„Не съдете, за да не бъдете съдени; защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда! Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си” (Мат. 7:1-3).

И какво? Нима не трябва да се обвиняват съгрешаващите? Да. И Павел казва същото, или по-добре казано – Христос чрез Павел: „А ти защо съдиш брата си?” Или: „Защо презираш брата си? Кой си ти, който съдиш чуждия слуга?” (Рим. 14:10, 4)? И още: „За нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ” (1 Кор. 4:5).

Но как тогава този апостол на друго място казва: „Изобличавай, запретявай, увещавай” (2 Тим. 4:2)? И още: „Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички” (1 Тим. 5:20). Също и Христос казва на Петър: „Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме… ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама… ако ли пък не послуша тях, обади на църквата” (Мат. 18:15-17). И защо Той поставил толкова много изобличаващи и не само изобличаващи, но и наказващи, тъй че който не послуша никого от тях да бъде считан за езичник и митар? И още, с каква цел им е поверил и ключовете? Ако те нямат власт да съдят, това не би имало никакъв смисъл и следователно напразно са получили властта да връзват и развързват.

От друга страна, ако това би било така [никой никого да не съди], тогава всичко в Църквата би се разстроило, а също и в гражданските общества и в семействата. Ако господарят не може да съди своя слуга, а господарката – слугинята, бащата - сина, приятелят – своя приятел, тогава злото ще се разпространява все повече и повече. Но защо казвам: приятел – приятеля? Дори ако враговете не съдим, тогава никога няма да бъдем в състояние да разрушим враждата, а всичко ще стигне до пълен безпорядък.

Какво значи посоченото изречение? Нека се вгледаме по-внимателно, за да не би лечебното изкуство на спасението и законите на мира някой да превърне в закони на разпада и хаоса. За притежаващите здрав разум Спасителят е дал изяснение на даденото правило в казаните след това слова: „Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш” (Мат. 7:3)? Ако за мнозина, които не са дотам съобразителни, казаното от Христа изречение все още не е достатъчно ясно, аз ще се постарая да го доизясня.

Именно тук, както ми се струва, Спасителят заповядва да не се подлагат на осъждане не всички грехове без изключение и не на всички без изключение забранява да съдят, но само на онези, които самите, бидейки изпълнени с безброй грехове, порицават другите за някакви маловажни постъпки. На мен ми се струва също, че Христос посочва тук и иудеите, които бидейки злобни обвинители на своите ближни в някакви маловажни и дребни нередни постъпки, сами безсъвестно извършвали тежки грехове. Затова Господ ги е порицавал, казвайки: „връзват бремена тежки… а сами не искат и с пръст да ги помръднат”. И още: „давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра” (Мат. 23:4, 23).

И тъй, може да се смята, че Христос посочвал и тях, желаейки предварително да ги упрекне в това, в което те след време порицавали учениците. Макар последните в нищо подобно да не били съгрешили, но за иудеите било грях например, че те не спазвали съботата, яли с неумити ръце, сядали на трапеза с митари, за което Спасителят и на друго място казва: „Комара прецеждате, а камилата поглъщате” (Мат. 23:24). Впрочем Христос тук излага общия закон за неосъждането.

И Павел в Посланието си до коринтяните забранил не изобщо да се съди, а да се съдят само висшестоящите предвид неизвестността на делата им. Но той не забранява изобщо да бъдат изправяни съгрешаващите. Той упреквал и тогава не всички без разлика, а укорявал на първо място учениците, които съдели своите учители и на второ – хората, които сами, бидейки виновни в безбройни съгрешения, клеветели невинните. Същото има пред вид и Христос на посоченото място и не просто дава да се разбере това, но и внушава голям страх и заплашва с неизбежно наказание: „защото, с какъвто съд съдите, казва Той, с такъв ще бъдете съдени” (Мат. 7:2). Ти осъждаш, казва Той, не ближния си, а самия себе си и сам себе си подлагаш на страшен съд и строго наказание. Следователно подобно на това, както при прошката на греховете началото зависи от нас самите, така и в този съд ние полагаме известна мяра на нашето осъждане. И тъй, трябва не да огорчаваме или да оскърбяваме, а да вразумяваме; не да обвиняваме, а да съветваме; не с гордост да нападаме, а с любов да поправяме. Защото не ближния си, а самия себе си предаваш ти на най-строго наказание, когато си безпощаден в произнасянето на присъдата за неговите съгрешения.

Виждаш ли колко леки са тези две заповеди и колко блага доставят на покорните, и обратно – какво голямо зло причиняват на непослушните? Този, който прощава прегрешенията на ближния си, освобождава от обвинение не толкова него, колкото самия себе си, при това без всякакъв труд; и този, който с пощада и снизходително разглежда престъпленията у другите, с такъв съд той залага голям залог за прошка на самия себе си.

Но ще кажеш: и какво, ако някой прелюбодейства, нима аз не трябва да кажа, че прелюбодеянието е зло и нима не трябва да изправя разпътния? Изправи го, но не като неприятел, не като враг, предавайки го на наказание, а като лекар прилагащ лекарство. Спасителят не е казал: не възпирай съгрешаващия, а казал: не съди, тоест не бъди жесток съдия. И това е казано не за важни и явно недопустими грехове, както и преди отбелязах, а за такива, които дори не се смятат за грехове. Затова е и казал: „Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш” (Мат.7:3).

Мнозина и сега така постъпват. Виждайки монах, който има една одежда повече, обикновено му посочват Господния закон, макар самите те постоянно да се занимават с кражби и лихварство. Или виждайки, че той употребява повече храна, се превръщат в жестоки обвинители, макар самите те всеки ден да пиянстват и да преяждат и не си дават сметка, че чрез това при всичките си грехове готвят за себе си голям огън и се лишават от всякакво оправдание. Трябва да правиш строг отчет и на своите постъпки, тъй като сам си положил такъв закон, осъждайки строго постъпките на ближния.

И тъй, не смятай за прекалена тежест, когато и сам бъдеш подложен на такова изпитание и наказание. „Лицемерецо, извади първом гредата от окото си” (Мат. 7:5). Тук Спасителят разкрива Своя голям гняв към онези, които осъждат ближните си. Наистина всеки път, когато желае да покаже тежестта на някой грях, голямото наказание, което следва за него и Своя гняв, Той обикновено започва с укор. Така например на онзи, който изисквал от другаря си сто динария Христос с негодувание казва: „Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг” (Мат. 18:32); точно по тази причина Той и тук употребил думата „лицемер”.

Строгият съд по отношения на ближния показва не доброжелателство, а ненавист към човека. И макар осъждащият външно да показва човеколюбие, всъщност той е изпълнен с голяма злоба, тъй като подлага ближния си на напразни оскърбления и обвинения, заграбвайки мястото на учителя, сам не бидейки достоен да бъде дори ученик. Затова и Христос нарича такъв човек лицемер.

Ако ти си тъй строг към другите, че виждаш и малките нередности, то защо си така невнимателен към себе си, че не забелязваш и големите грехове? „Извади първом гредата от окото си”. Виждаш ли, че Спасителят не забранява да се съди, но повелява първо да извадиш гредата от собственото си око и тогава вече да изправяш съгрешенията на другите? Защото всеки познава своето по-добре, отколкото чуждото и вижда по-добре голямото, отколкото малкото, и накрая, обича повече себе си отколкото ближния. Следователно, ако ти съдиш другите, желаейки им добро, то пожелай го преди това на себе си, тъй като твоят грях е по-очевиден и по-голям. Ако небрежиш за самия себе си, ясно е, че и своя брат съдиш не от доброжелателство към него, а заради ненавист и желание да го опозориш. Ако той трябва да бъде съден, нека го съди този, който в нищо подобно не е съгрешил, а не ти.

Тъй като Спасителят предложил трудно постижими и високи правила за живот, то за да не каже някой, че е леко така да се мъдрува на думи, Той казал и тази притча като доказателство за цялата свобода, с която можел да каже за Себе Си, че не е съгрешил срещу нито едно от предложените от Него правила, а всичко изпълнил. Макар след време на Него Самия да Му се наложило да съди и да каже: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери” (Мат. 23:23), Той обаче ни най-малко не бил виновен в това, в което обвинявал другите. Нито вадил сламка^[1], нито имал греда в Своето око. Той бил свободен и от едното, и от другото, и така можел да изправя съгрешенията на всички. Не трябва, казва Той, да съди другите този, който е виновен в същото. И ти се учудваш, че Той постановил този закон, когато и разбойникът на кръста го признал и изказал мисълта на Христа със своите думи, казвайки на другия разбойник: „И от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото” (Лк. 23:40).

А ти не само не изваждаш сламката от окото си, а дори не я виждаш. Точно обратното – сламката в окото на другия не само виждаш, но и осъждаш и се опитваш да извадиш. Все едно болен от воднянка или някаква друга неизлечима болест да небрежи за нея, а в същото време да обвинява другия заради небрежност при някакъв дребен недъг. Ако е достатъчно лошо да не обръщаш внимание на своите грехове, то дваж или триж по-лошо е да съдиш другите, а да имаш греда в своето око и да не усещаш никаква болка, макар грехът да е по-тежък от греда.

И тъй, казаната от Спасителя заповед има такъв смисъл: Който сам е изпълнен с множество пороци, той не трябва да бъде строг съдия на прегрешенията у другите, особено когато те са маловажни. Следователно Той не забранява изобличението и изправянето, но забранява да се небрежи за собствените грехове, като се въстава срещу чуждите. И това е защото осъждането на другите много допринася за увеличаването на злото и задълбочаване на порочността. В действителност, който е свикнал да небрежи за своите големи престъпления и строго да съди малките и незначителни грешки на другите, такъв претърпява двойна вреда: както защото небрежи за своите грехове, така и защото питае вражда и ненавист към всички и всеки ден възбужда у себе си крайна жестокост и немилосърдие.

Св. Иоан Златоуст, Беседи върху Евангелието от Матея, Из беседа 23.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] В църковно-славянския текст - сучица, което значи съчица, клонче, тресчица или клечка – бел. прев.