През 2016 г. и 2017 г. православна Русия има да чества съответно две знаменателни дати – 1000 години руско монашество на Атон и 260 години от основаването на руския „казашки” скит „Св. Илия” на Света Гора, прославил се със своя основоположник преп. Паисий (Величковски).

И ако към първия юбилей има определен интерес от страна както на руското правителство, така и на обществеността, то за втория юбилей сякаш всички са позабравили. А именно тази знаменита руска светогорска обител в продължение на няколко столетия е била изключително тясно свързана с историята на православна Русия, бидейки център на възраждането на православното старчество и духовност по цялата Руска империя.*

За съжаление днес в Свето-Илиенския скит, освен руските икони на иконостаса, малко неща напомнят за неговото славно руско минало. От 1992 г. обителта е заселена с гръцки монаси.** И сега даже вместо обичайното руско историческо названиe «Свето-Илиенски скит» той бива наричан по гръцки маниер – скит на пророк Илия. Неотдавна дори старият руски надпис на входа на обителта неизвестно защо е бил напълно унищожен от гръцките монаси.

Но дори това не е най-печалното. Оказва се, че от известно време е отрязан и достъпът на изследователите в обителта до каквито и да било архивни документи, хвърлящи макар и слаба светлина за руското й минало.

Моят интерес към Атонския Свето-Илиенски скит беше предизвикан преди всичко от това, че в началото на ХХ в. именно в нея се е подвизавал чичото на моята баба иеромонах Хрисант (Потапиев) – един от най-просветените светогорци за времето си, потрудил се много в борбата с имебожническата ерес сред руските монаси на Атон.

Какво беше разочарованието ми, когато и в Илиенския скит, и в началстващия над него гръцки манастир Пантократор ми отказаха достъп до документи, свързани с моя предшественик. Това ми се видя повече от странно, тъй като в другите атонски манастири сега без особени трудности може да се получи достъп за работа в манастирските архиви и библиотеки. Нещо повече, в Свето-Пантелеимоновия манастир, в Зограф, в Хилендар и много други атонски обители днес се прави всичко необходимо да се облекчи достъпът и работата на изследователите в архивите (за целта се извършва дори цифровизация на документите, създават се електронни бази данни, каталози и т.н.). И само в Пантократор и подведомствения му Илиенски скит е наложено пълно табу на документите, при това не на всички, а тъкмо на тези, които са свързани с руското минало на обителта. Засекретени са даже монахологиите – книги за регистрация на монасите на Свето-Илиенския скит, които неспирно и старателно са били водени от руските монаси още от 1875 година. Затова сега няма възможност не само да се докоснем до духовното наследство на знаменитата руска светогорска обител, но даже да изясним или проверим имената на населниците й от Русия, непрекъснато попълващи и грижещи се за скита в продължение на повече от 200 години.

Единственото, което успях да узная от един монах от Пантократорския манастир бе, че след 1992 г., когато Илиенският скит е бил завзет от гръцки монаси, голяма част от архивите е била предадена в Пантократор, на който е подчинен скитът. Сред тези документи са и шест или седем тома монахологии (каталози с над 600 руски населници) на скита за последните 200 години. Оказва се, че документи за руските монаси на Илиенския скит все пак има! Но защо в Пантократор старателно ги крият от взора на руските изследователи?!

В началото мислех, че  това е недоразумение станало единствено с мен. Няма проблем, ако е така. Но се оказа, че това е обичайна практика. За всички изследователи от Русия достъпът до архивите на бившия руски Илиенски скит е забранен от свещеноначалието на Пантократор. По тази причина към това съкровище на руската духовна история никой от моите съотечественици-изследователи от 20 години няма никакъв достъп. Нещо повече, оказва се, че до тези архиви в Пантократор не пускат даже и свои атонски събратя – представители на Руския Свето-Пантелеимонов манастир.

След отказа на Пантократор се обърнах за помощ именно към Руския атонски манастир „Св. Пантелеймон”, като се надявах, че чрез него ще успея да пробия засекретените архиви на руския Свето-Илиенски скит. Но това не стана. В Пантелеимоновия манастир действително ми помогнаха да поработя в техния архив, без проблем ми предоставиха интересуващите ме документи, в частност преписката с представители на Илиенския скит от началото на ХХ век. Но това беше недостатъчно за моите изследвания. В Пантелеимоновия манастир нямаше нито монахологии, нито други документи на Илиенския скит. Както се изясни впоследствие Пантократор вече почти две години отказва на Руския манастир „Св. Пантелеймон” да му предостави достъп до архива на Илиенския скит, като игнорира всички писмени и устни обръщения по този въпрос.

По тази причина мащабният издателски проект на Свето-Пантелеимоновия манастир, посветен на 1000-годишнината от руското монашество на Атон е на път да се провали. Това се отнася в частност до работата над нямащата аналог 25-томна серия «Руският Атон през ХIХ – ХХ век» - издание, което беше спряно на третия том, в който се предвиждаше да се публикуват пълните монахалогии на руските Илиенски и Андреевски скита и на всички руски килии на Атон. Без тази информация представянето на Руския Атон от този период ще остане непълно, а така отчасти се губи и смисълът на замисления проект.  Този сборник трябваше да види бял свят още през 2013 г., но поради непонятното противодействие на Пантократорския манастир целият проект е заплашен да се провали.

Всичко става още по-странно с оглед на това, че руската Пантелеимонова обител винаги много дружелюбно се е отнасяла към Пантократорския манастир, без да има никакви претенции към него. И даже в 1992 г., когато Пантократор реши да засели руския Илиенски скит с гръцки монаси, руската обител не се намеси в този нееднозначен въпрос, надявайки се да запази братските отношения между двете обители. Освен това, именно Пантократорският манастир е един от малкото на Атон, който днес получава 90% от финансовата си помощ точно от Русия както чрез руски благотворителни фондове, така и по линия на Министерството на финансите. А основният източник на доходи за тази обител са именно руските поклонници. Тогава защо при такова благосклонно отношение и помощ от руска страна, свещеноначалието на този гръцки манастир проявява толкова негативно отношение към руската историческа памет и съответните руски проекти? Още повече, че Свето-Илиенският скит, както се говори, е бил изграден от нулата от руски монаси и благотворители от Русия – на първо място от щедрите пожертвования на казачеството както запорожкото, така и черноморското. Затова подобно отношение на гърците към руското минало на обителта както в самия скит, така и в началстващия над него Пантократорски манастир, меко казано, удивлява.

Получава се така, че целият величествен пласт на руското духовно наследство, история и култура по силата на някакви непонятни недоразумения просто биват зачеркнати от нашето минало. Зачеркнати и засекретени са даже имената на стотици руски светогорски подвижници и старци, които в продължение на повече от 200 години със собствени сили и труд са построили една от най-прекрасните цитадели на Православието на Атон.

И нали точно Свето-Илиенският скит е дал на вселенското православие такъв велик светец като преп. Паисий (Величковски), от чиято праведна кончина се навършиха 220 години през 2014 г. Основаната от него монашеско-аскетическа школа, осъществените от нея титанически трудове по превода на светоотеческите творения на славянски език, възраждане на загубените традиции на православното старчество и исихазма дали най-мощен импулс не само за възраждане на истинското монашество и духовност в Русия, но и за възраждането на руската православна култура и нейното възвръщане към традиционните християнски устои и ценности.  Именно последователите на школата на преп. Паисий (Величковски) – знаменитите старци на Оптинската пустиня най-сериозно повлияха на формирането на светогледа на много руски културни и обществени деятели на XIX век, което е оказало съществено влияние и върху тяхното творчество и деятелност.

Донесеното от Атон, от руския Свето-Илиенски скит, духовно наследство, чрез учениците и последователите на преп. Паисий, било с благодарност възприето от руското общество. Затова без преувеличение може да се каже, че руският Атонски Свето-Илиенски скит, макар и косвено, чрез своите духоносни старци и техните ученици, е оказал решаващо влияние в световната култура да се появят имената на Н. В. Гогол, Ф. М. Достоевски, И. В. Киреевски, А. С. Хомяков, братя Аксакови, К. Н. Леонтиев (в монашество Климент), В. А. Жуковски, Ф. И. Тютчев, И. С. Тургенев, В. С. Соловьов, П. И. Чайковски, М. А. Максимович, П. Д. Юркевич, Н. Н. Страхов, Е. Н. Погожев (Поселянин), К. Е. Циолковски, Л. В. Чижевски и много други. Всички те в една или друга степен са изпитали върху себе си духовното влияние на учениците от школата на преп. Паисий, станали сами «семе», щедро засяно от далечния руски атонски Свето-Илиенски скит.

Тази обител е имала и пряко отношение към възраждането на руското монашество на самия Атон. Тъй като около XVIII век древният руски Свето-Пантелеимонов манастир («Русик») на Света Гора бил заселен с гърци и руските монаси нямали вече своя собствена обител на Атон, то Свето-Илиенският скит и бил основан от преп. Паисий (Величковски) през 1757 г. в качеството му на временен заместник на загубения „нагорни” Русик. Колко прозорлива и промислителна се оказала тази постъпка на преп. Паисий станало ясно едва в XIX век, когато част от братята на Свето-Илиенския скит започнали наново да се заселват в бившата руска обител на свети Пантелеймон («Русик»), а по-късно основали на Атон и руския Свето-Андреевски скит. Така било положено началото на възраждането на руския атонски Свето-Пантелеимонов манастир и въобще на руското монашество на Света Гора.

Плодовете на това възраждане скоро дали плод. Ако по времето на пребиваването на преп. Паисий на Атон имало не повече от няколко десетки руски монаси, то вече през 1912 г. във възродения Свето-Пантелеимонов манастир, Свето-Андреевския и Свето-Илиенския скит, а също и в 82 килии и 187 колиби се подвизавали около 5000 руски населници, което съставлявало повече от половината от всички монаси на Атон. За сравнение, по това време на Света Гора пребивавали 3900 гърци, 340 българи, 288 румънци, 120 сърби и 53 грузинци. В самия Свето-Илиенски скит тогава се подвизавали около 500 руски монаси.

Така се зародил духовно-историческият феномен - «Руски Атон».

През 1913 г. на дневен ред стоял даже въпросът за предоставяне на руския Свето-Пантелеимонов манастир статут на Лавра, а на Андреевския и Илиенския скит – на самостоятелни манастири. Ала печалните събития от времето на «Атонския смут»*** и усиленото противодействие на дипломатите на Англия и Франция, обезпокоени от увеличилото се руско присъствие на Атон, не позволили тези планове да се осъществят. 

Важно е да се отбележи, че вече в края на XIX век и трите руски обители на Атон – Пантелеимоновият манастир, Андреевският и Илиенският скитове фактически се обединили в една голяма община. Преминавайки през вътрешни изкушения и разногласия, и двата скита признали духовния авторитет на Русик, към който даже се обръщали за помощ в решаването на вътрешните спорове. През това време между тях се установили доста тесни, братски отношения и пълно единодушие. Един от игумените на Илиенския скит даже писал на игумена на Пантелеимоновия манастир о. Андрей: ние, трите руски обители на Атон, сме като Света Троица – единосъщни и неразделни! Така впоследствие и игуменът на Илиенския скит Николай (+1978), тясно взаимодействайки си с игумените на другите две руски обители - отците Илиян (Сорокин) и Михаил (Дмитриев), казвал: «Илиян, Михаил, и аз. Всички сме си близки, макар и различни!»

За съжаление след трагичните събития през 1917 г. и началото на богоборческите гонения над Православието в Русия много силно пострадал и Руският Атон. Поради липсата на нови монаси от Русия в продължение на 80 години и трите руски светогорски обители намалели числено. За това способствала и действащата през годините на студената война забрана на гръцката държава за прием на Атон на монаси от негръцки произход. При така създалите се условия първи опустял Андреевският скит, а след него и Илиенският. От близо 500 души през 1912 г. числото на братята там през 1961 г. стигнало до 10 човека, а през 1991 г. – едва до 4. В резултат и двете руски обители на Атон преминали към гърците. Подобна угроза била надвиснала и над Свето-Пантелеимоновия манастир, но по чудо Божие тази обител устояла, оставайки понастоящем единственият остров на Светата Рус на Атон. 

Сега когато руското монашество отново започва да се възражда на Света Гора, а цяла Православна Русия копнееше тържествено да отбележи през 2016 г. неговия 1000-годишен юбилей, ни се щеше да изразим надежда, че въпреки всички недоразумения, величественият пласт на руското духовно наследство, история и култура, свързани с руския «казашки» Свето-Илиенски скит, ще бъде възроден. А имената на неговите подвижници и старци, които в продължение на повече от 200 години построили със собствените си сили и трудове една от най-прекрасните руски обители на Атон, най-после ще бъдат извадени на бял свят от секретността, в която са обвити, и ще бъдат върнати на Отечеството, за да получат дължимото увековечаване.

Русские афины

Превод: Десислава Главева

* Тази обител е свързана и с българското атонско монашество в лицето на бесарабския българин Паисий ІІ, под управлението на когото скитът отново преживява духовен и материален разцвет. Сам неговият основател преп. Паисий Величковски предсказва за своя наследник, че "с него обителта ще се прослави и процъфти". За Паисий ІІ историците свидетелстват, че рядко можело да се срещне в един човек такова съчетание на множество добродетели, сред които силна вяра, любов към Бога, доверие и простота в отношението към хората и т.н. – бел. прев.

** През 1992 г. по нареждане на Цариградския патриарх Вартоломей последните останали руски монаси, четирима на брой, са изгонени с помощта на гръцките спецчасти. Официалната причина е непоменаването им на Цариградския патриарх, но съществуват и други причини, за някои от които се споменава в тази статия – бел. прев.

*** „Атонски смут” – възникнал на Атон спор вследствие появата на ереста на имебожниците – бел. прев.