Свидетелства на Свещеното Писание, светите отци и богослужебните книги за нашето изкупление от смъртта чрез кръстната смърт на Христа

Смъртта на Христос, както свидетелства Божественото Откровение, унищожила и второто следствие от първородния грях – смъртта в нашето тяло. Временно тя все още продължава да действа в нас. Но истинно вярващите в Христа умират вече не поради това, че над тях действа силата на проклятието, а защото те трябва да възкръснат подобно на Христос за победа над смъртта и възприемане на безсмъртния блажен живот, което ще стане при второто пришествие на Господа и всеобщото възкресение на мъртвите^[1]. Тогава нашата смърт ще бъде унищожена окончателно: „Най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта”^[2], и в цялата пълнота ще се осъществят думите на ап. Павел: „Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят… щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: "смъртта биде погълната с победа". "Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?"^[3]

Така в строго съответствие с Божественото Писание учили и светите отци на Църквата, свидетелствайки, че само кръстната смърт на Господ Иисус Христос може да ни избави от смъртта и нищо друго.

В своето послание до тралийците св. Игнатий Богоносец пише: „Не според човека трябва да се живее, но според Иисуса Христа, Който умря за нас, за да могат вярващите в Него чрез кръщението да станат и участници в Неговото възкресение”^[4].

„Христос… учи св. Григорий Богослов, «претърпя кръст, като презря срама» (Евр. 12:2), за да изтреби със Своите страдания греха и със смърт да умъртви смъртта”^[5].

„Нашият Владика Христос, казва св. Симеон Нови Богослов, … със Своята смърт развърза веригите на нашата смърт… Той умря, за да умъртви смъртта и възкръсна, за да унищожи силата и действието на дявола, притежаващ власт над нас посредством смъртта и греха”^[6].

Тъй като св. Атанасий Александрийски подробно и всестранно разкрива догматическото учение за нашето спасение от смъртта, именно на това негово учение предимно ще спрем нашето внимание.

Подобно на други свети отци свети Атанасий учи, че нашият всеблаг Бог, Словото на Отца, не презрял човешкия род, подложен на тление, „но привнесената смърт унищожил чрез приношението на собственото Си тяло”^[7] и на всички дарил безсмъртие^[8]. „Той (Господ), казва св. Атанасий, понизил Себе Си до състоянието на тленен човек, за да може тленното да се облече в безсмъртие… Той снизходил и приел смъртта,… за да станат мъртвите живи,… за да оживеем ние, смъртните човеци, и смъртта повече да не владее над нас, защото заради Христа смъртта не владее над нас (срв. Рим. 6:9), както гласи апостолското слово”^[9].

Но не само заради нашето избавление от смъртта Христос прие смъртта, а както учи св. Атанасий, за да получим ние блажено безсмъртие на небесата. „Затова Словото, казва той, бидейки… безсмъртно… като човек… претърпя смърт, за да може по този начин за нас чрез смъртта да принесе Себе Си на Отца, затова и се казва за Него, че заради нас и вместо нас Словото бе принесено като човек, за да може както с Неговата смърт всички умряхме в Христа, така в Самия Христос да бъдем отново превъзнесени, бидейки въздигнати от мъртвите, възлизайки на небесата, «където Иисус влезе предтеча за нас» (Евр. 6:20)”^[10].

Св. Атанасий нагледно доказва необходимостта от смъртта на Христа за нашето избавление от смъртта в своето творение: „За въплъщението на Бог Слово”. Тук светият отец разглежда едно такова възможно възражение против тази необходимост от страна на другомислещите: Защо била нужна смъртта, когато Господ можел да преустанови нейното действие с едно Свое повеление?

Отговаряйки на това възражение, св. Атанасий пише: „Напълно немислимо било за Бога, след като е изрекъл Своето слово, да излъже и словото Божие да остане нарушено, когато за човека е законоположено от Бога да умира, ако престъпи заповедта, а той след престъпването не умира. Така у Бога не би имало правда, ако от Бога било казано: ще умреш, а човекът не умира”^[11].

Впрочем св. Атанасий Велики посочва и друга причина за необходимостта от изкупителната смърт на Иисус Христос. Към тленното човешко тяло да бъде присадено божествено нетление, за да стане човекът безсмъртен. Тази мисъл свети Атанасий пояснява със следната аналогия. Той представя пред нашето внимание отношението, което се наблюдава между сламата и огъня. Докато сламата не е обвита в огнеупорна обвивка, тя дори да не е подложена на действието на огъня, все пак си остава слама и огънят продължава да я заплашва. „Същото, казва св. Атанасий, може да се каже и за тялото и смъртта. Ако Божието повеление не допускало смъртта до тялото, то все пак по силата на общия закон на телата си оставало смъртно и тленно. А за да не бъде вече така, тялото било облечено в безплътното Божие Слово”^[12].

„Словото знаело, че тлението при човеците не можело по друг начин да бъде прекратено освен с непременна смърт. Да умре Словото – безсмъртния Син на Отца - било невъзможно. Затова То приема върху Себе Си тяло, което би могло да умре, за да може… поради обитаващото в него Слово да пребъде в нетление и за да може накрая във всички да бъде прекратено тлението чрез благодатното възкресение”^[13].

Трябва да отбележим, че в даруваното на нашето тяло безсмъртие заради смъртта на Христа св. Атанасий вижда нашето превъзходство в сравнение със състоянието на Адам преди грехопадението. Нашето тяло след въплъщението на Христа, Неговата смърт и възкресение има вече безсмъртна обвивка - то вече е присадено към Божеството. Такова тяло Адам не е имал.

Напротив, ако нашето тяло не бе присадено към Божеството и ако Бог по силата на Своето всемогъщество бе изрекъл повеление, чрез което от нас да бъде снето смъртното проклятие, тогава човекът би се оказал по-долу от Адам преди грехопадението, „защото, казва св. Атанасий, се научил да престъпва закона. А в такова състояние, ако пак бе прелъстен от змията, отново би имало нужда Бог да изрича повеление и да премахва проклятието. Така нуждата от това би продължила до безкрай, а хората щяха да си останат виновни и подвластни на греха. Непрестанно съгрешавайки, те  непрестанно биха имали нужда от опрощаване и никога не биха се освободили от вината, сами бидейки плът и поради немощта на плътта, постоянно побеждавани от закона”^[14].

В допълнение към изложеното от нас учение на св. Атанасий за нашето избавление от смъртта чрез кръстната смърт на Христа, следва да кажем, че в неговите творения ние намираме и изясняване на въпроса: защо трябвало нашият Спасител да умре именно на кръста, а не с някаква друга смърт. На този въпрос св. Атанасий отговаря, че Спасителят претърпял такава смърт за наша полза. Тази смърт се оказала спасителна за нас повече от всяка друга. „Защото, както пише великият свети отец, ако Той дойде, за да понесе върху Себе Си проклятието, което беше върху нас, то как иначе би станал за нас клетва, ако не бе приел прокълната смърт? Защото за кръстната смърт така е написано: «проклет е всеки, който виси на дърво» (Втор. 21:23; Гал. 3:13)”^[15].

Свети Атанасий посочва и друга необходимост за кръстната смърт на Христа. „Защото, казва той, ако Господнята смърт е изкупление за всички и чрез Господнята смърт се разрушиха преградите що бяха посред (срв. Еф. 2:14) и така се извършва призоваването на езичниците, то как би ни призовал, ако не беше разпнат? Само на кръста умират с разпрострени ръце. Затова на Господ подобавало и кръст да претърпи и ръцете Си да разпростре, за да привлече към Себе Си с едната Си ръка ветхия народ, а с другата - призованите от езичниците, като и едните и другите съедини в Себе Си. Това и Самият Той казал, давайки да се разбере с каква смърт ще изкупи всички. Затова казал: «Кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си» (Иоан 12:32)”^[16].

Тази мисъл по малко по-различен начин разкрива и св. Василий Велики в своето тълкуване книгата на св. пророк Исаия: „И ще дигне знаме към езичниците и ще събере изгнаниците Израилеви, и разсеените иудеи ще свика от четирите земни краища”^[17]. Тук според св. Василий Велики трябва да се разбира знамението, за което се споменава в Евангелието - „ще видят знамението на Сина човечески”^[18]. Това знамение се явява кръстът.

„Защо чрез кръста, пита великият свети отец, се извършило домостроителното дело на въчовечаването? За да бъдат събрани спасаемите от четирите краища на земята. Защото кръстът се състои от четири части като всяка от тях е обърната към една от частите на света. А кръстната смърт е предпочетена,… за да бъдат всички части от света приведени към спасението чрез частите на кръста… Затова щом се въздигне това знамение, «изгнаниците Израилеви, и разсеените иудеи» ще бъдат събрани от четирите краища на земята. Като въздигна това знамение,… «отне силата от началства и власти, Той ги явно изложи на позор и на кръста възтържествува над тях» (Кол. 2:15). Затова Павел, бидейки сам от числото на «изгнаниците Израилеви, и разсеените иудеи», щом видял знамението въздигнато от Иисус сред народите, притекъл се до кръста и казал: «а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа» (Гал. 6:14)”^[19].

Има и още една причина за необходимостта от кръстната смърт на Христа, посочена в Божественото Откровение и светоотеческите творения. Тя се състои в това, че Господ трябвало да очисти въздуха от бесовете, за да възхождат безпрепятствено на небето хората починали в истинна вяра в Христа. Говорейки за това, св. Атанасий привежда думите на ап. Павел за властващия във въздуха бесовски княз, който „действува в синовете на неверието”^[20] и препятства това възхождане.

Веднъж св. Антоний Велики видял страшен и безобразен великан, чиято глава докосвала облаците. Видял той при това и душите на починалите във вид на пернати птици, които се издигали от земята към небето. На едни птици великанът преграждал пътя и те не можейки да прелетят през него, падали на земята под ударите на неговата ръка. Други пък прелитали през него. На тях той нищо не можел да стори и само скърцал със зъби. С това видение Господ показал на Своя велик угодник какво препятствие срещат във въздуха душите на починалите, когато се издигат към небето^[21].

Според св. Иоан Златоуст, ако ние имахме духовни очи, това би ни привело в трепет и ужас заради множеството бесове, които изпълват въздуха и само от този ужас бихме погинали^[22].

Според учението на св. Атанасий Господ дошъл, за да низвергне дявола, да очисти въздуха и да открие за нас пътя за възхождане към небето съгласно с апостолските слова, нов път, „който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си”^[23], което е можело да се извърши само чрез смъртта на Христа, при това във въздуха, тоест чрез кръстната смърт.

„Затова Господ, казва св. Атанасий Велики, не без причина претърпял кръст, защото възнесен на него, Той очистил въздуха от дяволските и от всякакви бесовски козни,… откривайки пътя за възхождане към небето, обновявайки го, казвайки: «Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти» (Пс. 23:7). Защото не на самото Слово… било нужно отварянето на портите - нищо сътворено не било заключено за Твореца. Но от това сме имали нужда ние, заради които Той възнесъл Своето тяло и с тялото Си отново проправил за всички път за възхождане на небето”^[24].

Свети Атанасий сякаш предвидил, че много векове след него в Православната Църква ще възникне заблуждение, което ще омаловажава спасителното значение на кръстните страдания и смърт на Иисус Христос, дори съвсем ще отхвърля това значение и въпреки учението на Църквата ще твърди, че Господ с душевните Си мъки извършил нашето изкупление в Гетсиманската градина. В учението на св. Атанасий, както и в учението на другите свети отци на Църквата за изкуплението, ние трябва да виждаме опровержението на това заблуждение.

И накрая, в нашите богослужебни книги намираме и разкриване на богооткровената истина за нашето избавление от смъртта чрез кръстната смърт на Христос.

Засвидетелствайки истината за даруваното ни безсмъртие чрез смъртта на Христа, в една от стихирите на Октоиха се казва: „Владико, претърпял смърт на дървото, за да приеме безсмъртие човешкия род, заради Тебе, умрелия по плът, Всесилни”^[25]. Впрочем може би най-доброто свидетелство в полза на тази истина е изразено в словата на пасхалния тропар: „Христос възкръсна от мъртвите, като със смъртта Си смъртта победи и на тези, които са в гробовете, живот подари”^[26].

***

Приведените от нас свидетелства от Свещеното Писание, светите отци на Църквата и богослужебните книги толкова ясно и безспорно утвърждават истината за нашето изкупление чрез кръстната смърт на Христа, че след всичко това възникването на мисълта за нашето изкупление чрез Гетсиманските душевни страдания на Спасителя е съвсем недопустимо. Непонятно е как митр. Антоний е намерил за възможно като богослов да възприеме и дори да защитава такава абсурдна мисъл!

Освен това много странен ни се струва и фактът, че това заблуждение е намерило свои последователи.

Необходимо е нашата висша църковна власт да се разграничи от това голямо догматическо заблуждение на митрополит Антоний. Тя трябва да направи това не само по силата на своя дълг да охранява светата Църква от всякакви заблуди в областта на православната вяра, но и поради това, че за душата на покойния митрополит Антоний несъмнено ще бъде по-леко, ако неговото заблуждение бъде разкрито и чрез това да бъде отстранен всеки повод за съблазън на тия малките.

<< предишна

Архиепископ Серафим (Соболев), Искажение Православной Истины в русской богословской мысли.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Твор. св. Атанасия Вел., ч. I, стр. 217. Св. Троиц. Серг. Лавра, 1902.

[2] 1 Кор. 15:26.

[3] 1 Кор. 15:22, 54-55.

[4] Послания св. Игнатия Еп. Антиохийскаго, л. 3 на обороте, Киевопечерская Лавра, 1824.

[5] Творения св. Григория Богослова, т. I, стр. 201.

[6] Творения св. Симеона Нов. Богосл., т. II, слово 66-е, стр. 150-152.

[7] Творения св. Атанасия Вел., ч. I, стр. 203; ч. III, стр. 435.

[8] Пак там, ч. I, стр. 260.

[9] Пак там, ч. III, стр. 462-463.

[10] Твор. св. Атанасия Вел., ч. II, стр. 230.

[11] Пак там, стр. 198.

[12] Твор. св. Aфанасия Великого, ч. I, стр. 249.

[13] Пак там, ч. I, стр. 201-202; сравн.: стр. 217.

[14] Пак там, ч. II, На ариан слово второе, стр. 351 352.

[15] Твор. св. Афанасия Вел., ч. 1-я, стр. 252.

[16] Пак там, ч. I-я, стр. 222.

[17] Ис. 11, 12.

[18] Мат. 24:30.

[19] Творения св. Василия Вел., т. I. Толкование на пророка Исаию, стр. 406-407- СПБ. 1911.

[20] Ефес. 2:2.

[21] Добротолюбие, т. 1-й, стр. 127.

[22] Твор. св. Иоанна Златоуста. Беседа на псалом 41, т. V, кн. 1-я. стр. 158. СПБ. 1899.

[23] Евр. 10:20.

[24] Твор. св. Атанасия Вел., ч. I, стр. 223.

[25] Октоих, гл. 1, вторник веч. на Госп. воззвах стихира 2, л. 46.

[26] Сравни: Октоих, глас първи: събота на великата вечерня, стиховни стихири 1 и 2, лист 12; седални 1 и 2 възкресни, лист 19; края на песнопението „Воскресение Христово видевше..." лист 19 на гърба; неделя канон възкресен, песен 1, тропар 1, лист 20; песен 5, тропар 2, лист 22; неделя, хвалитни стихири 2-а, лист 25; и източна 1-а, лист 25 на гърба; тропар след великото славословие (на гл.: 1, 3, 5 и 7) лист 25 на гърба; Богородичен след утринната евангелска стихира „Преблагословенна еси...” лист 26; неделя, на блажените 4-и, лист 26; вторник веч. на Господи воззвах стихира 2-а, лист 46; стиховни стихири 1-а, лист 46 на гърба; сряда, на утренята, канон песен 3, тропар 1, лист 51; песен 6, тропар 1, лист 52 на гърба; петък, на утренята, канон, песен 7, тропар 1, лист 72; глас 2-и: Богородичен на първия възкресен седален от утренята, лист 90; неделя на утренята, канон възкресен песен 1, тропар 1, лист 100; канон кръстовъзкресен, песен 1, тропар 1, лист 100 на гърба; канон възкресен на утренята, песен 3, тропар 2, лист 100 на гърба; песен 7, тропар 1, лист 102 на гърба; канон кръстовъзкресен, песен 9, тропар 2, лист 104; неделя хвалитни стихири анатолиеви 3-а, лист 104 на гърба; сряда, на утренята, седален първи, лист 128; канон сряда, на утренята, песен 7, тропар 2, лист 131; сряда, на утренята, стиховни стихири 1-а, лист 132; глас 3-и: събота, велика вечерня, на Господи воззвах, стихира 1-а, лист 163 на гърба, стиховни стихири 4-а, лист 164 на гърба; тропар възкресен 3-и глас и Богородичен, лист 164 на гърба и лист 165; неделя, на утренята, седален първи, лист 169 на гърба; и седален 2-и, лист 170; канон възкресен, песен 1, тропар 2, лист 171; песен 9, тропар 2, лист 174, на блажените 2 и 4-и, лист 176, и много песнопения с подобно съдържание в останалите гласове на Октоиха.