Вход

Православен календар

„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.”

Канон на утренята, седален, глас 4
Неделя на св. Григорий Палама

За смирението

 

020117gkols

Смирението е единственото състояние на духа, чрез което в човека влизат всички духовни дарования. То е вратата, която отваря сърцето и го прави способно на духовни усещания. Смирението дава на сърцето ненарушим покой, на ума – мир, на помислите – немечтателност. Смирението е сила, която обхваща сърцето и го прави чуждо на всичко земно, дава му разбиране за онова усещане за вечен живот, което не може да поникне в сърцето на плътския човек.

Смирението дава на ума първоначалната чистота. Той започва ясно да вижда във всичко разликата между добро и зло, а вътре в себе си дава име на всяко свое душевно състояние и движение, както първозданният Адам дал имена на животните по свойствата, които забелязвал у тях. Чрез смирението се слага печатът на безмълвието върху всичко човешко у човека и в това безмълвие духът на човека, който предстои на молитва пред  Господа, внимава в Неговите наредби.

Преди сърцето да почувства смирение, не може да има чиста, духовна молитва. Непрестанното помнене на Бога не позволява на нашите помисли да се разсейват и да увличат ума в суетни грижи. Само когато целият ни живот е изцяло насочен към Бога, само тогава ставаме способни и започваме чрез вярата във всичко да виждаме Бога – както във всички важни обстоятелства в живота, така и в най-малките, и във всичко да се покоряваме на Неговата воля, без което не може да има памет за Бога, чиста и непрекъсваща молитва.

На паметта за Бога, а след това и на молитвата, пречат още повече чувствата и страстите. Затова трябва строго и постоянно да се внимава за сърцето и неговите увлечения и твърдо да им се противостои, защото увлеченията отвеждат душата в непроницаема тъма. Всяка страст е страдание на душата, нейна болест и изисква незабавно лекуване.

Унинието и другите видове охладняване на сърцето към духовните дела по същество са болести. И както човек, който е бил болен от треска, след като се излекува още дълго остава слаб, вял и неспособен за работа, така и душата болна от страст, става равнодушна, слаба, немощна, безчувствена и неспособна за духовна дейност. Това са душевни страсти. Главната ни задача трябва да бъде да се въоръжаваме срещу тях, да се борим с тях и да ги побеждаваме.

Нужно е усърдно да се трудим в борбата с душевните страсти. Молитвата ни разкрива страстите, които живеят в нашето сърце. Която страст пречи на нашата молитва, с тази страст сме длъжни да се борим без отлагане и самата молитва ще ни помогне в тази борба; чрез молитвата се изкоренява страстта.

Светилникът, с който девите могат да срещнат Жениха, е Светият Дух, Който освещава душата, като обитава в нея, очиства я, уподобява я на Христа и оформя всички душевни свойства по Великия Първообраз. Такава душа Христос признава за Своя невеста и в нея вижда Свое подобие.

Ако тя не е осветена от този светилник - Светия Дух, то тя цялата е в тъмнина и в тази тъмнина се вселява Божият враг, който изпълва душата с всякакви страсти и я уподобява на себе си. Такава душа Христос не признава за Своя и я лишава от общение със Себе Си. За да не угасне светилникът трябва постоянно да го пълним с елей, а елеят е постоянната молитва, без която светилникът не може да свети.

Игумения Арсения (Себрякова). Жизнеописание. Письма к П.А. Брянчанинову и другим лицам

Превод: Даниела Димитрова


Други статии от същия раздел:

module-template12.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти