Бил съм свидетел как нарушаването на църковните правила, забраняващи поменаването на починали еретици и самоубийци, е носело на хората тежки изкушения, а понякога и трагична смърт.

В Сочи живееше една монахиня, която се отличаваше с кротък нрав, немногословие, любов към молитвата. Тя често идваше в Гудаута и Сухуми. Матушка умееше да шие и винаги се стараеше да направи нещо за храма. Неин духовен отец беше архимандрит Константин (Кварая). Но тази мо­нахиня имаше една тайна, която скриваше от всички, даже от духовния си отец. За нея знаеха само някои от роднините й.

Баща й, когото тя много обичала, по неиз­вестни причини завършил живота си със самоубийство – намерили го обесен в собствения му дом. Монахинята му направила задочно погребе­ние, без да каже от каква смърт е починал. Освен това решила да чете за него Псалтир.

Минали много години. Сякаш нищо не предвещавало нещастие. Но изведнъж до нас стигна страшна вест: намерили я обесена с въже в собствения й дом. До нея на масата лежало нагръдното й кръстче, което тя свалила от себе си.

Експертизата установила самоубийство. Било установено също, че тя е направила два опита. По време на първия опит въжето се скъсало. Господ запазил живота й, но после тя свалила кръстчето и отново си сложила въжето. Какво страшно дяволско изкушение, граничещо с обсебеност ще да е обхванало тази монахиня, че да си посегне и след като въжето се е скъсало, без да се разкае пред Господа и изпълнявайки до края волята на дявола!

Особено много страдаше за нея духовният й отец архимандрит Константин. Той казваше: «Ако знаех, че баща й се е самоубил, то в името Божие щях да й забраня да се моли за него, но тя е скривала това от мен».

Непокорността на Божията воля я довела до непослушание на Църквата и тогава се изпълнили словата на Псалмопевеца: «Молитвата му да бъде за грях» (Пс. 108:7). Никога не бях чувал тази монахиня да осъжда когото и да било, но в душата си тя е осъдила Църквата като немилостива към самоубийците и решавайки да спаси баща си по пътя на лъжата, сама завършила живота си със същия гибелен грях.

Архим. Рафаил (Карелин), На пути из времени в вечность. Воспоминания.

Превод: Десислава Главева