Преподобни Кукша е роден в 1875 в с. Арбузинско, Херсон (Крим) и получава при кръщението си името Козма. На 20 години приема пострижение в расофор с името Константин в руския Свято-Пантелеимонов манастир на Атон, а на 30 г. е подстриган за монах с името Ксенофонт. През 1913 г. се завръща в Русия и се установява в Киевопечерската лавра, където през 1931 г. е подстриган в схима и получава името на преп. Кукша.

Когато го питали не му ли е скучно да се моли по цял ден, той отвръщал леко юродиво: „Че аз не съм сам! Ние сме четирима – Козма, Константин, Ксенофонт и Кукша.” Може би е имал предвид небесните си покровители, а може би е искал да каже, че скучно може да бъде на човек, който само външно променя монашеските си степени, без никаква промяна отвътре, каквато например изисква преходът от обикновен вярващ, подстриган за расофор, станал след това монах и накрая велико-схимник. (Известно е, че приелите велика схима се ангажират от момента на пострижението си да не напускат манастира, да се молят непрестанно, да постят по-строго и въобще да се подвизават, колкото се може по-интензивно.)

След идването на болшевиките на власт, през 1938 г. е изпратен за пет години в концлагер, където 63-годишният иеросхимонах трябвало да работи по 14 часа на ден. С него в лагера имало и други християни.

Отец Кукша си спомня като за велико чудо подаръкът, който изпратил в концлагера Киевският епископ Антоний. В торбата със сухари епископът скрил около сто частички от запасни Свети Дарове, за които останалите затворници мислели, че също са сухарчета. „Казах на някои свещеници, че съм получил Свети Дарове. Вярващите много внимателно разгласиха тази вест сред нашите, за да могат всички в уречения ден  и място да бъдат готови да приемат Свето Причастие, без охраната да разбере. От кърпи направихме епитрахили, нарисувахме с молив върху им кръст, прочетохме молитвите, благословихме ги и ги наложихме на себе си, като ги пъхнахме под връхните си дрехи. Свещениците се скриваха в храстите. Монасите и монахините един по един притичваха до тях, набързо се изповядваха, а ние като ги покривахме с епитрахилите, отпускахме греховете им. Така в едно утро, на път за работа, се причастиха сто човека. Как се радваха и благодаряха на Бога всички за Неговата велика милост!”

След освобождаването му го изпратили за три години на заточение; след това преподобният отново се завърнал в Киевопечерската лавра, но в 1951 г. бил преместен в Почаевската лавра и в 1957 г. – в Крещатицкия манастир под Черновци. През 1960 г. отново го преместили, този път в Одеския Успенски манастир, където и умира през 1964 г. Всичките тези преходи не били случайни – преподобният се прославил като духовен наставник и старец, което предизвикало завистта на неговите събратя монаси. Със светски дейности монасите не се занимавали, но пък тщеславието и завистта в манастира били по-силни, отколкото в света. Бог обаче прославил преподобни Кукша като мъдър и боговдъхновен духовен наставник. При него се стичали хиляди хора, както за изповед, така и за духовно наставление и утеха. Най-често хората за него казвали, че когато си близо до преподобния „на душата ти става леко”. Освен със светия си живот преподобни Кукша е известен и с изключително точните си предсказания за антихристовите времена.

През 1994 г. е причислен към лика на светиите за светия си изповеднически живот.

Предсказанието на преподобни Кукша Одески

„Скоро ще има вселенски Събор под названието „свети”. Това обаче ще е така наречения осми вселенски Събор, който ще бъде сборище на безбожници. На него всички вери ще се съединят в една. После ще премахнат постите, монашеството, ще разрешат на монасите и епископите да се женят, а на свещениците – да встъпват във втори брак. Но тези нововъведения не бива да се приемат.

Новостилният календар ще бъде въведен в цялата Вселенска църква.

Бъдете бдителни! Старайте се да посещавате Божиите храмове, докато са още наши. Скоро там няма да бъде добре да се отива, защото всичко ще бъде променено. Само избраните ще видят това. Хората тогава ще бъдат заставяни да ходят на църква, но ние в никакъв случай не бива да отиваме там.

Моля ви, стойте в Православната вяра до края на дните си и се спасявайте!”

 в. "Православный Симбирск", 1998, № 21-22

 Предговор и превод: Десислава Главева