Малко след Пасха медиите огласиха изненадващото решение на Русенския митрополит Наум да отмени литията около храма на Възкресение Христово на територията на своята епархия. Действително не навсякъде у нас, а и по света, се прави лития в пасхалната нощ. Озадачаващи са обаче мотивите на митрополита, че отмяната й била „завръщане към строгите канонични норми”, според които лития можело да се прави само на Разпети Петък, но не и на Пасха.

„Навлиза модернизъм в Църквата и затова старите обичаи се отменят”, така простодушно опроверга своя митрополит о. Минко Казаков от катедралния храм „Св. Троица” в Русе^[1]. Той бил упълномощен от митрополит Наум да обясни на журналистите отмяната на обиколката около храма. Самият митрополит не е излязъл с официално заявление по този въпрос в сайта на Русенска митрополия.

Обикалянето около храма на Великден действително е древен обичай, прекратяването на който наистина може да се счете за модернизъм, макар да се представя под лозунга „завръщане към традицията”, който лозунг обикновено се използва, когато трябва да се извърши поредното нововъведение в Църквата или да се отмени отдавна установена от нея практика.

Накратко за литийните шествия

Простонародното „обикаляне” около храма на Великден носи църковното наименование лития, кръстен ход или кръстно шествие. Литията представлява православен обряд, при който духовенство и вярващи извършват шествия с кръстове, икони, хоругви и други християнски светини за прослава на Бога, изпросване на милости от Него или благодатна поддръжка. Литията може да се извършва около храма, по улиците, около градовете и селата и нейният маршрут се определя в зависимост от нуждата и повода. По възможност тя се придружава от тържествен камбанен звън. Счита се, че по време на лития се освещават стихиите на природата - земя, въздух, вода, огън и се прогонват нечистите сили. 

Практиката да се извършва лития е с много древен произход, корените на който могат да се търсят още в Стария Завет. В древния Израил често са се извършвали тържествени всенародни шествия с песни, ликуване, тръбен звук или под някакъв музикален съпровод. Свидетелства за това има в книгите Изход, Числа, Царства, Псалтир и други. Тържествено шествие например е било седмократното обикаляне на йерихонските стени, шествията, устройвани пред Господния ковчег от царете Давид и Соломон и т.н.

Съответно след основаването на Църквата християните също започнали да извършват такива шествия. В първите векове те били тайни поради гоненията и се извършвали нощем, най-често при погребението на някой мъченик. С прекратяване на гоненията вече започва тържествено да се устройват празнични, благодарствени, умилостивителни кръстни шествия при най-различни поводи – по случай голям църковен Господски, Богородичен или светийски празник, в знак на благодарност и прослава на Бога. Шествия се извършвали и при смъртна опасност или други необикновени обстоятелства като стихийни природни бедствия – земетресения, наводнения, суша, слаба реколта, епидемии или опасност от нападение на врагове. Тогава те се съпровождали с общи молитви и прошения към Бог за помощ и закрила. Известни са случаи, когато литията се е извършвала непосредствено върху градските стени при обсада от неприятели. Кръстни ходове са се извършвали не само за защита на Отечеството, но и за защита на вярата от поругание, ереси и заблуди.

Литията символизира готовността на нейните участници да следват Христовите стъпки и в това си значение като вътрешно съдържание тя се доближава до шествието на вярващите, съпровождали Христа на Голгота. Често при кръстния ход се описва пълен кръг, символизиращ божествената вечност и безкрайност. И днес литията или кръстният ход се практикува във всички поместни православни църкви.

Пасхалната лития

Пасхалната лития сим­во­ли­зи­ра жените-ми­ро­но­сици, отиващи рано сутринта на Гро­ба на Спа­си­те­ля, където били известени от ангела за Неговото Възкресение. Кръстният ход във великденската нощ представлява шествието на Църквата, излязла да посрещне своя Възкръснал Спасител, а с влизането след това обратно в храма се символизира завръщането на жените-мироносици в Иерусалим, бързащи да възвестят на апостолите за Христовото Възкресение.

Неправилно е пасхалната лития да бъде квалифицирана като „неканонична”. Това твърдение е подвеждащо и не отговаря на истината. Няма канон, който да забранява пасхалната лития, както няма канон, който да постановява лития с Плащаницата на утренята на Велика събота. Литийните шествия са предмет на различните устави и богослужебния ред, а не на каноните, следователно пасхалната лития по никакъв начин не противоречи на православния канон, а отмяната й по никакъв начин не представлява „завръщане към строгите канонични норми”.

В Цветния Триод има указания да се извършва лития във всеки ден на Светлата седмица; в същия период на Атон се извъшват литии във всички манастири с намиращите се в тях чудотворни Богородични икони. Макар в Триода да няма преки указания за пасхалната лития, не е противоуставно тя да бъде извършвана, защото е напълно в духа на най-големия християнски празник.

В „Настолна книга на свещенослужителя” е дадено специално тълкувание на лаконичното указание в Цветния Триод относно пасхалната утреня: „Някои свещеници се придържат буквално към Устава и извършват кръстен ход, излизайки от храма през северните двери (където има такива), отивайки до затворените западни двери, обхождайки не целия храм, а само една четвърт от него; други излизат през северните двери и тръгват на запад, но не спират през западните двери, а продължават на юг, изток, север и пак се връщат пред затворените западни врати; трети (тъй като малко храмове имат северни двери) излизат през западните врати, обикалят целия храм и отново стигат до западните врати, които през това време се затварят. От църковния Устав не се вижда дали преди началото на пасхалната утреня трябва да има лития около храма. В "Чин за свещенослужение, наблюдаван в Големия Московски Успенски събор" също не пише за обикаляне около храма. Но мълчанието на Устава по този въпрос не отменя обичая той да се извършва на Пасха, както това се прави и на Велика събота, макар в Устава нищо да не се казва за лития и с Плащаницата. Всеобщият обичай на тези две литии отдавна се е превърнал в правило, което никъде не е написано, но е от всички изпълнявано (к. м.). Съгласно с този обичай, никак не противоречат на Устава и трите гореизложени практики.”^[2]

Трябва да е ясно, че често Уставът премълчава някои неща или ги обяснява твърде лаконично, тъй като указанията, които предписва, не са били непознати за служещите по времето на съставянето му.

Архиеп. Аверкий (Таушев) в книгата си по Литургика между другото отбелязва: „На западната страна на църквата са дверите, водещи към притвора. Тези двери в Устава се наричат “красни”, тъй като те понякога се украсяват с особено благолепие, понеже служат за тържествен вход и изход от храма, както е например при кръстните шествия. Тези двери се наричат още “църковни”, тъй като отвеждат в самата църква, или “църковни велики двери”, защото освен тях са се правели „северни” и „южни” двери. Уставът предписва на Пасха да се излиза на кръстен ход през северните двери, и да се спира и започва пасхалната утреня пред “великите двери на църквата.”^[3]

Древни свидетелства за пасхалната лития

По свидетелство на поклонницата Етерия от 4 век най-тържествените служби в Иерусалимската Църква били в първите три дни на Пасха и в осмия ден, като тези служби се извършвали в Мартириума (голямата църква, която вече не съществува)^[4], после оттам с тържествен ход се отивало в храма на Възкресение, където богослужението продължавало.

Според Светогробския устав от XII век в храма на Гроба Господен Възкресение Христово в Иерусалим вече се извършвало богослужение, което е много близко до съвременното като богослужебни действия и песнопения. Вечерта на Велика събота в храма на Гроба Господен се изпявал канонът «Волною морскою» и после молещите се трябвало да го напуснат. Навсякъде в градските църкви се гасели светилниците. Цялото духовенство се събирало в патриаршията и оттам потегляла тържествена лития начело с патриарха към храма на Гроба. Преди началото на пасхалната утреня и литургия се извършвал кръстен ход и в Кувуклия.

В българския типик е указана лития само на Разпети Петък, но не и на Пасха. Този ред е заимстван от Цариградския типик, по който служат гръкоговорящите църкви и въз основа на който е съставен българският. В тези църкви също не се извършват пасхални шествия, а само литии с Плащаницата. Но в Постния Триод (и в Иерусалимския типикон) няма абсолютно никакви указания за лития с Плащаницата. При все това тя се извършва, бидейки отколешна благочестива традиция, установена в древност от Православната Църква, а такава традиция се явява и пасхалната лития.

По примера на Иерусалимската църква пасхалната лития е неразривно свързана с пасхалното богослужение в практиката на почти всички негръкоговорящи църкви като Руска, Сръбска, Румънска, Грузинска. В много от българските храмове тя също се извършва. Наистина през последните години в Сръбската църква гърчеещите се модернисти се опитват да я премахнат, но засега без особен успех.

Митрополит Наум се опира на поместната гръцка практика и устава, по който служат гръкоговорящите църкви. Неуместно е обаче пасхалната лития да се обявява за „неканонична”, защото пак ще припомним, че не съществува канон, на който тя да противоречи или който да я забранява. В случая може да се говори единствено за различни поместни богослужебни практики. Може да се прави лития, а може и да не се прави. И в двата случая няма нарушение.

Пример за истинско каноническо нарушение в Русенска епархия

В един от русенските храмове обаче не от вчера се извършват съвсем реални, а не измислени канонически нарушения, които и досега остават несанкционирани. Става дума за икуменическите целувки, които православни клирици си разменят с представители на еретически религиозни общности, каквито са католическата и арменската. От години след края на пасхалното богослужение о. Стефан Стефанов и съслужаващите с него клирици от храм „Св. Николай” излизат на улицата и си разменят братски целувки с представителите на споменатите еретически общности, пеейки заедно тропара „Христос Воскресе”. Тези действия се извършват в богослужебни одежди. Каноните забраняват съмолитстване с еретици дори у дома, а тук са налице съвместни богослужебни действия на православни с еретици. Десето апостолско правило гласи: „Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен.” А 45-то апостолско правило постановява: „Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат.”

В приветственото си слово о. Стефан дори нарича еретиците „братя”, което означава, че ги признава за единоверци: „Празнуваме Празника на празниците – Възкресението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос и нашата радост е още по-голяма, че сме тук заедно с нашите братя от католическата и арменската църква.”^[5] Само че за православните християни „братя в Христа” са само православните християни. Едва ли о. Стефан е имал предвид, че католиците и монофизитите-арменци са наши братя в Адам, каквито са за нас всички хора независимо от тяхната религия. Какви „братя в Христа” и какви единоверци с нас са католиците, които изповядват друга вяра? Какви „братя в Христа” и какви единоверци с нас са арменците-монофизити, които отхвърлят цели четири от общо седемте вселенски събора на Православната Църква?

Няма да бъде пресилено, ако се каже, че на практика с това обръщение о. Стефан извършва догматическо нарушение, защото признава обща вяра между нас и еретиците. Това се потвърждава и от следващите му думи: „Така са се развили историческите събития, превратностите на човешката история, че между нас са се случили разделения, но както се казва, няма такъв грях, който да е по-голям от Божията любов. Така също и няма такова разделение, което да е по-голямо от Божията любов и братската любов.”

Действително няма грях, който да е по-голям от Божията любов, но този израз се използва от светите отци, когато желаят да подтикнат вярващите към покаяние. В случая о. Стефан обаче приканва еретиците не към покаяние, а напротив – те биват утвърждавани в греха им. Отец Стефан използва светоотеческата мисъл не с цел очистване на греха, а с обратната – неговото оправдаване.

С тези свои думи о. Стефан Стефанов обезсмисля цялата съборна дейност на Православната Църква, осъществявана от светите отци, които са се занимавали тъкмо с отделяне на ереста от истинното църковно учение и съответно на еретиците от Църквата. А Сам Главата на Православната Църква постановява, че който не слуша Църквата, следва да ни бъде като езичник и митар (срв. Мат. 18:17).

Нарушение на канона се явява именно размяната на икуменически целувки и съмолитстване с еретиците, а не пасхалната лития около храма на Великден. Бихме приветствали митрополит Наум, ако той насочи своята ревност към опазване чистотата на вярата, а не към деканонизиране на нейните обреди и в частност на пасхалния кръстен ход.

[1] Вж. статията в БГНЕС „Митрополит Наум слага край на обикалянето на църквите на Великден” или видеото със същото заглавие в YouTube – тук.

[2] С.В. Булгаков. Настольная книга для священнослужителей. Триодь Цветная. (Забележка: Сергей Василиевич Булгаков да не се бърка с автора на софийната ерес Сергей Николаевич Булгаков – Д.Гл.)

[3] Архиепископ Аверкий (Таушев), Литургика, Происхождение христианских храмов.

[4] Съгласно писмените източници св. Константин издигнал ротондата „Възкресение” около Гроба Господен. Срещу нея се намирала Голгота и градината на прав. Иосиф Ариматейски, а от другата страна била построена голяма базилика, т.нар. Мартириум.

[5] Вж. видеото „Православни, католици и арменци посрещнаха заедно Възкресение Христово в Русе”