Гордост

Отбелязвайки, че човек няма с какво да се гордее, старецът добавял: „Та и с какво ще се самопревъзнася човек всъщност? Одърпан и окъсан, той проси милостиня: помилуй, помилуй! А ще получи ли, кой може да знае това?”

Когато те напада гордост, кажи си: тази шантавата пак ми досажда.

Гордите изцелява Сам Бог. Това значи, че вътрешните скърби (чрез които се лекува гордостта), се изпращат от Бога; гордият няма да ги понесе от хората. А смиреният от хората всичко понася и винаги си казва: заслужавам си го.

Когато чувстваш, че се изпълваш с гордост, то знай, че с нея те изпълват човешките похвали.

Човекът е като трева. Който се гордее, той вехне като трева, а който се бои от Бога, той ще бъде помилван от Господа.

Гордостта и непокорството пораждат лъжа – началото на всички злини и беди.

Горделивостта и на небожителите не помогнала, а ги лишила от Божията благодат и ги низвергнала. Затова и ние, ако искаме да възхождаме нагоре, трябва докрай да се смирим.

Една монахиня написала на стареца, че много я безпокоят гордостта и самонадеяността. Отец Амвросий отвърнал: „Пази се от тези зли страсти. От примера на свети цар и пророк Давид е видно, че гордостта и самонадеяността са по-вредни от прелюбодейството и убийството. Последните довели пророка до смирение и покаяние, а първите го довели до падение”.

Смирение

Господ е готов да помага на човека в придобиването на смирение, както и във всичко добро, но е нужно човек и сам да се погрижи за себе си. У светите отци е казано: „дай кръв и приеми дух”. Това значи – потруди се до проливане на кръв и ще получиш духовен дар. А ти търсиш духовни дарования, пък ти е жал да проливаш кръв, тоест все ти се ще никой да не те закача, никой да не те безпокои. Та нима е възможно при спокоен живот да се придобие смирение? Защото смирението се състои в това, човек да вижда себе си по-лош от всички, не само от хората, но и от безсловесните животни и дори от духовете на злобата.

И ето, когато хората ти създават тревоги, а ти виждаш, че не търпиш това и им се гневиш, то по неволя ще смяташ себе си за лоша… Ако при това съжаляваш за своята лошота, укоряваш се за своята неизправност и искрено се каеш за това пред Бога и духовния си отец, то ти вече си на пътя на смирението… А ако никой не те закача и ти си оставаш в покой, как би могла да осъзнаеш своята слабост? Как би могла да видиш пороците си? Ако се стараят да те унижат, значи искат да те смирят, а самата ти просиш от Бога смирение. Защо после скърбиш?

Симфония по творениям преподобного Амвросия, старца Оптинского

Превод: прот. Божидар Главев