Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

Подарък за римския папа

 

051016fki

Научих, че неотдавна митрополит Иларион при срещата си с римския папа му подарил в ковчеже частица от мощите на преп. Серафим Саровски. При прочитането на тази новина у мен първо възникна следната мисъл: „А как ли би се отнесъл към подобна постъпка самият преп. Серафим?” Знам, че сред хората, зовящи се православни, има всякакви люде. Но дори сред онези, които се придържат към съвсем различни възгледи от моите, мисля, че едва ли ще се намери човек, който напълно сериозно да заяви: „Да, аз вярвам, че преп. Серафим би желал след неговата смърт мощите му да бъдат предадени на римския папа”.

Е добре, може би някой ще каже, че това е отвлечен въпрос и главата на синодалния отдел не е задължен в своите действия да се ръководи от такива „мистични” разсъждения. Но ето тогава друг въпрос, по-практичен: „Как биха се отнесли към това вярващите на Руската Православна Църква?” Нима главата на синодалния отдел не е длъжен да си задава такива въпроси при своите публични действия? Нима е толкова трудно да се предугади, че много от руските вярващи ще приемат такава постъпка с болка? Нима митр. Иларион искрено предполага, че след публикуването на новина за такъв подарък пощенската кутия на ОВЦС ще се напълни с писма от вярващите с общ лайтмотив: „Най-после! Толкова дълго очаквахме това!” Или той смята, че на вярващите им е абсолютно безразлично? Или пък на него му е абсолютно безразлично, какво мислят вярващите?

И най-главният въпрос: „ЗАЩО?” На Запад, разбира се, е имало време на ажиотаж по отношение мощите на светии. Но това са отдавна отминали времена. А сега католиците не знаят какво да правят с мощите на собствените си светии. Някои биват поместени в рамка зад стъкло и ги окачват по стените като елемент от интериора. Други събират прах в различни хранилища или са изложени в музеи, като при това за ценност се считат вече не самите мощи, а изкусно изработените реликварии.

В други случаи пък се правят опити за разпродажба на мощи – ebay е препълнен с такива предложения. В храма „Св. Петър” в Рим пред гробниците с мощите на свв. Иоан Златоуст, Лъв Велики и Григорий Двоеслов няма опашки от поклонници. Около тях е пусто. За католиците почитта към мощите на собствените им светии вече в голяма степен не е актуална. Тогава защо да се подаряват на римския папа мощи на светец, който католическата църква дори не почита?

Към римския папа в този случай нямаме никакви претенции. Подаряват му напълно ненужна за него вещ и той постъпва, както би постъпил всеки вежлив човек, когато му подаряват напълно ненужна за него вещ. Усмихва се и благодари. Сега най-вероятно тази православна светиня ще се отправи в някой склад за ненужни вещи, подарени на римския папа, където ще събира прах до края на времената.

Благодатный Огонь

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

module-template2.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти