За поклонението Богу с Дух и с Истина

„Истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.”

Иоан 4:23

Възлюбени братя! Тази неделя чуваме от Евангелието, че истинските служители на истинския Бог Му се покланят с Дух и с Истина, че Бог търси, тоест желае да има такива поклонници. Ако Бог желае да има такива поклонници, очевидно само такива поклонници и служители Той ще приеме, такива само поклонници и служители са Му благоугодни. Това учение ни е възвестил Сам Синът Божий. Вярваме в учението Христово! С цялата си любов приемаме всесветото Христово учение! За да Го последваме с точност, нека разгледаме какво значи да се покланяме на Бога с Дух и с Истина.

Истина е Самият наш Господ Иисус Христос, както Той е засвидетелствал за Себе Си: „Аз съм пътят и истината и животът” (Иоан 14:6). Истина е Словото Божие: „Твоето слово е истина” (Иоан 17:17; Кол. 1:16). Това Слово предвечно било в Бога, произнасяло се от Бога и към Бога; това Слово е Бог, това Слово е Творец на всичко съществуващо, видимо и невидимо^[1]. Това „Слово стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца” (Иоан 1:14). „Бога никой никога не е видял”. Но Словото Божие „Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни” (Иоан 1:18). Изповядал пред човеците и напълно явил пред човеците Бога Синът Божий, Словото Божие. Синът Божий явил пред човеците недостъпната за тях истина, засвидетелствал и запечатал истината чрез изобилно преподаване на Божествената благодат. „От Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат; ... благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа” (Иоан 1:16-17). Това значи, че чрез Иисуса Христа ни е доставено не някакво повече или по-малко ясно понятие за истината и благодатта, но самата благодат, самата истина, преподавана на човека и насаждана в човеците. Ние станахме причастници на Божественото естество^[2].

Истината има свой собствен Дух. Този Дух се именува Дух на Истината^[3]. Той е Духът, Който изхожда от Отца^[4]. Той е Светият Дух Божий^[5]. Той е Дух на Сина^[6] като неотстъпно съприсъстващ на Сина, като съставящ заедно с Отца и Сина едно неразделно и неслитно Божествено Същество. Приемането на Истината е заедно с това и приемане на Светия Дух: затова Всесветата Истина възвестява за Себе Си, че Тя ще изпрати Светия Дух от Отца на Своите ученици. За Светия Дух на Истината е естествено да присъства там, където действа Светата Истина, и да запечатва Нейните действия. По същия начин, където действа Светият Дух, там има изобилно явяване на Истината, както и Господ е казал на Своите ученици: „А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина” (Иоан 16:13).

Изобразявайки чудното отношение на Божественото Слово към Божествения Дух, Господ е казал за Духа: „Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести. Всичко, що има Отец, е Мое” (Иоан 16:14-15). Духът възвестява и явява на човеците съприродния Нему Син. Духът привлечен от човеците чрез вярата в Сина, съприроден на Духа. Истинския християнин Светият Дух съзижда духовно и преобразува в Божие жилище^[7]. Той изобразява и вселява Христа във вътрешния човек^[8]. Той осиновява човеците за Бога, правейки ги подобни на Христа, въдворявайки в тях свойствата Христови^[9]. Човеците, осиновени от Бога, в своите молитви се обръщат към Него като към Отец, защото Светият Дух напълно явно и осезателно свидетелства на духа на обновения от Него човек^[10] за съединението на този човек с Бога, за осиновяването му от Бога. „Понеже вие сте синове, казва апостолът, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!” (Гал. 4:6). Такива поклонници се признават за истинни поклонници от Бога! Такива поклонници, покланящи се на Бога с Дух и с Истина търси и ще приеме Бог. Извън истинското християнство няма нито богопознание, нито богослужение.

„Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене” (Иоан 14:6), е казал Господ. Затова който не вярва в Господа Иисуса Христа, няма Бога: „Всякой, който отрича Сина, няма и Отца” (1 Иоан 2:23), „който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него” (Иоан 3:36). Невъзможно е да се пристъпи към Бога, невъзможно е да се влезе в каквото и да било общение с Бога по друг начин, освен чрез посредството на Господа Иисуса Христа, единият посредник и ходатай, единственото средство за общение между Бога и човеците! Няма истинно познание на Господа Иисуса Христа без посредството на Светия Дух! „Никой не може, казва апостолът, да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго” (1 Кор. 12:3). „Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов” (Рим. 8:9). Извън християнството няма добродетели достойни за небето! „Доброто, казва преп. Марк Подвижник, не може да бъде нито вероятно, нито действено, освен когато е извършвано в името на Христа Иисуса и Светия Дух”^[11].

Недостойни за Бога са естествените добри човешки дела, произтичащи от нашето паднало естество, в което доброто е смесено със зло, в което доброто в повечето случаи едвам се забелязва сред изобилието на злото. Падналото естество е способно изключително на зло, както е засвидетелствал Сам Бог: „Помислите на човешкото сърце са зло още от младините му” (Бит. 8:21). „Вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния” (Мат. 7:11; Лк. 11:13). Такава е стойността пред Евангелието и Бога на естествената човешка доброта и действията произтичащи от нея. Напразно падналото естество прославя своите гръмки и велики добри дела! Такова самохвалство е свидетелство за ужасна слепота! Такова самохвалство е неволно изобличение на качествата на гръмките човешки дела, възбуждани и подхранвани от тщеславието. Вонята на гордостта, която издават тези варосани гробници, е мерзост пред Бога: благоприятен за Него е тамянът на смирението.

По тази причина Господ заповядал отречение от падналото естество на сляпото човечество, несъзнаващо своето горестно падение, а напротив, виждащо в него някакво великолепно тържество и търсещо да развие това тържество. За спасението е нужно отречение от греха! Но грехът е станал толкова свойствен за нас, че се е превърнал в наша природа, в наша душа. Заради отречението от греха е станало съществено необходимо отречението от падналото естество, отречението от душата^[12], отречение не само от явните зли дела, но и от многоуважаваните и прославяни от света добри дела на ветхия човек; от съществена необходимост е да заменим своя начин на мислене с разума Христов, а действията по силата на чувствата и по указанията на плътското мъдруване да заменим със старателно изпълнение на Христовите заповеди. „Ако вие пребъдете в словото Ми, казва Господ, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” (Иоан 8:31-32). Забележителни и дълбоки слова! Прякото последствие, произтичащо от тях се заключава в това, че грехът държи човека в робство единствено посредством неправилните и лъжливи понятия. По същия начин е очевидно, че пагубната неправилност на тези понятия се състои именно в признаването за добро на това, което всъщност не е добро и в непризнаване за зло на това, което всъщност е убийствено зло.

„Който е от Бога, той слуша Божиите думи” (Иоан 8:47), казал Господ. Братя! Нека се смирим пред нашия Господ Бог! Противно на ожесточените иудеи, които отхвърлили и Господа и Неговото учение, ние да бъдем покорни на Господа, покорявайки се на Неговото всесвято и спасително учение! Да отхвърлим мислите, идващи от нашето паднало естество и враждебния на Бога свят! Да усвоим мислите, които Господ ни предлага в Неговото свето Евангелие! Да последваме Истината и да наследим Истината. Истината освобождава човешкия ум от невидимите окови на заблудата, с които грехът го е оковал. Нещо повече: всесилната Истина, доставяйки духовна свобода на ума, обновявайки и оживявайки го с живот свише, чрез Словото Божие го извежда на пътя на Христовите заповеди и пътя на лъжата отдалечава от него (вж. Пс. 118:29). Душата, оживена от Истината, възпява заедно с вдъхновения пророк: „Ще се затека по пътя на Твоите заповеди, кога разшириш сърцето ми. Господи, посочи ми пътя на Твоите устави, и ще се държа о него докрай. Вразуми ме, и ще спазвам Твоя закон и ще го пазя от все сърце” (Пс. 113:32-34). Такава душа непременно става причастница на Светия Дух, Който не може да не присъства там, където присъства и господства Божествената Истина, Който в тайнствения съвет с Всесветата Истина възвестява за Себе Си така: „Другар съм на всички, които Ти се боят и които пазят Твоите заповеди” (Пс. 118:63)^[13].

Доколкото човек пребивава в своето паднало естество, дотолкова е потопен в мрака на най-дълбоко неведение: той не знае как трябва да се моли и не знае за какво трябва да се моли^[14], той е неспособен за служение Богу. Едната вяра в Христа доставя познание на Истината; вярата, изразяваща се в изпълнение на Христовите заповеди, привлича в сърцето на вярващия благодатта на Светия Дух, както и боговдъхновеният пророк е казал: „Привлякох Духа, защото възжелах Твоите заповеди” (Пс. 118:131 - слав.). Само истински християнин по вяра и по дела може да бъде истински поклонник на Бога с Дух и с Истина. Амин.

Святитель Игнатий (Брянчанинов), Аскетическая проповедь.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Иоан 1:1, 3; Кол. 1:16.

[2] 2 Пет. 1:4.

[3] Иоан 15:26; 16:13.

[4] Иоан 15:26.

[5] Ефес. 4:30.

[6] Гал. 4:6.

[7] Еф. 2:22.

[8] Еф. 3:16-17.

[9] Иоан 14:6.

[10] Рим. 8:16.

[11] Марк Подвижник. За духовния закон // Добротолюбие. Ч. 1, гл 2.

[12] Мат. 10:39.

[13] Според обяснението на преп. Пимен Велики, поместено в Азбучния Патерик.

[14] Рим. 8:26.