е способен да различи истинския източник на своите мисли, а душата е пропусклива за демоничните стихии. Само опитните подвижници на светостта и благочестието, с вече очистена от молитвен подвиг и пост светла душа, са в състояние да забелязват приближаването на тъмнината. Покритите с греховен мрак души често не усещат и не виждат това, защото тъмното трудно се различава на тъмно.“

Именно мислите „от лукавия“ поддържат всички наши зависимости (алкохолна, хазартна, болезнена невротична зависимост от някои хора и т.н.). Мислите, които ние погрешно приемаме за свои, ни тласкат към самоубийства, отчаяние, обиди, непрощаване, завист, страсти, подклаждат гордостта и нежеланието да признаваме грешките си. Като се маскират за наши мисли, те натрапчиво ни предлагат да извършваме много лоши неща спрямо другите хора и да не се трудим за своето поправяне. Тези мисли ни пречат да стоим на пътя на духовното развитие, внушават ни чувството за превъзходство над другите и т.н. Такива мисли са и тези т. нар. „духовни вируси“.

Духовната природа на такива мисли-вируси се потвърждава от това, че, например, често ни е много тежко да извършим някое богоугодно дело, да се помолим, да отидем в храма. Чувстваме вътрешна съпротива, полагаме големи усилия да се съпротивляваме на тези, като че ли наши собствени мисли, които намират огромно количество извинения да не направим едно или друго. Какво толкова сложно има в това да станем сутрин рано и да отидем в храма? Но не, когато искаме можем бързо да станем рано, но ще ни бъде трудно да станем рано, за да отидем в храма. Както казва руската пословица: „Църквата може и да е близо, но пътят до там е хлъзгав, кръчмата може и да е далеч, но лека полека все ще стигна.“ Да седим пред телевизора също ни е лесно, но е трудно да се заставим да стоим също толкова време на молитва. Това са само някои примери. Всъщност целият ни живот представлява непрекъснат избор между доброто и злото. И ако анализираме избора, който правим, всеки от нас може да види ежедневното действие на тези „вируси“.

Така опитните в духовно отношение хора са разглеждали природата на натрапчивите мисли. И техните съвети за преодоляване на такива мисли работели безотказно! Опитът еднозначно показва, че църковното разбиране на този въпрос е вярно.

Как да победим натрапчивите мисли?

Как, съгласно с това вярно разбиране, да победим натрапчивите мисли?

Първите стъпки са следните:

1. Признайте, че имате натрапчиви мисли и че трябва да се избавите от тях!

Вземете твърдо решение да се избавите от това робство, за да изграждате живота си от тук нататък без тези вируси.

2. Сами поемете отговорността

Искам да отбележа, че ако приемаме тези натрапчиви мисли отвън и под тяхно влияние извършваме определени постъпки, то ние сме тези,  които носят отговорност за тези постъпки и последиците от тях. Не бива да се прехвърля отговорността върху натрапчивите мисли, защото ние сме ги приели и действаме в съгласие с тях. Не действат мислите, а ние.

Ще поясня това с пример: ако помощник се опитва да манипулира своя ръководител и това му се удаде и ръководителят вземе погрешно решение, то отговорността за това решение ще носи именно ръководителят, а не неговият помощник.

3. Мускулна релаксация

Достъпно за всички средство за борба с натрапчивите мисли, ако са породени от страх и тревога, е мускулната релаксация. Работата е там, че когато успеем напълно да отпуснем тялото си, да свалим мускулното напрежение, то заедно с това задължително тревожността намалява и страховете отстъпват, а съответно, в по-голямата част от случаите, намалява и интензивността на натрапчивите мисли. Упражнението се прави много просто:

Легнете или седнете. Отпуснете максимално тялото. Започнете с отпускане мускулите на лицето, после на шията, раменете, торса, ръцете и краката, като завършите с пръстите на ръцете и краката. Опитайте се да усетите, че в тялото ви няма дори и най-малко напрежение, в нито едно мускулче. Почувствайте го. Ако не сте успели да отпуснете някоя част или група мускули, тогава отначало максимално напрегнете тази част, а после отпуснете. Направете това няколко пъти и тази част от тялото или група мускули непременно ще се отпусне. В състояние на пълно отпускане трябва да стоите от 15 до 30 минути. Добре е да си представяте, че сте на някое хубаво място в природата.

Не се тревожете за това, доколко сте успели да се отпуснете, не се мъчете и не се напрягайте – позволете на отпускането да става по свой ритъм. Ако почувствате, че по време на упражнението ви идват странични мисли, опитайте се да ги махнете от съзнанието си, като насочвате вниманието си от тях към визуализация на някое място в природата.

Правете това упражнение по няколко пъти на ден. Това ще ви помогне значително да намалите тревогата и страха.

4. Превключвайте вниманието си!

Най-добре е да насочваме вниманието си към това, което помага на ефективната борба с тези натрапчиви същества. Вниманието може да се насочва към помощта на хората, към творческа дейност, обществена дейност или към домакинството. Нашите предци са считали, че за прогонване на натрапчивите мисли много добри са заниманията с полезен физически труд.

5. Не се занимавайте със самовнушение, като повтаряте тези мисли за себе си!

На всички е добре известна силата на самовнушението. Самовнушението понякога помага в особено тежки случаи. Самовнушението може да премахва болката, да лекува психосоматични разстройства и значително да подобрява психическото състояние. Благодарение на простотата на използване и изразената ефективност, то се използва в психотерапията от древност.

За съжаление, често се наблюдава самовнушение с негативни твърдения. Човек, който е изпаднал в критична ситуация, постоянно несъзнателно и на глас изговаря твърдения, които не само не му помагат да излезе от кризата, но и влошават състоянието му. Например, той постоянно се оплаква на своите познати или говори за себе си така:

- Останах сам.

- Вече никога няма да бъда с някого.

- Не искам да живея.

- Няма да мога да си я (го) върна и т.н.

По такъв начин се включва механизмът на самовнушение, който наистина довежда човека до определено усещане за безпомощност, тъга, отчаяние, заболявания и психически разстройства.

Става така, че колкото по-често човек повтаря тези негативни твърдения, толкова по-отрицателно влияят те на мислите, чувствата, усещанията, емоциите и представите на този човек. Не бива до безкрай да се повтарят такива неща. С това не само не си помагате, но и се заравяте в дълбините на кризисното блато. Какво да се прави?

Ако се хващате, че често повтаряте тези заклинания, направете следното:

Заменете твърдението с точно противоположното на него и често го повтаряйте по много пъти.

Например, ако постоянно мислите и говорите, че животът ви е свършил с развода ви, то 100 пъти внимателно и ясно кажете, че животът продължава и с всеки изминал ден ще става все по-добре и по-добре. Най-добре е такива внушения да се правят по няколко пъти на ден. Вие реално ще почувствате ефекта много бързо. При съставяне на положителни твърдение избягвайте представката „не“. Пример: не „Аз в бъдеще няма да съм сам.“, а „Аз във всички случаи в бъдеще ще бъда с любим човек.“ Това е много важно правило при съставянето на положителни твърдения. Обърнете внимание на това. То е важно. Не съставяйте твърдения за нещо, което е недостижимо или неетично. Не бива да се правят и твърдения с цел повишаване на самооценката.

6. Опитайте се да намерите в себе си скрити изгоди от това състояние, в което се намирате! Откажете се от тези изгоди!

Колкото и парадоксално да звучи, човек, който постоянно се подлага на тежки нападки и изтощителни натрапчиви мисли, много често намира в тях мними изгоди за себе си. Преди всичко самият човек не иска и не може да признае тези изгоди, защото самата мисъл за изгода от страна на източника на страданието му се струва кощунствена. В психологията това понятие се нарича „вторична изгода“. В случая вторичната изгода е допълнителната полза от мъките и страданията в дадената ситуация, която надвишава ползата от разрешаването на проблема и бъдещото благополучие. Не е възможно да бъдат изброени всичките възможни ползи, които човекът получава от своите страдания. Ето някои от най-често срещаните.

1. „Той (тя) беше най-добрият(а) и аз никога повече няма да намеря такъв (такава).“

Изгода: не е нужно да променяш себе си. Защо да се стремиш към нещо? Защо да търсиш грешки в отношенията? Така или иначе вече нищо няма да се промени! Защо да искаш Божията помощ? Така или иначе всичко е свършено!

Ако сте се съгласили с тази мисъл, може нищо да не правите и да получавате съчувствието на околните. А когато човек активно се включва в борбата за щастие, той няма да получи такова съчувствие.

2. „В бъдеще няма да има никакви радости. Сегашният живот свърши и вече само ще оцелявам.“

Изгода: не се налага да се мисли как да се излезе от ситуацията (нали животът е свършил), не трябва много да се разсъждава, не трябва труд. Появява се самосъжаление, тежката (според нас) ситуация оправдава всички грешки и неправилни действия. Появява се приятното съчувствие на околните и вниманието към нас от страна на приятели и близки.

3. „По-добре изобщо да не живея, отколкото да живея така. Не виждам смисъл в такъв живот. Не виждам никакъв смисъл и надежда.“

Ако има надежда то вероятно би трябвало да се предприеме нещо. Но не ни се иска да правим това. Затова най-просто е да се примирим с тази мисъл, но да не опитваме нищо. Седи и се съжалявай, приеми ролята на жертва.

4. „Всичко, което се случи беше по моя вина.“

Изгода: не е нужно да се замисляш над сегашните грешки, да търсиш път за изправянето им, да размишляваш обективно за причините, които са довели до този край. Просто се предаваш, но не размишляваш, не признаваш, че си имал илюзии по отношение на този човек (можеш да не мислиш, че има вариант ти да поемеш вината).

Такива натрапчиви мисли се заменят с подобни: „На мен никога не ми е вървяло. Аз съм роден под нещастна звезда...“ Тоест по-изгодно е отговорността за собствения живот да прехвърлиш върху обстоятелствата или събитията и да убеждаваш себе си да не правиш нищо за подобряване на ситуацията и нейното разрешаване, т.е. отново се появява извинение.

5. „Няма да мога да създам такива отношения с никого, защото вече не се уважавам. Аз нищо не мога. Не мога да стана нормален човек, когото всички уважават.“

Изгода: не трябва да мислиш какво да направиш, за да те уважават. Самосъжалението и самоуспокоението дават основание нищо да не се прави по въпроса.

В този случай, като се съгласяваме с мисълта, че сме недостойни или губещи, си даваме възможност да не се стремим към нищо и да се отнасяме потребителски към околните, като търсим само съчувствие или похвала.

6. „Сега всички ме осъждат.“

Не може всички да ни осъждат. Но ако се съгласим с тази мисъл, то това е прекрасен повод да се самосъжаляваме и да не търсим помощ от хората. И отново пасивно да плуваме по течението, без да променяме себе си.

7. „Вече няма да мога на никого да се доверя.“

Изгода: не е нужно да се разбират причините за предателството, не трябва се търсят причини, не се налага да се опитваме да се поправим и да излезем от ситуацията. Не трябва да се учим да подбираме приятелите си по делата, а не по думите. Не е нужно да сменяме средата си с по-добра, в която има място за доверие. Защото ако сам не се промениш, то и хората, с които общуваш, остават същите, следователно кръгът се затваря и няма изход.

8. „Не бих могла(могъл) да живея без него (нея)“ или „Как сега ще живея сам(а)?“

Трудно е да осъзнаеш зависимостта си от конкретен човек и заеманата спрямо него инфантилна или обратно – покровителствуваща позиция. Такива мисли възникват, когато личното пространство е било напълно подчинено на Идола (кумира). (Неслучайно много от тези идолопоклонници, когато споменават своя Кумир, пишат местоименията с главна буква: Той, Тя или даже ТОЙ, ТЯ.). В случая е изгодно да не порастваш, като променяш собствените си постановки, да оставаш незрял и да не поемаш отговорността за своя живот. При покровителствуващата позиция изгодата е, че осъзнаваш своята значимост и увереността, че винаги знаеш какво е по-добро за някого, без да вземаш предвид мнението на този човек.

9. „Как ще кажа на родителите си?“

Трябва да се опитаме да се справяме с лъжливия срам. И да се смиряваме. Трябва да се учим да бъдем възрастни и да поемаме отговорност. А не ни се иска! Пък и по този начин окончателното решение на въпроса се отлага. Трудно е да си признаем, че отношенията са прекратени. Трудно е да поставим точка.

Помислете какви „изгоди“ можете да имате, като се съгласявате с такива мисли. Не намирате в тях нищо положително. Типичните мисли са изброени в началото на статията. Формулирайте по-точно какво имате предвид. Ако ви се иска да се оправдаете, да се ожалите, да не предприемате каквито и да било стъпки, да не поемате отговорност за своите решения, в такъв случай натрапчивите мисли ще ви предложат своите услуги и ще оправдаят всички ваши постъпки. Но трябва да помните, че заради тези „услуги“ на натрапчивите мисли ще ви се наложи да плащате с бъдеща зависимост от тях.

При търсенето на „изгодите“ всичко се „разголва“ и започва да изглежда непривлекателно и човек престава да бъде такъв, какъвто ИСКА да види себе си. Този процес е доста болезнен, макар че ако вторичната „изгода“ бъде намерена и осъзната, вие ще можете да намерите както други начини за нейното осъществяване, така и да я изкорените, а също да намерите успешно решение за трудната ситуация, в която се намирате.

Още веднъж искам да отбележа, че вторичните „Изгоди“ са скрити от съзнанието. Сега вие не ги виждате. Бихте могли да ги разберете и разкриете само чрез безпристрастен анализ на постъпките, мислите и желанията си.

7. Престанете да смятате натрапчивите мисли за свои!

Обърнете внимание на противоречието между вашите интереси, вашата логика и тези мисли, които се опитват да ви завладеят! Оценете тяхната парадоксалност, неуместност и логическа несъстоятелност. Оценете последствията и неизгодността на действията, до които може да доведе следването на тези мисли. Поразсъждавайте върху това. Помислете дали не виждате в тези мисли пряко несъответствие с това, което ви подсказва вашето съзнание. Вероятно ще намерите много несъответствия между натрапчивите мисли и своето съзнание.

Признайте, че тези мисли не са ваши, че те са резултат от външна атака на други същества срещу вас. Докато смятате натрапчивите мисли за свои, вие нищо няма да можете да им противопоставите и да предприемете мерки за тяхната неутрализация. Не е възможно да неутрализираш сам себе си!

8. Не се опитвайте да победите натрапчивите мисли като спорите с тях!

Натрапчивите мисли имат една особеност: колкото повече им се съпротивляваш, с толкова по-голяма сила те нападат.

В психологията е описан феноменът „Бялата маймуна“, който доказва трудностите на борбата с външното влияние вътре в съзнанието. Същността на феномена е такава: когато един човек казва на друг: „Не мисли за бялата маймуна!“, другият започва да мисли точно за бяла маймуна. Активната борба с натрапчивите мисли също води до такъв резултат. Колкото повече говориш на себе си, че ще се справиш, толкова по-малко се справяш.

Трябва да разберете, че с това състояние не можете да се справите само със силата на волята. На тази атака не можете да устоите като срещу равен. Такава ситуация може да се оприличи на ситуацията, при която много пиян човек почва да досажда на по-слаб от него минувач. При това колкото повече минувачът му обръща внимание, призовава го към ред и го моли да го остави на мира, толкова повече пияният настоява и даже започва да се държи агресивно. Как е най-добре да постъпи слабият в този случай? Да отмине, без да обръща внимание на пияния. В нашия случай трябва, без да встъпваме в конфликт с тези мисли, просто да прехвърлим вниманието си от тях на нещо друго (по-приятно). Щом пренасочим вниманието си и пренебрегнем натрапчивите мисли, те за известно време губят своята сила. Колкото по-често ги игнорираме веднага след като се появят, толкова по-малко те ни досаждат.

Ето какво казват за това светите отци: „Вие сте свикнали да говорите сами със себе си и смятате, че можете да спечелите спора с мислите, но те се отблъсват с Иисусовата молитва и от мълчанието на собствените мисли.“ (преп. Антоний Оптински). „Тълпата на изкусителните помисли става неуправляема, ако им позволим дори за малко да се задържат в душата, а още повече, ако влезем в преговори с тях. Но ако още от първия път ги отблъснем със силно напрежение на волята, отхвърляне и обръщане към Бога, те веднага ще се оттеглят и ще оставят атмосферата на душата чиста.“ (св. Теофан Затворник).

9. Най-силното оръжие против натрапчивите мисли е молитвата

Световно известният лекар, лауреат на Нобелова награда по физиология и медицина за приносите му за хирургическото зашиване на кръвоносни съдове и трансплантацията на кръвоносни съдове и органи, доктор Алексис Карел казва: „Молитвата  е най-мощната форма на енергия, която човек може някога да излъчи. Тя е толкова реална сила, колкото е земното притегляне. Като лекар съм наблюдавал пациенти, на които не помагаше никакво терапевтично лечение. Те успяваха да се излекуват от болестта и меланхолията само благодарение на успокояващото действие на молитвата… Когато се молим, ние се свързваме с неизчерпаемата жизнена сила на Бога, която привежда в действие цялата Вселена. Ние се молим поне част от тази сила да премине в нас. Обръщайки се към Бога в искрена молитва, ние  усъвършенстваме и лекуваме душата и тялото си. Невъзможно е дори един миг молитва да не донесе положителен резултат на който и да е човек.“

Духовното обяснение за помощта на молитвата при дадения проблем е много просто. Бог е по-силен от дявола и нашето молитвено обръщане към Него за помощ изгонва злите духове, които „пеят“ в ушите ни своите лъжливи еднообразни песнички. Всеки може да се убеди в това много бързо. За целта изобщо не е нужно да си монах.

Животът труден стане ли,
сърцето в скръб линей,
молитва аз повтарям си,
тя чудно в мен живей.

Тя силна, благодатна е
със живите слова –
в тях диша непонятната
и свята красота.

Свободна е душата ти,
далече е страха –
повярвал си, заплакал си
и дишаш с лекота... 

(Михаил Лермонтов, Молитва)^[1]

Както с всяко добро дело, така и с молитвата трябва да се занимаваме с разсъждение и с усилие.

Трябва да видим какво ни внушава врагът и да насочим срещу него оръжието на молитвата. Тоест думите на молитвата трябва да бъдат противоположни на това, което ни внушават натрапчивите мисли. „Приемете като правило, всеки път, когато бедата отмине, т.е. нападението на врага във вид на лоши помисли или чувства, да не се задоволявате само с отблъскването им и с несъгласието си, но да държите молитвата, докато в душата се образуват противоположните чувства и мисли“ – казва светител Теофан.

Например, ако същността на натрапчивите мисли е ропот, гордост, нежелание да се приемат обстоятелствата, в които сме се оказали, то същността на молитвата трябва да бъде смирение: „Да бъде Божията воля!“.

Ако натрапчивите мисли навяват униние, отчаяние (а това е неизбежно следствие от гордостта и ропота), тук ще помогне благодарствената молитва: „Слава Богу за всичко!“

Ако ни мъчи споменът за някой човек, просто можем да се помолим за него: „Господи, благослови го!“. Защо тази молитва ще ви помогне? Защото от вашата молитва за този човек той ще получи полза, а злите духове не желаят доброто на никого. Затова като видят, че от техните трудове резултатът е добър, те ще престанат да ви мъчат с образа на този човек. Една жена, която се възползва от този съвет, казваше, че молитвата много й помогнала и тя буквално чувствала безсилието и досадата на злите духове, с които по-рано те я побеждавали.

Естествено, ние можем да бъдем завладявани едновременно от различни помисли (няма нищо по-бързо от мисълта), затова можем да събираме думите от различни молитви: „Господи, помилуй този човек! Слава на Тебе за всичко!“

Трябва да се молим непрекъснато, до победа, докато нашествието на помислите не престане и в душата не се въдворят покой и радост.

10. Тайнствата на Църквата

Още един начин за избавяне от тези същества са Тайнствата на Църквата. На първо място това е, разбира се, изповедта. Именно по време на изповед, като съкрушено се каем за греховете си, ние като че ли отмиваме от себе си всичката полепнала по нас мърсотия, включително и натрапчивите мисли.

Някой би си казал: „че в какво съм виновен?” Духовните закони еднозначно говорят, че ако се чувстваме зле, значи сме съгрешили. Защото само грехът е този, който измъчва. Самият ропот срещу ситуацията (а това не е нищо друго освен ропот срещу Бога или обида към Него), унинието, обидата към другиго някого – всичко това са грехове, които тровят душите ни.

Изповядвайки се, ние извършваме две дела много полезни за душата ни. Първо, поемаме отговорността за своето състояние и казваме на себе си и на Бога, че ще се постараем да го променим. Второ, наричаме злото зло, а злите духове от всичко най-много мразят изобличаването – те предпочитат да действат задкулисно. В отговор на нашите дела в момента, когато свещеникът чете разрешителна молитва, Бог върши Своето дело – прощава ни греховете и изгонва злите духове, които ни досаждат.

Друго особено мощно средство в борбата за душите ни е причастието. Като се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови, ние получаваме благодатна сила да се борим със злото в себе си. „Тази Кръв отстранява и прогонва далеч от нас демоните и призовава Ангелите при нас. Демоните бягат от там, където виждат Кръвта на Владиката, а Ангелите се стичат на това място. Пролята на Кръста, тази Кръв е умила цялата Вселена. Тази Кръв е спасението на нашите души. С нея душата се умива.“ – казва св. Иоан Златоуст.

„Най-свещеното Тяло Христово, когато е прието по правилен начин, за воюващите е оръжие, за отдалечаващите се от Бога е връщане, укрепява немощните, весели здравите, лекува болестите, съхранява здравето, благодарение на него ние по-лесно се изправяме, ставаме по-търпеливи в трудовете и скърбите, по-горещи в любовта, по-изтънчени в знанието, по-готови в послушанието, по-възприемчиви към действието на благодатта.“ – св. Григорий Богослов.

Аз не знам какъв е механизмът на това избавление, но съвсем точно зная, че десетки мои познати, в това число и мои пациенти, се избавиха от натрапчивите мисли след участие в Тайнствата на Църквата.

А като цяло благодат от Тайнствата са усещали в себе си милиони хора. Именно те и техният опит ни подсказват, че не бива да пренебрегваме помощта на Бога и Неговата Църква в борбата с тия същества. Искам да отбележа, че някои хора след участие в Тайнствата се избавят от натрапчивите мисли не завинаги, а за определено време. Това е нормално, тъй като тази борба е дълга и трудна.

11. Вземете се в ръце!

Безделието, самосъжалението, апатията, отчаянието, депресията са най-хранителните вещества за израстването и размножаването на натрапчивите мисли. Именно затова се старайте постоянно да се занимавате с нещо полезно, бъдете физически активни, молете се, следете физическото си състояние, наспивайте се, не поддържайте в себе си тези състояния и не търсете изгоди в тях.

Пережит.ру

Превод: Даниела Димитрова

[1] Превод – Мария Шандуркова, Двуезична библиотека.