Събор и съборност са думи с еднакъв корен. Църковният събор е събрание на епископи, които в дух на съборност, тоест в дух на взаимно уважение и разбиране заедно решават изправилите се пред Христовата Църква въпроси. Така е било по времето на първия апостолски събор в Иерусалим, за който става дума в петнадесета глава от книгата Деяния на светите апостоли.

„Ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре”, защото всички така определили и пишат това след старателно обсъждане”, обяснява бл. Теофилакт Охридски произнасянето на съборното определение.

„Забележително е, подчертава той, че нито Петър, нито Иаков не дръзнали без цялата Църква да постановят определение за обрязване, макар да считали това за необходимо. Но и всички заедно не биха се осланяли сами на себе си, ако не бяха убедени, че така е благоугодно и на Светия Дух”.

В този светоотечески текст ясно личи формулата на съборността. Никой, дори св. апостол Петър, не дръзнал еднолично на събора да приема решения, а се вслушвал в мненията на всички други апостоли и не само в тези на апостолите, но и в тези на присъстващите на събора презвитери, отци и братя.

Този съборен дух виждаме и на всички Вселенски и Поместни събори. Никой еднолично или заедно с неголяма група не се е осмелявал да диктува на Христовата Църква как и в какво да вярва.

Друго се вижда обаче в процеса на подготовката на „Всеправославния събор”. На всички етапи от тази подготовка е налице пълно отсъствие на духа на съборността и съгласието. Ще приведем няколко примера.

Според свидетелството на проф. С. В. Троицки, през 1930 г. на конференция на православните църкви в манастира Ватопед на Света Гора Атон, въпреки че мнозинството от православния свят принадлежи на славянството, протоколите на комисията се водели само на гръцки език. Когато сръбската делегация предложила да се изследва въпроса по какъв начин някои църкви въвели новия календар и кой е виновен за това беззаконие, въпросът не бил разгледан по настояване на Константинополската и Румънската църкви. Фанариотите освен това не допуснали до обсъждане и повдигнатия от някои делегации въпрос за насилственото изкореняване на славянското монашество на Атон, заявявайки, че това е вътрешна работа на Цариградската църква. На практика Цариградският патриарх имал там само номинална власт, а всички по-важни въпроси се решавали от гражданските и църковните власти в Атина.

На първата предсъборна конференция през ноември 1976 г. в Женева е налице същият диктат на делегацията на Цариградската патриаршия. Преп. Иустин Челийски отбелязва: „На тази Женевска конференция представителят на Антиохийската патриаршия, Лаодикийският митрополит Игнатий с болка констатирал: „Чувствам в себе си безпокойство, защото се нанася вреда на съборния опит, който се явява основа на Православната Църква”.

Същото нещо наблюдаваме и днес в завършителния етап на предсъборния процес. За това научаваме от разказа на един от участниците, представителя на Грузинската църква Горийския и Атенски митрополит Андрей (Гвазава).

„За се добие по-ясна представа, пише Високопреосвещеният владика, е необходимо в началото да опишем атмосферата, в която протичаше работата на Специалната Междуправославна Комисия, съставена през 2014 г. с решение на Предстоятелите на Православните църкви. <…> Известно е, че тази комисия получи мандат за преработка на текстовете от 1982 и 1986 гг. за да бъдат те предложени за утвърждаване от Петото всеправославно съвещание. А именно, трябваше да бъдат преразгледани текстовете: „Православната Църква и икуменическото движение”, Отношението на Православната Църква с останалия християнски свят” и „Приносът на Православната Църква за постигане на мир, справедливост, свобода и братство между народите и отстраняването на расовата и други дискриминации” и да се редактират, където е необходимо, текстовете „Въпросът за общия календар”, Препятствията за брак” и „Важността на поста и неговото съблюдаване днес”, отбелязва още митрополитът.

По неговите думи „независимо от ясния характер на мандата, на заседанията на Специалната Междуправославна Комисия в Шамбези (Женева) поради това, че подлежащите на преразглеждане текстове са били приети от органи по-висши от Комисията (тоест от Всеправославни предсъборни съвещания от различни години), Високопреосвещеният Владика Председател не позволяваше на представителите на църквите да внасят „съществени промени”, с което ние не можехме да се съгласим, тъй като Специалната Комисия имаше такива пълномощия. Горепосочената позиция Председателят заемаше по всички текстове и не я променяше, независимо от сериозните протести от страна на делегациите на различните църкви. Само че тази забрана по неизвестни причини не се отнасяше към онези промени, които той самият предлагаше или с които се съгласяваше. Така бяха обединени два от известните текстове, бяха отстранени параграфи, съдържащи оценка на провежданите с различни конфесии диалози, а също така бяха внесени и други важни промени”, подчертава митр. Андрей.

„Затова на нашата делегация не й оставаше друго освен да чака Петото предсъборно съвещание, за да може там да бъдат направени исканите промени, продължава той. Изключение представляват само два текста: „Въпросът за общия календар” и „Препятствията за брак”, по отношение на които абсолютното мнозинство от църквите зае отрицателна позиция, а Грузинската църква отказа да подпише. На това от президиума ни отговориха, че тези текстове вече били одобрени от Третото предъборно съвещание от 1982 г. и затова ще бъдат насочени направо към Великия Събор в техния първоначален вид. Грузинската църква заяви своя категоричен протест и в официални писма помоли Цариградската патриаршия или да изключи тези две теми от каталога на Светия и Велик Събор, или да даде възможност за тяхното по-нататъшно обсъждане. Така ни се удаде да постигнем това, че на Събранието на Предстоятелите от 2016 г. текстът „Въпросът за общия календар” да бъде снет от дневния ред, а текстът „Препятствията за брак” да бъде преработен. По този въпрос подобна позиция заеха и някои други братски църкви”.

След това архиереят пише, че на Петото предсъборно съвещание Грузинската църква я очаквали изненади. „Когато започна работата Високопреосвещеният владика председател заяви, че според неговото мнение Съвещанието има пълномощия да внася промени не в текстовете на Предсъборните съвещания от 1982 и 1986 гг., а само в промените (sic!), които самите ние бяхме внесли в рамките на Специалната Междуправославна Комисия! Когато стигнахме до разглеждане на текста „Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят”, то на представителите на Антиохийската и Грузинската църкви беше отнето гарантираното им от Регламента право да изразят собственото си мнение под предлог, че ние не сме внесли по-рано в писмен вид исканите от нас поправки в текстовете. При гласуването пред участниците на пленарното заседание беше поставен въпросът за равноправното участие на представителите на Антиохийската и Грузинската църкви в работата на заседанията. Почувствахме се много оскърбени. Накрая това право ни „бе дадено”, само дето ние не успяхме да се възползваме от него за преработка на целия текст”.

Ето към такива трикове, шикалкавения и почти открито мошеничество прибягвали фанариотите по време на предсъборните съвещания и комисии.

Впрочем в историята на Православната Църква такива неща не се срещат за пръв път. И преди е имало събори, на които представителите на една църква се опитвали да диктуват поведението и начина на разсъждение на всички останали поместни църкви. Само че такива папистки попълзновения винаги са намирали отпор от страна на църковното изпълнение, а съборите не били признавани от Църквата и останали в историята под името „разбойнически”.

Явно и сегашният т. нар. „Свят и Велик събор” преждевременно и несправедливо си е присвоил тези наименования, тъй като и неговата подготовка, както и самото му провеждане са в противоречие с принципите на православната съборност. Името „Велик” явно идва от величието на интригите и машинациите на цариградските обновленци и техните съратници от другите поместни църкви, каквито те си позволяваха по време на предсъборния период и без всякакво съмнение ще си позволяват и в хода на самия събор.

Информ-религия

Превод: прот. Божидар Главев
____________
Литература:
1. Блж. Феофилакт Болгарский «Толкование на Деяние святых апостолов».
2. Преп. Иустин Челийский. «По поводу созыва «Великого собора Православнй Церкви»» // «Православный взгляд на «Восьмой вселенский собор»». М., 2016. С. 69. На български език виж тук.
3. Проф. С.В. Троицкий «Будем вместе бороться с опасностью» // Журнал Московской Патриархии, 1950 г. № 2. С. 35-51.
4. Андрей (Гвазава), митрополит Горийский и Атенский. «Ответ на статью Великого протопресвитера Георгия Цециса «Решение Грузинской Церкви – это событие или провокация?» // Богослов.ру