Във времето, в което живеем, когато се чуват толкова лъжовни изказвания за тъй нареченото „обединение на църквите”, когато се шири и крепне предизвикващото възторг у мнозина „икуменическо движение” и периодически се събира на поредната си „сесия” Ватиканският „Вселенски събор”, благовременно ще бъде за всички истински православни християни да си спомнят към какво мнение относно римокатолическия папизъм се е придържал нашият наскоро прославен велик праведник и чудотворец свети Иоан Кронщадски.

Ето какво например пише той в своите „Мисли за Църквата” (стр. 13): „Нито едно изповедание на християнската вяра освен Православното не може да приведе християните към съвършенство на християнския живот или святост, към съвършено очистване на греховете и към нетление, защото другите изповедания, неправославните, държат истината в неправда (Рим. 1:18), примесили са суемъдрие и лъжа към истината и не обладават богодаруваните средства за очищение, освещаване, възраждане и обновление, които обладава Православната Църква. Вековният опит или историята на Православната Църква и другите църкви са доказали това и го доказват с поразителна очевидност. Припомнете си множеството светии на нашата Църква от предишни и днешни времена, и това, че след разделението на църквите те отсъстват в другите неправославни църкви, католическата, лутеранската, англиканската”.

А ето потресаващите мисли на светия праведен Иоан, насочени именно срещу последната „икуменическа” постановка на Ватиканския събор: „Съществуват множество отделни вероизповедания на християнството с различно устройство, външно и вътрешно, с различни мнения на учени, често противни на Божествената истина заявена в Евангелията и учението на апостолите, вселенските и поместни събори и светите отци. Не бива всички тях да смятаме за истинни и спасителни, безразличието във вярата или признаването на всяка вяра за еднакво спасителна води към безверие или охладняване на вярата, към леност относно изпълнението на правилата и постановленията на вярата, към охладняване на християните един към друг. „Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница” (Лука 22:31). Той, сатаната, е направил и прави това, тоест породил е разколите и ересите. Строго се дръж о Едната Истинна Вяра и Църква: „Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички (Еф. 4:5)” (стр. 31).

В какво се състои безмерното превъзходство на нашата свята Православна Църква

„Православната Църква превъзхожда всички неправославни църкви първо със своята истина, своето Православие, запазено и завоювано с кръвта на апостолите, йерарсите, мъчениците, преподобните и всички светии, второ, с това, че тя по най-верния начин води човека към спасението (по равния, прав и верен път); с това, че по правилен начин очиства, освещава и обновява посредством йерархията, богослуженията, тайнствата и постите; трето, с това, че по най-добър начин ръководи човека към покаяние, изправление, молитва, благодарение и славословие. Къде има такива молитви, славословия, благодарения и прошения, такова чудно богослужение като в Православната Църква? Никъде!” (стр. 38).

Как силно и изразително говори светият и праведен отец Иоан за цялата нелепост на крайъгълния камък на догматическата система на папизма – лъжеучението за главенството на римския папа като непогрешим „наместник Христов”! Ето неговите думи:

„Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:20). Сам Господ е винаги присъщ на Своята Църква – за какво е нужен наместник-папа? И може ли грешен човек да бъде наместник на Господа? Не може. Наместник на царя, наместник на патриарха в някакъв град може да има и има, но наместник, заместител на Господа, на Безначалния Цар и Глава на Църквата никой не може да бъде. Така е. Католиците се заблуждават. Внуши им, Господи, че такива твърдения са нелепи и те са с гордост нагиздени като с огърлица” (стр. 43-44).

От този пагубен и лъжовен „догмат” според о. Иоан произхожда като от корен и цялото зло на папизма:

„Най-вредното нещо в християнството, казва той, в тази богооткровена небесна религия, е главенството на човек в Църквата, например папата и неговата мнима непогрешимост. Именно в догмата за неговата непогрешимост се заключава най-голямата погрешност, защото папата е грешен човек и голяма беда е ако той се самопревъзнася, че е непогрешим. Колко погрешности, велики и гибелни за човешките души е измислила католическата папска църква – в догматите, в обредите, в каноните, в богослужението, в злобните отношения на католиците към православните, в хулите и клеветите към Православната Църква, в ругателните обращения към Православната Църква и православните християни! И за всичко това е виновен уж непогрешимият папа, неговата и на йезуитите доктрина, техният дух на лъжа, двоедушие и всякакви неправилни средства ad majorem Dei gloriam (за по-голяма слава Божия)” (стр. 44).

„Необходимо е да се принадлежи към Христовата Църква, Глава на която е Всемогъщият Цар, Победителят на ада Иисус Христос. Неговото Царство е Църквата воюваща с началата и властите и светоуправниците на тъмнината от тоя век, с поднебесните духове на злобата, които изкусно съставят организирано царство и воюват крайно опитно, умно, точно и силно с всички хора като добре са изучили техните страсти и склонности. В този случай един човек на бойното поле не е воин, но и многобройно общество, ала неправославно и без Главата Христос, нищо не може да стори срещу такива врагове – хитри, изкусни и постоянно бодърстващи, превъзходно изучили науката на своята война. На православния християнин е нужна силна поддръжка свише от Бога и от светите воини Христови, победили враговете на спасението със силата на Христовата благодат, поддръжка и от земната Църква – Православната, от пастирите и учителите, а след това от обществената молитва и тайнствата. Ето такава помощница на човека-християнин в борбата с невидимите и видимите врагове е именно Христовата Църква, към която по Божия милост и ние принадлежим. Католиците са измислили нов глава, унижавайки Единия Истински Глава на Църквата – Христос. Лутераните са отпаднали и останали без Глава, англиканите – също. У тях няма Църква, съюзът с главата е прекъснат, всесилна помощ липсва, а велиарът воюва с всичка сила, с всичкото си коварство и всички държи в своята прелест и погибел. Много са погиващите в безбожие и разврат” (стр. 52).

А ето какво, както дълбоко и точно посочва светият и праведен Иоан, се явява първопричина за злото в римокатолическия папизъм:

„Причина за целия фалш на римокатолическата църква е гордостта и признаването на папата за действителен глава на Църквата, на всичкото отгоре и непогрешим. Оттук е и целият гнет на западната църква. Гнет в областта на мисълта и вярата, лишаване от истинска свобода във вярата и живота, върху всичко това папата е сложил тежката си ръка. От тук – лъжливите догмати, от тук – двойствеността и лукавството в мислите, словата и делата; от тук – различни лъжливи правила и постановления при изповядването на греховете; от тук индулгенциите; от тук изопачаването на догматите; от тук фабрикуването на светии на западната църква и несъществуващи мощи непрославени от Бога; от тук въставането срещу познанието Божие (срв. 2 Кор. 10:5) и всяко противене на Бога под вид на благочестие и ревност за по-голяма Божия слава” (стр. 58).

„Папата и папистите дотолкова са се възгордели и самопревъзнесли, че взели да критикуват Самия Христос, Самата Ипостасна Премъдрост Божия и разпрострели (под предлог развитие на догматите) своята гордост дотам, че извратили някои Негови слова, заповеди и постановления, които не трябвало да бъдат изменяни до края на вековете, например думите за изхождането на Светия Дух, заповедта за Чашата на Неговата пречиста Кръв, от която те лишили миряните, пренебрегвайки думите на апостол Павел: „Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той” (1 Кор. 11:26); вместо квасен хляб употребяват на литургия опресноци” (стр. 59).

Тази гордост се явила извор на извънмерен фанатизъм и убийствена ненавист към всички инакомислещи, с което така се прославил римокатолическият папизъм през своята история:

„Ненавистта към Православието, фанатизмът, преследването и убийствата на православните преминават като червена нишка през всички векове от живота на католицизма. По плодовете им ще ги познаете. Такъв дух ли ни е заповядан от Христос? На кого, ако не на католиците, лутераните и реформаторите може винаги да се каже: „Не знаете, от какъв дух сте вие (Лк. 9:55)” (стр. 58).

Ето до какво довела римокатолиците подмяната на Главата на Църквата Христос с папата.

„У католиците главата на Църквата не е Христос, а папата, и католиците ревнуват за папата, а не за Христа, воюват за папата, а не за Христа, и тяхната ревност във вярата винаги преминава в страстен, човеконенавистен настървен фанатизъм, фанатизъм на кръвта и меча (на кладите), на непримиримостта, на двоедушието, лъжата и хитростта” (стр. 87).

Според светия и праведен Иоан в нашата Православна Църква дори самото богослужение постоянно напомня за нашето духовно единство под общата за всички нас, християните, Глава – Христос, което е грубо нарушено при  римокатолиците, а и при протестантите, които изопачили самата идея за Църквата.

„При всяко църковно богослужение, казва светият и праведен Иоан, домашно, частно или обществено, пред духовния взор на православния християнин се представя мисълта, идеята за духовното тяло, което е тялото на Христа, стълбът и крепилото на истината, чиято Глава е Сам Христос Бог. Тази Христова Църква или духовното тяло на Христа се състои от три колена – небесно, земно и подземно, защото светата Църква, нейното земно коляно, ежедневно ходатайства пред своя Глава за прощение греховете на починалите във вяра и покаяние и за тяхното въдворяване в Царството небесно, и като посредници в своето ходатайство призовава членовете на небесната Църква и Самата началница на мисленото Църковно напътствие – Божията Майка, та по техните молитви да покрие Господ греховете на починалите и да не ги лиши от Царството Небесно.

За нас, живите членове на Божията Църква, е отрадно и утешително винаги да вярваме, да знаем и да се надяваме, че нашата духовна Майка светата Църква непрестанно денем и нощем се моли и за нас, че ние винаги се намираме под благодатния покров на Самия Господ, Божията Майка, светите ангели, Предтечата и всички светии. При католиците глава на Църквата е папата, човек грешен (макар неправилно да е провъзгласен за непогрешим) и като такъв допуснал множество погрешни неща в Христовата Църква. Той по самите си дела се оказал такъв и самото понятие за Църквата изопачил и сковал духовната свобода и съвест на християните католици, подхвърляйки в същото време на неправедни хули и неприязън от страна на католиците Православната Църква, стълбът и крепилото на истината.

При протестантите – немци и англичани - пък е напълно извратено самото понятие за Църквата, защото при тях липсва благодатта на законното свещенство, няма тайнства, освен кръщението и (най-главното) няма причащение с истински Тяло и Кръв Христови; няма го коляното на небесната Църква: не признават светиите, считат за ненужно да се молят за умрелите. Слава на Православната Църква! Слава на Христа Бога – Светейшия Глава, единия Глава на Църквата Божия на земята! Слава на Троичния Бог, че ние не сме паднали в хула срещу Бога, не сме признали и во веки няма да признаем за глава на светата Църква грешен човек!” (стр. 65-66).

А ето как гледал светият и праведен Иоан на всички, които не принадлежат към нашата света Православна Църква:

„Благодаря на Господа, Който чу и чува моите молитви при вида на всеспасителната и страшна Жертва (Тялото и Кръвта Христови) за заблудените във вярата големи общности именувани християнски, но по същество отстъпнически: католици, лутерани, англикани и др.” (с. 59).

„Какво ни показва чинът за присъединяване към Църквата на вярващи от различни изповедания? Показва необходимостта от изоставяне на лъжливите вери и изповедания, отричане от заблужденията, изповядване на Истинната Вяра и покаяние във всички предишни грехове, а после и обещание към Бога да пазят и твърдо да изповядват непорочната вяра, да се пазят от грехове и да живеят в добродетели” (стр. 57).

Ето ясно и категорично осъждане от страна на свети Иоан Кронщадски на тъй модерния днес икуменизъм, който вече е обхванал всички поместни православни църкви, ето силен и решителен отговор към всички икуменисти, пропагандиращи под предлога на мнима „християнска любов” равноценността и равноправието на всички вери и изповедания!

В заключение трябва да споменем в качеството на нагледна и ярка илюстрация към словата на светия и праведен наш отец Иоан Кронщадски за „духа на лъжата” в римокатолическия папизъм, как римокатолическите ксендзове в нашите западни краища усилено разпространявали клевета по отношение на свети Иоан Кронщадски, че той бил преминал в католичество и затова така се прославил със своята прозорливост и чудотворство. Тази клевета, въпреки своята нелепост, се повтаряла и впоследствие. През 1932 г. в гр. Вилнюс в йезуитското списание „Към уния” някакъв ксендз Семяцки безсрамно напечатал следните редове: „О. Иоан Кронщадски извършил много чудеса, докато бил католик, но щом се отрекъл от католичеството, чудотворната сила го изоставила”.

Ето как отговаря на тази фантастична небивалица самият свети и праведен Иоан Кронщадски в своето слово, произнесено в гр. Витебск, в Петро-Павловската църква на 7 април 1906 година:

„Силно бих желал, скъпи отци, братя и сестри, да побеседвам с вас тук във вашия град и вашия храм за слава Божия за светата непорочна наша вяра и Църква и за вашето утвърждаване на спасителния път. Защо така силно желая да побеседвам с вас? Ето защо. Живеейки и служейки в Кронщад като свещеник вече петдесет и една години, аз в последно време получих много писма от западния полски край, особено от гродненската и виленска губерния, написани, тъй да се каже, с кървави сълзи, с горчиви жалби срещу католическите пастори и техните сътрудници - миряни-католици, за гонените от тях православни християни и за това, че те биват принуждавани да минават в католичество с всякакви насилствени мерки, при това пасторите без всякакъв свян клеветели срещу мен, че съм бил преминал в католичество, та и сам царят уж бил станал католик и на всички повелявал да приемат католическата вяра. С това безсъвестно оклеветяване на мен и царя католиците заставили много православни селяни да приемат католичество и им наложили чуждата вяра. Това ли е духът Христов? Не доказват ли пасторите с начина на своите действия, че католическата вяра няма в себе си жизнена сила, покоряваща ума, сърцето и волята на човека към доброволно следване на тази вяра, и че последователите й въвличат в нея правомислещи люде само чрез насилие и измама?

Скъпи отци и братя! Вие знаете моето твърдо пребиваване и служение в Православната Църква вече петдесет години; знаете може би и моята всегдашна ревност по правата вяра, знаете за моите многобройни писания за слава Божия и за Православната Църква и за многобройните знамения на Божията сила явени не само над православните християни, но и над католици, лутерани и дори евреи и мохамедани, когато те с вяра са просели моите молитви. За това свидетелстват и хрониките във вестниците и нелъжовните правдиви показания на очевидците. Свидетелствам и аз сега пред всички вас и пред Всевиждащия Бог, че и до днес не оскъдняват у нас чудесата и изцеленията. Нима това значи, че Православната вяра е мъртва, както клеветят католиците? Не свидетелства ли тя непрестанно за своята жизненост и спасителност, за своята богоугодност?!

Не бих искал да призовавам като свидетел на всевъзможната католическа неправда безпристрастната хилядолетна история. Тя е достатъчно добре известна на целия образован свят. Още е прясна паметта за злополучната уния у нас в Русия през ХVІІ век; прясна е паметта и за фанатичната ненавист, с която католиците унищожавали православните храмове в западните краища; помнят се и всички ужасни оскърбления и ругателства, които се сипели върху православната вяра, Православната Църква и нещастните православни християни. Сега са възобновени отново времената на унията. И кога се случва това? Когато на католиците е дадена пълна свобода, разбира се, не за гонение срещу Православието и православните, а за взаимно мирно, братско съжителство с православните съграждани.

В началото аз приведох думите на апостол Павел за Църквата като Тяло на Иисуса Христа и за Христос като Глава на Църквата, която е „пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко” (Еф. 1:23). Ние твърдо вярваме в този един Глава на Църквата и друг видим непогрешим глава не можем да признаем, защото не можеш да служиш на двама господари. Напълно ни е достатъчен един Глава, всеправеден, всеведущ, всемогъщ, всеизпълващ (пълнота, изпълваща всичко във всичко). Този Глава ни управлява, защитава ни и ни укрепява във вярата чрез Светия Дух, свещенодейства, просвещава, спасява и ни привежда към съвършенство.

А ако искате да видите славни и богоприятни плодове на нашата православна вяра, то ние ще посочим на нашите врагове множеството небесни орли, излетели от нашата земя към небето, към самото Слънце на Правдата – всички наши древни и нови светии, прославени с равноангелски живот, нетленни мощи и безбройни чудеса.

В заключение ще кажа, че истината на нашата вяра се заключава в нея самата, в самото нейно същество, в нея е „да”, и в самата нея е „амин”.

И аз завършвам своето слово. Амин.”

За всеки, който свято почита нашия новоявен велик Божий угодник свети и праведни отец Иоан Кронщадски, приведените по-горе негови свидетелства са повече от достатъчни, още повече, че правдивостта и убедителността им се потвърждава от самия живот и безпристрастната история.

Какво доверие след всичко това можем да имаме към основания на лъжа и просмукан от лъжа римокатолически папизъм, докато той не се отрече решително и всенародно от своята пагубна лъжа и от породените от нея гибелни за човешките души заблуди?

Никакви компромиси не може да има, а също и никакво общение с него, защото „какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина?” (2 Кор. 6:14).

Единственият правилен път в нашето лукаво и изпълнено с всякаква лъжа и измама време, е пътят, посочен ни от този велик праведник:

„Бори се с всяко зло, незабавно го погасявай, воювай с него чрез даденото ти от Бога оръжие на Светата вяра, Божествена мъдрост и правда, молитва, благочестие, кръст, мъжество, преданост и вярност!” (Из проповед на св. прав. Иоан Кронщадски, произнесена на 30 август 1906 година.)

Азбука.ру

Превод: прот. Божидар Главев

* В критиките на документа "Отношението на Православната Църква към останалия християнски свят".