Според Свещения Синод на Антиохийската църква Критското съвещание не удовлетворява дори изискванията за провеждане на предсъборна конференция

По време на своята VII извънредна сесия Свещеният Синод на Антиохийската църква изрази своята оценка и отношение към срещата, състояла се в периода 18-26 юни на о. Крит и проблема на Всеправославния Събор. На 27-ми юни 2016 г. участниците в сесията на Свещения Синод под председателството на Блаженейшия патриарх Иоан Х приеха следното становище по този проблем:

Синодът на Антиохийската църква обсъди проблема на Великия Православен Събор, за който Православната Църква се готвеше повече от 50 години. По-рано Антиохийската църква молеше свикването на този Събор да бъде отложено с цел укрепване на всеправославното единство и обезпечаване на православен консенсус по спорните въпроси от дневния ред, а също и за изпълнение на еклезиологическото условие за участие в Събора на всички поместни православни църкви.

Тъй като молбата на Антиохийската църква да се отложи Събора заедно с аналогичните молби на Руската, Българската и Грузинската църкви не бяха чути; тъй като Съборът изначално бе планиран да стане всеправославен, но бе проведен в отсъствие на четири автокефални църкви, представляващи повече от половината православни по целия свят; тъй като бе игнорирана необходимостта за установяване на православно единство на основата на пълно евхаристийно общение между църквите и особено за това, че не беше намерен изход от кризата във връзка с нарушаването от страна на Иерусалимската патриаршия на каноничните юрисдикционни граници на Антиохийската патриаршия преди свикването на събора, а Константинополската патриаршия реши да отложи преговорите след края на Събора; тъй като редица участници в Събора в своите заявления несправедливо осъдиха църквите, които не дойдоха на Събора, неосъждайки при това църквата, оглавяваща подготвителната работа; вземайки под внимание позициите и заявленията изказани на Критското съвещание, а също и всички скорошни подвеждащи изказвания, Синодът на Антиохийската църква констатира следното:

1. Синодът на Антиохийската църква заявява, че всеправославното сътрудничество може да бъде основано само на участието и консенсуса на всички поместни православни църкви. Синодът на Антиохийската църква напомня, че този принцип не е ново предложение на Антиохийската патриаршия, а неизменен православен принцип, установен от приснопаметния Константинополски патриарх Атинагор, който започна подготвителната работа по провеждането на Събора. Неговото дело бе продължено от приснопаметния патриарх Димитрий, при когото бяха формулирани правилата на подготвителните предсъборни съвещания. Тези правила ясно показват, че всяка съборна работа, дори на ниво подготвителни съвещания, се осъществява от Константинополския патриарх след одобрение от предстоятелите на всички църкви, а също и че всички решения се приемат единодушно от всички поместни църкви преди да бъдат представени на Великия Събор.

2. Синодът на Антиохийската църква отбелязва, че Негово Светейшество Константинополският патриарх Вартоломей подчертаваше този принцип по време на предсъборните подготвителни съвещания. В частност той реши да преустанови работата на подготвителната комисия през 1999 г. поради напускането на една от църквите. В резултат на това подготвителната работа на Великия Събор бе отложена за десет години. Синодът на Антиохийската църква недоумява как отсъствието на една църква може да повлече след себе си преустановяване на подготвителната работа на Събора, а отсъствието на четири църкви не се явява препятствие за провеждането на самия „Велик Събор”?!

3. Синодът на Антиохийската църква отбелязва, че принципът на консенсуса е бил потвърден, когато подготовката на Събора продължи през 2009 година. На Четвъртата подготвителна конференция през 2009 г. консултантът на Антиохийската делегация приснопаметният доктор Алберт Лахам подчерта важността на този принцип в процеса на приемане на решенията, напомняйки, че ако няма единодушие по един въпрос, тогава този въпрос се насочва към подготвителната комисия за по-нататъшно разглеждане, както гласят правилата на процедурата на Всеправославните предсъборни съвещания. Тогава това предложение беше одобрено от всички църкви-участнички, включително и от председателя на съвещанието. Благодарение на това предложение беше прието и решението по въпроса за диаспората и епископските конференции.

4. Синодът на Антиохийската църква припомня, че позицията на Антиохийската патриаршия, съдържаща призив за постигане на единодушие чрез обезпечаване на консенсус на всичките автокефални православни църкви по въпроса за дневния ред, имаше за цел да се постигне православно единство в подготвителния период в съответствие с православната традиция. Антиохийската църква не очакваше, че този устойчив принцип, за който тя напомняше, ще стане спорен въпрос и от него ще се откажат онези, които първоначално са го установили и са го защитавали като гаранция на православното единство. Това единство не може да се постигне, ако макар и една църква е изключена от процеса за приемане на решения и ако предложенията й се игнорират. Би ни се искало да отбележим, че на Съвещанието на предстоятелите през януари 2014 г. този принцип бе потвърден, когато беше одобрено, че всички решения на Събора и през подготвителния период трябва да се приемат с консенсус. Задаваме си въпроса: как този консенсус може да бъде постигнат при отказа на Антиохийската църква да подпише решенията на въпросното съвещание на предстоятелите през 2014 г., както и решенията на съвещанието на предстоятелите в Шамбези през 2016 г.? А също и как може да бъде постигнат консенсус на Крит при отсъствието на четири поместни църкви?

5. Синодът на Антиохийската църква припомня, че предложението на Антиохийската църква за пренасяне свикването на Велик Събор в случай на отсъствие на единодушие по един или друг въпрос не се явява нещо ново. Антиохийската църква изрази своята ясна позиция в течение на целия подготвителен етап през последните две години. Антиохийската църква никога не е пренебрегвала някоя от поместните църкви при всеправославното сътрудничество. Следователно всичко, което бе написано в средствата за масова информация за безусловното съгласие на Антиохийската църква да участва в Събора, се явява лъжа, а всички разсъждения за политическите причини за неучастие на Антиохийската патриаршия на Критското съвещание са напълно неоснователни. Съгласието на Антиохийската църква да участва в подготвителната работа по икономия съвсем не означава, че тя тръгва на отстъпки и се отказва от своята позиция. Точно обратното, нейното участие означаваше опит да бъдат премахнати всички препятствия непозволяващи (и досега) да се проведе Съборът.

6. Синодът на Антиохийската църква е учуден от позицията на някои църкви, които неотдавна призоваха да се заобиколи принципа на консенсуса или той да бъде интерпретиран превратно, въпреки правилата на процедурата на Всеправославните Предсъборни Съвещания, приета през 1986 г. и подписана от всички представители, която бе прилагана по необходимия начин дори на Петото подготвително съвещание през октомври 2015 г. Членовете на Синода също са учудени от подхода, при който провеждането на Събора в планираното време се оказа по-важно от единството и съборността на Църквата. Във връзка с това Антиохийската църква би искала да благодари на всички църкви, които подкрепиха нейния правилен подход по отношение на Събора и особено Руската, Грузинската, Българската и Сръбската църкви.

7. Синодът на Антиохийската църква би искал да напомни на братята срещнали се в Крит, че точка 17 от правилата за процедурата на Всеправославните предсъборни конференции, одобрена през 1986 г., гласи, че ако по един или друг въпрос, обсъждан на предсъборно съвещание, не се постигне единодушие, тогава решение по него не се приема и той се насочва към секретариата на предсъборното подготвително съвещание за по-нататъшно разглеждане и подготовка. Точка 4 от тези правила гласи, че не се разрешава премахването или добавянето на въпрос в списъка от въпроси, които са били подготвени и съгласувани на всеправославно ниво поне до завършването на неговото разглеждане и чак след това се свиква Свят и Велик Събор. Синодът на Антиохийската църква недоумява как може да бъде свикан Велик и Свят Събор, когато не е била завършена подготвителната работа по въпросите от дневния ред: две църкви са имали забележки по документа „Тайнството брак и препятствията пред него”, а Антиохийската църква беше против отпадането от дневния ред на три важни въпроса (за църковния календар, за диптихите и за автокефалията и способите за нейното провъзгласяване).

8. Синодът на Антиохийската църква подчертава, че новата реалност, която конференцията в Крит създаде за православния свят, показва, че консенсусът на православните църкви остава златно правило за обезпечаване единството на православния свят. Това правило се явява здрава основа за преодоляване на последствията от епископската конференция на Крит.

9. Във връзка с появилите се твърдения, че проведеното съвещание в Крит може да бъде считано за Вселенски Събор, изхождайки от принципите за свикване на Вселенски Събор, Синодът на Антиохийската църква би желал на припомни, че от началото на ХХ век православните църкви решиха да заменят свикването на Вселенски Събор със свикване на Всеправославен събор. Дневният ред и регламентът за последния бяха установени на православното съвещание в Родос през 1961 година. Подготвителната работа продължи пет десетилетия и половина. Във връзка с изключителния характер на този Всеправославен Събор църквите се съгласиха на събора да не присъстват всички православни епископи по света, както това изисква православната традиция и че всички негови решения ще се приемат на основата на консенсус на всички автокефални църкви, при което всяка автокефална църква ще има един глас. Така че всякакви твърдения, че Критската среща се явява Вселенски Събор са несъстоятелни. Участвалите в тази среща също така са длъжни да уважават правилата на процедурата в случай, че искат той да бъде смятан за Всеправославен Събор.

При това положение Свещеният Синод на Антиохийската църква заявява, че Критското съвещание не удовлетворява дори изискванията за провеждане на предсъборна конференция, имайки пред вид правилата на процедурата на Всеправославните Предсъборни конференции, приети през 1986 г. и валидни и днес. Правилата на процедурата гласят, че тази конференция изисква одобрението на предстоятелите на всички поместни православни църкви (точка 2) и че приемането на решения се осъществява при общото съгласие на всички поместни православни църкви (точка 16). Тези изисквания не бяха спазени на Критската асамблея.

Членовете на Свещения Синод единодушно постановиха следното:

1. Срещата на Крит да се счита за предварително съвещание на Великия Всеправославен Събор и документите приети на нея да се смятат не за окончателни, а за открити за обсъждане и внасяне на промени, когато бъде свикан Всеправославен Събор с участието и присъствието на всички поместни православни църкви.

2. Отказва да признае съборния характер на всяко православно съвещание, на което не участват всички поместни православни църкви и подчертава, че принципът на общото съгласие остава водещ в междуправославните отношения. По този начин Антиохийската църква отказва да признае, че състоялата се среща на Крит може да се нарича „Велик Православен Събор” или „Велик и Свят Събор”.

3. Потвърждава, че всички решения приети на Критското съвещание по никакъв начин не се явяват задължителни за Антиохийската патриаршия.

4. Поръчва на комитета отговорен за мониторинга на последствията от Критското съвещание да представи подробен доклад на следващото заседание на Свещения Синод на тема възможните резултати и последствия от Критския форум.

5. Да бъдат разпратени писма до всички поместни православни църкви, а също и до гражданските власти и духовното свещеноначалие зад граница, в които да се оповестят решенията на Свещения Синод на Антиохийската църква.

6. Призовава вярващото паство да се присъедини към отците от Свещения Синод на Антиохийската патриаршия в молитва за запазване на християнското свидетелство в съвременния свят.

Баламанд, 4 юли 2016 г.

Православие.ру

Превод: прот. Божидар Главев