„Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си. И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете! Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува. А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си? Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си. И той стана, взе си постелката и отиде у дома си. А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците” (Мат. 9:1-8).

Господ прощава греховете на разслабения. Това би трябвало да предизвика радост, но лукавият ум на учените книжници казва: „Той богохулства.” Дори когато последвало чудото на изцелението на разслабения, като потвърждение на утешителната за нас истина, че „Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове” - тогава народът прославил Бога, а за книжниците нищо не е казано, навярно защото те и в този случай са измислили някакви лукави въпроси.

Умът без вяра е интригант - току кове лукави подозрения и бълва хули по всички въпроси на вярата. Или не вярва на чудеса, или изисква по-осезателно и явно чудо. А когато такова бъде дадено и призовава към покорност на вярата, тогава най-безсрамно започва да усуква, да извращава или криво да тълкува чудните Божии дела. Същото се отнася и до доказателствата за Божествената истина. И доказателства от опита, и такива от разума са му предоставени в достатъчно количество и сила. Но той и тях покрива със съмнение.

Разгледай всички негови претенции и ще видиш, че във всички тях има само лукавство, макар на неговия език всичко да звучи високо интелектуално, така че неволно стигаш до извода, че висок интелектуализъм и лукавство е едно и също нещо. За областта на вярата апостолът говори: „Ние имаме ум Христов” (1 Кор. 2:16). А чий ум се намира вън от обсега на вярата? Умът на лукавия. Затова и негова отличителна черта станало лукавството.

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев