Извършването на неуставната Иаковова литургия – дръзко нарушение на устава и проява на църковен модернизъм
Когато се предлагат някакви усъвършенствания в църковното богослужение с мисионерски цели, възниква недоумение, защо е нужно това. Защото хората, които редовно ходят на църква, напълно ги удовлетворява установеният ред на традиционните църковни богослужения и използваният от векове църковно-славянски език.
Често лукавите действия на днешните обновленци да се домогнат до църковна реформа на богослужението хитро се осъществяват под благовидния предлог „възвръщане към практиката на Древната Църква”, към забравените форми на древното богослужение… В основата на реформата се поставя древна, вече отживяла форма или традиция от църковния живот.
Този подход се нарича „модернизъм посредством традицията”. Като например – дайте да премахнем Московския Кремъл в днешния му вид заради доброто дело да бъде съхранен историческия облик на московския център. Защото при Иван Калита[1] Кремъл изглеждал много по-различно от днес. Затова дайте да го възстановим в неговия първоначален вид!
По времето на свт. Василий Велики вярващите са се причастявали четири пъти в седмицата, защо и ние днес да не се върнем към тази древна практика и да се причащаваме на всяка литургия?!
Но вярват ли самите наши реформатори в своите прекрасни, розови, мисионерски, авантюристични инициативи, предлагайки прокарването на нови реформи в традиционния ред на богослуженията? Нима смятат, че в резултат на тях народът на тълпи ще се изсипе в храмовете? По-скоро – не. Затова призивите за реформиране на традиционното православно богослужение (уж с мисионерски цели) свидетелства само за едно: за отсъствие у мисионерите-реформатори на истинска вяра в Бога (а възможно е тук да се преследват и определени антихристиянски цели). „Мисионерските” богослужебни уловки няма никога никого да привлекат в Църквата, няма да направят човека православен християнин. За това добре е казал архим. Рафаил (Карелин): „Ако Бог не призове, никакви хитрости не ще помогнат.”
Всяка година на пети ноември в деня, когато се празнува паметта на св. ап. Иаков в Санкт-Петербургската Духовна академия в академичния храм на свети апостол и евангелист Иоан Богослов, ректорът на тази академия Петерхофският архиепископ Амвросий (Ермаков) извършва „литургия по чина на апостол Иаков, брата Господен”
„Литургията на апостол Иаков” се отличава от литургиите от византийски тип на св. Василий Велики и св. Иоан Златоуст. Отликите са много, сред които следните: повечето тайни молитви се четат на висок глас, а не шепнешком, както е положено във Василиевата и Златоустовата литургии, както и в преждеосвещената света Литургия. По време на ектениите и четенето на Свещеното Писание дяконите са обърнати с лице към народа, а не с лице към олтара. Освен Апостол и Евангелие се чете и откъс от Стария Завет. На тази „литургия” не е задължително да се извършва Проскомидия, тъй като това е по-късен обичай и ако не се извършва Проскомидия, не се четат трети и шести час. Свещениците извършват Иакововата литургия без нагръдни кръстове.
През 70-те и 80-те години на ХХ век в Санкт-Петербургската духовна академия подобна практика на служене на „литургия на апостол Иаков” възниква по инициатива на митрополита-модернист Никодим (Ротов), през 90-те години извършването на тази литургия било прекратено. За първи път след многогодишното прекъсване, на пети ноември 2010 г. в академичния храм на свети апостол и евангелист Иоан Богослов „литургия по чина на апостол Иаков, брата Господен” извършил Гатчинският епископ Амвросий. Оттогава отслужването на тази „литургия” в Санкт-Петербургската Православна Духовна академия става ежегодно.
Ще отбележим също и че на пети ноември 2010 г. за пръв път в историята на град Москва Иаковова литургия била отслужена в зданието на Православния Свето-Тихонов хуманитарен университет под предстоятелството на неговия ректор прот. Владимир Воробьов при съслужение на клирици от Николо-Кузнецкия храм.
От това време нататък тази литургия редовно се служи в няколко епархии на Руската Православна Църква. Преди всичко трябва да споменем онези храмове, където служат свещенослужители обвързани с програмата за обновленчески преобразования в областта на богослужението: архиеп. Амвросий (Ермаков), прот. Димитрий Карпенко, прот. Александър Сорокин…
Подобно ежегодно отслужване на „литургията на апостол Иаков” е станало своеобразна „обновленческа традиция”. Преди всичко трябва да кажем, че този литургиен чин липсва в Типикона, следователно се явява неуставен. Преводите на „литургията на апостол Иаков” на руски език били направени през ХІХ век, но не били предназначени за практически богослужебни нужди и в Руската Православна Църква не се употребявала „литургията на апостол Иаков”.
Богослужебният превод на тази литургия и първите песнопения на църковно-славянски език били направени по благословението на скандално известния първоиерарх на РПЗЦ митр. Анастасий (Грибановски)[2] от игумен Филип (Гарднер) през 1938 г. След това време Иакововата литургия започва периодично да се отслужва в руските задгранични енории. През периода на 60-80-те години по инициатива на митр. Никодим (Ротов) тази литургия ежегодно се отслужвала в Ленинградската Духовна академия в деня на св. ап. Иаков. През 90-те години извършването на тази литургия било прекратено. Постепенно тя получила разпространение и в други поместни православни църкви.
Както бе казано, главна отличителна черта на тази литургия се явява начинът на причастяване на миряните. Те се причастяват както и свещенослужителите – отделно с Христовото тяло и отделно с Христовата кръв. Първо предстоятелят (епископ или свещеник) подава от дискоса частица от Тялото Христово, а после друг свещеник (понякога дякон) дава на причащаващите се да отпият от Светия Потир.
„Когато се причащават, миряните подхождат със смирение към архиерея (или иерея) и той държейки в лява ръка дискоса със Светия Хляб, казва: «Тяло Христово», а причащаващият се отговаря: «Амин». Тогава архиереят (или иереят) влага частица от Светия Хляб в устата му, той я изяжда и подхожда към дякона. Дяконът казва: «Кръвта Христова, Чашата на Живота», причащаващият се отвръща: «Амин». Тогава дяконът му дава да отпие от чашата. Така се причащават вярващите… После людете си отиват с мир по домовете си, свещениците събличат светите одежди, същото прави и дяконът, след като потреби Светите Дарове, и всички се разотиват по домовете си, благодарейки на Бога”.
Руската Православна Църква извършва своето богослужение съгласно действащия богослужебен устав, изложен в Типикона, в който строго е разписано какви литургии в какви дни се отслужват. В Типикона не е предвидено извършването на литургия на св. ап. Иаков. Фактът, че практиката на извършване на неуставната литургия на апостол Иаков възникнала по инициатива на мастития митрополит-модернист Никодим (Ротов) не дава основания за повторение на подобни литургични нововъведения и се явява дръзко нарушение на църковния устав и проява на църковен модернизъм. Цел на подобни богослужебни обновленчески експерименти според нас се явява закрепването в съзнанието на вярващите на разбирането, че е възможна вариативност на уставните предписания и изменяемост на богослужебните традиции, а с това и на църковното предание. Под лозунга „връщане към практиката на Древната Църква” ни се натрапва либерална ревизия и реформация на богослужебните традиции. Ще припомним, че призивите за връщане към практиката на Древната Църква винаги са били изписани върху знамената на протестантските движения (Лутер и др.), а в последно време и върху тези на обновленците.
За да не се поощрява разпространението на порочната обновленческа литургична практика под вида на антиканоничната „литургия на апостол Иаков”, бихме препоръчали на православните вярващи да се въздържат от посещение на храмовете, където се провеждат подобни модернистки експерименти.
Скандално известният модернист и обновленец свещеник Георги Кочетков (третият отляво надясно) по време на отслужване на Иаковова литургия, 11 януари 2015 г. Богослужението се оглавява от Губкинския и Грайворонски епископ Софроний
Благодатный Огонь
Превод: прот. Божидар Главев
[1] Иван І Калита или Иван Данилович (?-1340), княз на Московското княжество (1325-1340) и велик княз на Владимиро-Суздалското княжество (1328-1340). Известен със своите управленски умения, които спомагат за постепенно издигане и утвърждаване на Москва като политически и църковен център на руските земи. Наричан е „собирателя Руси". Псевдонимът му калита означава кесия – бел. Уикипедия.
[2] Виж напр. «Благодарственный адрес митрополита Анастасия Адольфу Гитлеру. 12 июня 1938 г.» или «Пасхальные Послания митрополита Анастасия 1942 и 1948 годов»