„Пазете се, чеда, от кривоверците и всичките им беседи, защото и нашата земя се напълни с тях. Ако някой спаси душата си, то това ще е само ако живее в Православната вяра... А живеещите в друга вяра няма да видят вечния живот... За езичниците и друговерците Бог се грижи в този век, но в бъдещия те ще бъдат чужди на вечните блага.”
Завещание на преп. Теодосий Киевопечерски^[1]

През 1992 година издателство „Рюрик” издаде книгата на някоя си М. Стахович „Фатимските явявания на Божията Майка – утеха за Русия”. Очевидно идеите в тази книга така допаднаха на някои тъй наречени православни християни, че в 1997 година Сретенският манастир преиздаде книгата вече в разширен вариант със заглавието „Да се вярва ли на Ватикана?”

Идеята, че на Ватикана не трябва да се вярва, като червена нишка преминава през цялата книга и доста силно въздейства на православните читатели, които започнаха да виждат в Стахович един борец с папизма. Но дали е така?

Цялата книга на Стахович е изградена около Фатимските явявания. При това тя е убедена, че на трите португалски деца във Фатима се е явила именно Божията Майка. И като вземем предвид, че в началото дори католическият свят не признава Фатимските явявания за явявания на Божията Майка, то такава убеденост на една православна християнка изглежда доста странно. За какво е било нужно Божията Майка да се явява в Португалия? За да засвидетелства истинността на православната ни вяра? За да призове еретиците и разколниците, каквито вече хиляда години се явяват римокатолиците, към покаяние и възвръщане под спасителния покров на Православната Църква?

Не. Нищо подобно. Във вещанията на „Фатимската богоматер” се говори за какво ли не. Но за Православието – нито дума. Нито дума, че само Православната Църква е този спасителен ковчег, чийто предобраз е Ноевият ковчег. А явилата се на пастирчетата „Божия Майка” веднага им обещала райските селения. И ако две от пастирчетата умират рано и може да се помисли, че те просто не са успели да се присъединят към Православната Църква, то третото – Люси, е имало достатъчно време да встъпи в спасителния ковчег - Православната Църква.

Люси живяла дълго, но животът й преминал в католическата ерес. „Фатимската гадателка” й се явявала много пъти, а веднъж Люси се удостоила, както твърди, и с явяването на „Пресветата Троица”. Нима Божията Майка, ако Тя действително се е явявала на Люси, ще скрие от нея, че живеейки в католическата ерес, няма да види вечния живот? Уви, тази „Фатимска богоматер” не само не й съобщила това, но и всячески уверявала Люси, че Църквата Христова е именно католическата организация, а истинската вяра е католическата ерес. По време на явяването уж на „Пресветата Троица” на Люси й било съобщено за гоненията на Църквата, но с обещание, че „в Португалия завинаги ще се съхрани догматът на вярата” (с.35). Тук под Църква се разбира именно католическата организация начело с римския папа, когото „Фатимската гадателка” нарича Светейши Отец, а догматът на вярата, разбира се, е  католическата ерес. За православната вяра като за истинската християнска вяра и за Православната Църква като за истинската Христова Църква няма нито дума в изказванията на „Фатимската богоматер”.

Наистина, явилата се във Фатима „богоматер” много говори за Русия. Именно заради Русия и били всичките Фатимски явявания. Тук може да се съгласим със Стахович. Но за православните е съвършено неприемлива мисълта, че Божията Майка (ако, разбира се, това е била Тя) може да поиска от Русия да бъде посветена на Нея. Русия е Дом на Пресвета Богородица. За какво посвещаване на Русия на Божията Майка може да става дума, когато Русия, освен че има вече хиляда години, откакто е посветена на Пренепорочната, но още повече е Дом на Богоматер?! Русия е крепост на Православието, последният рубеж, който се опитват да превземат силите на тъмнината. Искането за посвещение на Русия на „Фатимската богоматер” е посредством римския папа с целия му еретически епископат, което ясно изобличава истинската му същност, враждебна на Православната Църква и Православната вяра. Под посвещение на Русия на „Фатимската богоматер” следва да се разбира обръщането на Русия в католичество. Именно тогава „Фатимската гадателка” обещава мир за народите по земята, и най-напред на Русия. Колко ни е познато това още от времето, когато папските легати обсаждали цар Иоан Грозни!

Стахович не е съгласна с тези, които в посвещаването на Русия на Фатимската „богоматер” виждат нейното покатоличване. Но какво друго може да се разбира под това „посвещение” на Русия, което трябва да се извърши от римския папа заедно с всички епископи на света, т.е. с целия католически епископат?! В изказванията на „Фатимската гадателка” на това посвещение се придава мистичен смисъл - Сам Бог моли римския папа да посвети Русия на Богоматер: „настъпи време Бог да помоли светия отец в единство с всички епископи на света да посветят Русия на Моето Пренепорочно Сърце, като по този начин й обещава да я спаси” (с.26). Няма съмнение, че чувайки тази сълзлива молба на „Самия Бог” към папата, без волята на когото Русия не може да бъде посветена на Богоматер, мнозина биха стигнали до извода, че римският първосвещеник е велик, че той действително е истинският Христов наместник на земята.

Стахович пише, че папата не изпълнил молбата на „Фатимската гадателка” да й посвети Русия. По-точно, той я посветил, но някак неофициално, а трябвало да я посвети тържествено – в присъствието на целия католически епископат. Стахович дори не се замисля защо Божията Майка трябва да използва услугите на еретици и разколници, за да посвети Русия на Себе Си. За да се изкушават православните християни, а закостенелите в католическата ерес още повече да се утвърдят в своето заблуждение? За да се убедят всички, че безблагодатната католическа организация се явява истинската Христова Църква? "Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света" (1 Иоан. 4:1), ни предупреждава Апостолът. От Бога ли е духът от Фатима, забравил, че само Православната Църква е истинската Христова Църква, че Русия - Светата Рус - е Дом на Пресвета Богородица, страната, в която е просияло велико множество Божии угодници, където чудотворят безброй свети икони на Пренепорочната, земята, където са стъпвали Нейните пречисти нозе?

От Бога ли е духът на Фатима? Повечето православни християни, които живеят в Русия, едва ли се заблуждават по този въпрос, и Стахович напразно се безпокои, че те неправилно ще разберат книгата за Фатима, изпращана в Русия от йезуитите. За съжаление, самата Стахович греши в отговора на този въпрос, бидейки убедена, че във Фатима се е явявала Божията Майка. Тази нейна убеденост не е случайна. Ето какво пише тя за себе си:

„Искам веднага да уточня и считам това за важно, че за разлика от много руски семейства, макар от детство да ни възпитаха твърде традиционно-православно, но също и в голямо уважение към инославните. Тогава ние с баба често се отбивахме да се помолим в католическата църква, познавахме и обичахме англиканските богослужения, аз от младежките си години вземам участие в католическите поклонения, и досега ходя в католическата църква, ако няма православна, и също всяка година посещавам Лурд. Подразбира се, че имам много приятели – дълбоко вярващи католици от различни националности” (стр. 7-8).

Това откровение ще оставя без коментар...

Колкото до несъстоялото се тържествено посвещение на Русия от папата на духа от Фатима, Стахович напразно скърби. Ще дойде време – ще я посвети. Ще я посвети, когато в Русия се умножи числото на кривоверците като Стахович, които считат, че и другите вери са от Бога също както православната.

Сайт на прот. Пьотр Андриевски

Превод: Светла Георгиева

Четете още:
Православното отношение към явленията във Фатима

[1] Завещанието на преподобни Теодосий Киевопечерски